Как може да се замете скандалът с подслушването на политици?

Макар да имат своето значение в разследванията, специалните разузнавателни средства (СРС) не решават дела. Според българския закон една присъда не може да се основава само на данни, придобити чрез тях. Трябва да има и други доказателства – свидетелски показания, документи т.н.

СРС-та обаче се прилагат масово и обществото обикновено разбира това покрай периодично избухващите скандали за подслушване. Логично, такива скандали се случват покрай смяна на властта, но и един-два пъти по време на мандата - за разнообразие.

Например през 2010 г. Цветан Цветанов абсолютно сам си сътвори драмата "бебето във фризера", четейки СРС-та от парламентарната трибуна. Отне му години да разбере колко много е сбъркал. Пак през първия мандат на ГЕРБ се появи "Мишо Бирата". После дойдоха записите от къщата в Банкя с участието на Бойко Борисов, Мирослав Найденов и Николай Кокинов. След това – "Двете каки". А през миналата година започнаха да се появяват и най-пресните записи на Борисов, чрез които в публичния фолклор влезе абревиатурата ПКП.

Общото между всички тях? Не успяха да навредят на Борисов. Причината? Истинското разследване има нужна от истински независими институции, които работят в интерес на обществото, а не като част от кликата на властта. Знаменитата афера "Уотъргейт", избухнала след журналистически разкрития, базирани на данни от информатор, впоследствие бива разплетена докрай от институциите. В страни като България това не може да се случи. На политици, извършили незаконни действия, може да им се размине, когато имат приятелски настроена прокуратурата, която например не се впечателява от кюлчета в чекмеджето на премиера и мистериозни посетителки в спалнята му.

Набиращият сила в момента СРС-скандал с подслушването на опозиционни политици също може да бъде лесно заметен. И начините не са един и два.

Замитане

Досега служебният премиер Стефан Янев и вътрешният министър Бойко Рашков, макар да твърдят, че подслушване е имало, не са представили доказателства. Формално погледнато това не би следвало да е тяхна работа, а политическа намеса в подобен казус би могла да опорочи едно разследване. Но това е идеалният вариант. Ами ако изобщо няма разследване?

У нас съществува Бюро за контрол на СРС-тата. Тази структура би следвало да пази гражданите именно от незаконно подслушване, а ако установи такова, да подаде сигнал, за да може държавната машина да се задейства. От поне две години това Бюро е като фасадна притурка на органите, които по закон е призвано да контролира. Членовете му нещо работят и получават осигурените от данъкоплатците заплати, но какво вършат – не е ясно.

До края на 2018 г. Бюрото за контрол на СРС се оглавяваше от сегашния вътрешен министър Рашков и в онези времена правеше проверки и дразнеше доста прокуратурата. От неговите служители бяха извършени ключови проверки по скандала "Червей", довел до осъждането на бившата шефка на Софийския градски съд Владимира Янева. След това Рашков влезе в конфликт с тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров. По-рано с помощта на държавното обвинение бе отстранен заместникът му Георги Гатев. В края на 2018 г. парламентът избра начело на Бюрото бившия служител на ДАНС Пламен Иванов. Така проверяваните се превърнаха в проверяващи, a нарушенията започнаха да намаляват. Бюрото млъкна. Справка на сайта му сочи, че докладът за миналата година още не е качен.

Случайно ги подслушахме

Бюрото за контрол на СРС е само една от институциите, които имат отношение към въпроса с подслушването. Другата е прокуратурата – в случай, че поиска.

Съпредседателят на "Демократична България" Атанас Атанасов, който всъщност обяви, че е имало подслушване на опозиционни политици, посочи доста конкретно, че става въпрос за 32-ма души. В същото време намекна, че е започнало унищожаване на документи, което вероятно ще затрудни разкриването на случая.

Но истината е, че документи невинаги са нужни, за да бъде подслушван който трябва. Най-простият трик е да не закачаш на контрол лицето X, което те интересува, а хората, с които си говори. Така няма незаконно подслушване, просто някой случайно "протича" по разработката, а след това казаното от него се използва както е нужно. Така миналата година прокуратурата пусна СРС-та с участието на президента Румен Радев. Официално те бяха по разследване, по което бе подслушван бившият командир на ВВС ген. Цанко Стойков. Някой да се е поинтересувал дали това е законно? Бюрото да е извършило проверка?

