Колко е важно да знаем как се спасява живот

Вероятността да навредим със сърдечен масаж и ранна дефибрилация е 10 пъти по-малка отколкото да помогнем

Колко е важно да знаем как се спасява живот

Внезапното спиране на сърдечната дейност или сърдечен арест е едно от най-големите предизвикателства в съвременната медицина, тъй като всяка минута без сърдечен масаж и дефибрилация намалява с 10% шансовете за оцеляване на пациента. Независимо колко бързо се отзовават спешните екипи на повикването, което в цял свят се случва между 6-12 минути, за много от пациентите със сърдечен арест, това време може да бъде фатално, ако не им бъде оказана първа помощ.

Затова лекари и неправителствени организации като БЧК и Фондация “Първите три минути“ започват кампания, която цели да повиши информираността на населението за реакцията при инциденти, в които има хора в безсъзнание. Началото ѝ беше дадено във вторник по повод Световния ден за рестартиране на сърцето – 16 октомври. Целта е да бъдат обучени по-голям брой хора, включително от най-ранна детска възраст – в училища, университети и т.н. как да оказват първа помощ – чрез сърдечен масаж, обдишване, дефибрилация.

Сърдечният масаж преди идването на линейката вдига шансовете до 90%

“Сърдечният арест е едно от най-големите предизвикателства в медицината въобще, защото той ни дава най-малко време за реакция. В 80% от случаите сърдечният арест в извънболнични условия, става в дома на пациента, в 20% - на обществени места. Шансовете на пациента за оцеляване намаляват с всяка всяка една минута бездействие. Колкото и да ни модернизират и да ни осигуряват бърз санитарен транспорт и комуникации ние не можем да стигнем по-бързо от 6-12 минути. Във времето, в което се чака линейката, ако не се прави нищо, на шестата минута шансовете на пациента за оцеляване са между 40% и 60%“, каза д-р Десислава Кателиева, председател на Националната асоциация на работещите в спешната помощ.

“Ако до пристигане на медицинския екип някой от присъстващите на мястото прави сърдечен масаж и обдишване уста в уста – обучение, през което шофьорите преминават в БЧК, е вероятно при пристигане на екипа, пациентът да има 80% шансове да оцелее. Ако му се прави само сърдечен масаж, което се препоръчва от Американската кардиологична асоциация и Европейското дружество по ресусцитация – за да няма прекъсвания за обдишванията и да се поддържа непрекъсната циркулация - шансовете на пациента граничат с 90%“, обясни Кателиева.

По думите ѝ същото важи и за ролята на ранната дефибрилация - колкото по-рано се направи, толкова по-големи са шансовете на пациента да оцелее. С времето с шансовете за рестартиране на сърцето падат. Затова специалисти отдавна настояват пред Министерството на здравеопазването за купуването и монтирането на публични места – спирки на метрото и градския транспорт, стадиони, молове и др. автоматични дефибрилатори, които са пригодени да се използват от неспециалисти. Цената на един такъв апарат е между 1500 и 2000 евро.

Тя посочи, че опитът от други държави, които отдавна са въвели обучения, телефонен инструктаж от диспечери на свидетели на инциденти и други мерки показват, че доброволците, които оказват помощ се увеличават, а с това и спасените човешки животи.

Шансът да навредим е 10 пъти по-малък отколкото да помогнем

“Вероятността свидетел на подобен инцидент  да навреди, правейки сърдечен масаж и ранна дефибрилация, е 10 пъти по-малка, отколкото да помогне“, каза националният консултант по спешна медицина проф. Стоян Миланов.

Той посочи, че дори и неспециалист може да окаже специализирана помощ. “Системата за спешна медицинска помощ у нас вече може да се прави телефонен инструктаж на свидетел, който се намира до пациент със сърдечен арест. Това включва както съвети към свидетеля, така и възможности за инструктаж за работа с външен дефибрилатор. Телефонният инструктаж е направен така, че да бъде разбираме и достъпен, за този, който го ползва. Включва последователност от действия, които всички през телефон могат да извършат бързо и в много случаи ефективно“, заяви Миланов.

“В далечната 1987 година едно спряло сърце пред мен силно ме мотивира да запиша медицина и да стана лекар. Тогава се чувствах абсолютно безпомощен и не знаех какво да правя. Отиде си един млад човек на 25 години. Тогава на курсовете в училище ни учеха как да превързваме счупени глави, но не и как да спасяваме живот“, разказа Миланов.

“Често си казваме: “Това не е моя работа, има кой, има си специалисти. Това не е добре. Трябва всички да разберем, че няма кой да се пренесе веднага там, където това се случва. Може да се случи на всеки – принципите са колкото по-рано, толкова по-добре“, заяви той.

Да бъдем модерни или да не бъдем толкова изостанали

Миланов припомни, как през 2012-2013 идеите за поставянето на автоматични дефибрилатори на обществени места са били посрещнати с подигравки. “Имаше въпроси дали ще могат да се зареждат мобилни телефони от тези машинки. Тогава го отдавах на една незрялост на обществото. Но за мен този момент е назрял. Ние трябва да бъдем модерни, да не вярваме на това, че на нас няма да се случи и че има кой друг да помогне“, заяви Миланов.

Националният консултант по кардиология проф. Иво Петров го поправи, че по-скоро не трябва да бъдем толкова изостанали, защото вече почти няма държава, в която да няма дефибрилатори на обществени места, включително в Куба, Египет и други страни, които сме свикнали да мислим за по-изостанали. Същото важи и по отношение на поставянето на т.нар. имплантируем кардиовертер дефибрилатор (Implantable Cardioverter Defibrillator - ICD)

Той се поставя на хора, преживели сърдечен арест и може да ги спаси при нови ритъмни нарушения.

Петров съобщи, че по брой имплантирани ICD сме на последно място сред страните от Източна Европа, като след нас е само Украйна.

Преди нас по приложение на модерната технология са държави като Сърбия, Азербайджан, Казахстан. В Сърбия например се поставят три пъти повече ICD.

Петров подчерта необходимостта реанимационните мероприятия да бъдат извършени навреме, като това означава в първите 8, максимум до 10 минути. “След осмата минута дори и да се възстанови циркулацията, няма мозъчна дейност, защото мозъчните клетки загиват много по-бързо“, каза той.

По думите му таргетните групи, които приоритетно трябва да бъдат обучени за оказване на първа помощ са лекари, медцински сестри, лаборанти, фелдшери, полицаи, пожарникари, служители на БЧК. Той даде пример, че в Япония на всяка една смяна в предприятие има обучен за прилагане на сърдечен масаж и дефибрилация служител.

От 16 до 21 октомври започва информационна кампания по случай Деня на рестартиране на сърцето, която включва обучения на публични места, дискусия в парламентарната здравна комисия , както и онлайн дискусия в платформата Credoweb "Може ли всеки да спаси живот?"  

Още по темата
Още от Общество