Колко могат да спаднат цените на петрола?

Колко могат да спаднат цените на петрола? Трудно е да се каже. Цената на петрола спадна до най-ниското си равнище от пет години и половина в понеделник, а Goldman Sachs и Societe Generale понижават прогнозите си.

Прогнозирането на цените на петрола е рискована работа. През юни 2014 година Barclays прогнозира цена от 109 долара за барел през четвъртото тримесечие, което се оказа почти с 50 долара повече от средната цена през четвъртото тримесечие. В понеделник цената на петрола сорт Брент се понижи под 48 долара за барел в Лондон. Цената на бензина в Средния Запад и крайбрежието на Мексиканския залив спадна под 2 долара за галон (3,785 литра) миналата седмица.

В интервю за уважаваното отраслово издание Argus Global Markets, публикувано в петък, министърът на петрола на Саудитска Арабия Али ибн Ибрахим ан Нуейми бе попитан дали цената на петрола ще достигне отново някога 100 долара за барел, а той отговори: "Може и да не се случи".

Ето няколко фактора, които трябва да се имат предвид:

Първо, да погледнем днешните цени трезво: сегашните ценови равнища и рязкото циклично колебание на цените, което се наблюдава от юни - това не е "новото нормално" за петрола, това е старото нормално.

На световните пазари тъкмо приключи 8-годишен период на исторически високи цени на петрола, най-високите от периода 1979-1983, когато иранската революция и ирано-ираксата война нарушиха предлагането на петрол от две страни, които са сред най-големите износители на черно злато. И това са цени с отчитане на инфлацията.

От 60-те години на миналия век цените на петрола са достигнали исторически максимуми през 2008, 2011, 2012 и 2013 година.

Така че, когато хората говорят за евтин петрол, те имат предвид петрол, който все пак е по-скъп от средната цена за периода 1986-2004 година. Цените на петрола са спадали до изключително ниски равнища два пъти. През юли 1986 година те се сриват до 10,91 долара (23,79 долара с отчитане на инфлацията) и през декември 1998 година - до 9,39 долара (13,64 долара с отчитане на инфлацията).

Второ, между ценовите сигнали и реалните промени в търсенето и предлагането има забавяне. През последните четири години на фона на изключително високите цени на петрола наблюдавахме неистов стремеж за инвестиции в нови проекти от Северна Дакота до руските арктически територии. Добивът на петрол от тези райони все още е активен макар да се ограничава разработването на нови находища. През ноември Petrobras съобщи за откритие на ново голямо офшорно находище. През декември, въпреки спада на петролните цени, иракският петролен добив се е повишил с около половин милиард барела дневно, което е резултат на продължилите с години инвестиции.

С времето ще има възстановяване на цените, тъй като проучвателната дейност се отлага и потреблението ще нараства. През идните няколко месеца обаче свърхпредлагането може да се увеличи с 1 милион барела дневно, според най-новата информация за инвеститорите, предоставена от Barclays.

Трето, Саудитска Арабия. Кралството е движещата сила зад спада на цените, тъй като му омръзна да намалява добива си, за да поддържа изкуствено цените на това равнище, което устройва другите страни от ОПЕК и особено тези, които не са членове на организацията.

Колко решителна е Саудитска Арабия? Много. Сега тя чака ниските цени да обезсърчат инвестициите в нови проекти като руските арктически територии, канадските петролни пясъци, американските шистови сондажи и скъпите, дълбоководни, подсолни офшорни бразилски проекти. Да, това са дългосрочни проекти, които разчитат на дългосрочни цени на петрола, но компаниите все още следят внимателно сегашната ситуация.

А Саудитска Арабия може да си позволи да продължи да чака. На фона на резкия спад на цените Саудитска Арабия, за разлика от Венецуела, притежава големи спестявания, натрупани през последните години и може да преживее дълъг период на ниски цени. Правителството предвижда 32% спад на приходите, свързани с петрол. Освен това разходите по производството на Саудитска Арабия са най-ниски в света, като конкурентни са им само разходите на Ирак и някои части на Русия. Производствените разходи в Саудитска Арабия са около 4 до 5 долара на барел, посочи неотдавна Нуейми.