В идеалната ситуация, ако по СРС-то "протече" човек, който формално не присъства в разследването и не носи някаква информация, би следвало записът да бъде унищожен. Практиката обаче е друга, разказаха запознати пред Mediapool. Често пъти се унищожава само физическият носител. Съдържанието на разговора обаче може да се запази в други документи – например доклади. Така хем няма незаконно подслушване, хем ненужната информация е уж унищожена. Т.е. законът е спазен по всички точки.

Тезата за "случайното" подслушване вече се прокарва от близки до Борисов магистрати. Бившият член на Висшия съдебен съвет Димитър Узунов обяви пред бТВ в сряда:

"Използването спрямо когото и да било на СРС е било на законово основание и по съответния ред. Вероятно политици са попаднали там случайно".

Тезата за случайното подслушване е безкрайно удобна - хем е спазен законът, хем е чуто нещо, което можеш да ползваш. А устата на критика винаги може да бъде запушена с едно:

"Ти какво искаш, незаконно ли да подслушваме, съдът ни е разрешил"

Как се проверява

Специализираният наказателен съд вече побърза да се застрахова, че не е давал разрешение за подслушване на служебния премиер, нито на някой от 32-та опозиционни политици. Както вече бе отбелязано, това не е и нужно.

Но дори да се приеме, че разрешенията не са дадени от специализирания съд, в България има 28 окръжни съдилища, които биха могли да го направят. Вярно, ако са различни от софийските, би следвало да се таксува като нарушение на принципа за местната подсъдност, но няма да е прецедент. И съдилища в Бургас са разрешавали СРС-та в София.

Това е една от основните линии на проверката, ако някой иска да я направи. Да се провери за следене на кои хора са давани разрешения. Но това е само началото. От няколко години съдиите са задължени да мотивират акта си, а освен това могат да получат достъп до всички материали, на база на които се разрешава СРС-то. Това отново бе направено с цел да се избегнат злоупотреби. Иначе казано, на съдията бе отнета възможността да каже: "Аз това не го знаех" или: "Не ми е било докладвано, затова подписах".

За да се засекат данните, би следвало да се проверят документи и в службата, поискала и/или приложила СРС-то. Тук става малко по-сложно. В България много структури могат да искат такова проследяване, но малко могат да го реализират самостоятелно. След скандалите с подслушването по времето на Цветанов, в МВР бе взето решение тогавашната дирекция СДОТО (Специализирана дирекция "Оперативно технически операции"), която прилага СРС-тата, да се отдели в самостоятелна агенция. Така се роди ДАТО (Държавна агенция "Технически операции"). И проходи с уверенията, че това се прави, за да се избегнат злоупотреби. Оставена бе обаче да съществува почти същата дирекция (дори с еднакво име) в ДАНС. Иначе казано обещанията, че подслушванията вече ще минават само през едно място (ДАТО) се оказаха въздух под налягане.

След като кабинетът "Орешарски", автор на реформата "ДАТО", подаде оставка и на власт дойде второто правителство на Бойко Борисов, премиерът ясно даде да се разбере, че има пълно доверие на шефа на службата Цветан Китов.

"Цветан Китов няма да си подава оставката, защото не му я искам. Той ми е бил студент четири години, прекрасно го познавам и знам какви качества има, така че въобще за Китов не бих водил диалог с никой", заяви тогава Китов.

Така "реформата" в сектора приключи. А следващият СРС-скандал вече дебнеше зад ъгъла.

А може ли всичко да се разсекрети?

Може ли всичко по сегашната афера с подслушванията да се разсекрети, като поискаха политици от ГЕРБ, според които целият скандал е "активно мероприятие", защото хората на президента Радев не можели да простят разбиването на руската шпионска мрежа?

Разбира се, че може. В България вече има традиция доказателства по дела да стават публични. Това се прави с разрешение на наблюдаващия прокурор. Проблемът е, че обикновено доказателства се показват избирателно, а не в цялост. Тази любима практака на настоящия главен прокурор вероятно ще продължи. Наскоро Върховният касационен съд отказа да се произнесе дали това е нарушение. Причината - разгласяването на доказателства е изцяло в правомощията на прокурора и не засяга по никакъв начин съдебната фаза.