Колко кила си?

"Ти да не си сто кила!". Целта на този израз е да постави на мястото му всеки, който надценява своите възможности.

Но защо като критерий са използвани килограмите? Означава ли това, че ако тежиш сто кила, то и твоите възможности са по-големи?

В примитивните общества, като например в съвременна България, този критерий е напълно валиден. Вземете председателя на Касационния съд Лозан Панов, който няма сто кила, а се държи като човек, който има. Това скандално разминаване поражда недоумение и дори гняв сред онези, които имат сто кила и чиито възможности съответстват на килограмите им. В случая говоря за възможностите, гарантирани от техните постове – главен прокурор, премиер, депутат от ДПС и куп дебеловрати издатели на жълти вестници.

Наскоро гледах по телевизията как един бивш министър на културата, който със сигурност има сто кила, обясняваше на една неопитна репортерка, че всички беди в държавата идват от соросоидите. На мен лично Лозан Панов ми прилича на соросоид, а това, че няма сто кила, го прави още по-подозрителен. Той е една беда за държавата, чиито институции си го подхвърлят като горещ картоф.

Дори най-горещите картофи рано или късно изстиват. Чух как в едно интервю Лозан Панов каза, че той е един от последните, които говорят за състоянието на съдебната система в страната и ако млъкне, ще настъпи тишина.

Тишината, и въобще, рахатът, е предпочитана почва за картофите в България. В тази глинеста почва не винаги има достатъчно влага, вярно, пълно е с колорадски бръмбари, които изяждат картофите, но все нещо остава, нали? Да си полуизяден картоф е много по-добре, отколкото да те обявят за соросоид.

И се питам, защо колегите на Лозан Панов в огромното си мнозинство мълчат? Нали уж преди време го подкрепиха? Питам се още защо гражданската подкрепа за неговите усилия е толкова мижава?

И си отговарям така: Лозан Панов няма сто кила. Ако имаше, шансовете му щяха да се увеличат драстично. В България хората вярват и подкрепят от стокилограмовите нагоре.

В момента в НДК се провежда Пролетният панаир на книгата. Искам да използвам случая и да призова господин Панов в никакъв случай да не ходи на този панаир, а да посети някоя добре заредена месопродавница и да си купи вратни пържоли. И да вземе да хапне. Времето е разделно – едни четат, други ядат. На господин Панов са му нужни повече килограми. Колкото повече, толкова по-добре.

Желая му успех от все сърце. И изпитвам огромно възхищение от него.