Интервюто на петролния министър на Саудитска Арабия за Argus Global Markets би трябвало да предизвика притеснения сред петролните производители. Той отбелязва, че "рано или късно колкото" скъпи петролни проекти като сондажите в бразилските подсолни офшорни райони, находищата по крайбрежието на Западна Африка и в непристъпната Арктика, ще трябва да бъдат свити в отговор на ниските цени. "Дали това ще стане след шест месеца, година, две години, три години? Никой не знае," посочи Нуейми. "Според мен обаче страните от Залива, и особено Саудитска Арабия, могат да се справят с положението."

Нуейми пренебрегва затрудненото положение на Русия и Иран, отбелязвайки, че те страдат не само от ниските цени на петрола, но и от политическото си поведение, което е довело до санкциите. "Проблемът им е по-съществен от цените на петрола," посочва той.

Колко дълго ще трябва да чака Нуейми? Обемът на свръхпредлагания петрол е една неголяма част от обема на световното потребление, тъй че е напълно възможно намаляването на предлагането например от Либия и увеличаването на потреблението в САЩ, Европа и Китай да балансират търсенето и предлагането.

Равнището на потребление не влияе само върху цените на петрола. Субсидиите за бензина бяха намалени в Индонезия и Индия, стандартите за горивна ефективност стимулират развитието на автомобилостроенето в САЩ, а европейската икономика остава в депресия.

Същевременно продължава експлоатацията на нови находища. Да вземем например MEG Energy - канадска петролопреработвателна компания, занимаваща се със скъпо струващ добив на петрол от петролен и битумен пясък. Компанията намали бюджета за капиталови разходи със 75% тази година, но производството ѝ ще нарасне с около 20%.

Бумът на шистовия петрол в САЩ може би е най-важният фактор. По предварителни оценки през 2014 година добивът на течни въглеводороди в света е нараснал с 1,8 милиона барела дневно и е достигнал 92 милиона барела. Само в САЩ местният добив на суров петрол е нараснал с 1,2 милиона барела дневно през 2014 година, което е с 16% повече спрямо 2013 година. Американското производство на шистов петрол скочи до около 4 милиона барела дневно, а това е повече от производството на коя да е страна от ОПЕК с изключение на Саудитска Арабия. С добив от 8,6 милиона барела дневно САЩ са достигнали най-високо равнище на производство от почти 30 години.

Колко скоро ще започне спад на добива на шистов петрол? Засега перспективана не е толкова близка. Компанията The Baker Hughes има 1684 сонди на сушата, което в сравнение с миналата седмица е с 60 по-малко, но все пак е със седем повече, отколкото за същия период миналата година. Тъй като шистовите петролни кладенци имат наполовина по-нисък капацитет за 18-24 месеца, тази дейност би трябвало да бъде изключително зависима от цените.

По-ниските разходи за сондажи, постоянното подобряване на фракинг техниките и ориетирането към по-рентабилни области помага за компенсиране на ефекта от по-ниските цени. През декември по данни на Агенцията за енергийна информация прогнозите цени на петрола остават достатъчно високи, за да се провеждат сондажни работи в находищата Бакън, Игъл Форд, Найъбрера и така наречения Пермски басейн ( бел.ред обхваща части от Тексас и Ню Мексико), които осигуряват основната част от растежа на добива на петрол в САЩ.

Агенцията посочва, че очаква добивът на петрол в САЩ средно да бъде 9,3 милиона барела дневно през 2015 година. Това е с 200 000 барела дневно по-малко спрямо предишните прогнози, но все още означава увеличение от 700 000 барела дневно спрямо 2014 година

Рано или късно цикълът ще се завърти. В интервюто за Argus Нуейми звучи убеден и търпелив: "Въпросът е кога ще се повишат цените, е не дали", отбелязва той.

По БТА