Колко може да понесе здравната система и къде ще се пропука при втора вълна на Covid-19?

Колко може да понесе здравната система и къде ще се пропука при втора вълна на Covid-19?

С нарастването броя на заразените и на хората в болница с Covid-19 през последните седмици все по-актуален става въпросът на какво натоварване може да издържи здравната система в задаващите се есенно-зимни месеци, когато коронавирусът ще циркулира заедно със сезонния грип и други респираторни вируси. В последно време се появиха сигнали от някои болници, че и в момента са претоварени, но като цяло през летните месеци здравната система работи в по-благоприятни условия заради традиционно по-малкия брой хоспитализации и отсъствието на наплив от други инфекциозни заболявания. При първите случаи на коронавирус през пролетта системата също вече беше разтоварена от натиска на сезонния грип, чийто пик бе през февруари и началото на март. Т.е. задаващият се есенно-зимен сезон ще бъде първият с комбинация от стари и нов вирус.

За да е ясно на какъв брой болни може да издържи здравната система, е добре да се знае какъв товар поема обичайно през годините, без наличието на новия вирус, както и с каква болнична инфраструктура и медицински кадри е обезпечена.

Системата поема между 50 и 100 хил. души с пневмония годишно

От различни правителствени документи като Националната програма за подобряване на ваксинопрофилактиката и Плана за готовност при грипна пандемия става ясно, че между 1.4 и 1.6 млн. души всяка година са засегнати от остри респираторни заболявания и грип само в областните градове.

Заболяванията от грип са съсредоточени основно в рамките на 3 - 4 седмици, в които средната заболяемост за страната достига до над 300 на 10 000 души, т.е. преболедуват не по-малко от 250 000 - 300 000 души. Смъртността от грип е трудно да бъде изчислена, тъй като обикновено смъртните случаи не се класифицират като дължащи се на грип, а като основна причина за смъртта се посочват настъпилите усложнения и придружаващи заболявания. Ето защо по време на грипните епидемии се наблюдават увеличаване на допълнителната смъртност (предизвикана само от грип и остри пневмонии) и на общата добавъчна смъртност (свързана не само с грип и пневмония, но и с други соматични заболявания, провокирани от грипа). Данните на НСИ до момента показват по-ниска обща смъртност през 2020 спрямо 2019 с изключение на 7 седмици през 2020, 2 от които през юли.

Пневмониите са едно от най-честите усложненения и причина за фатален изход при респираторните заболявания и грипа. Всяка година у нас в болница влизат между 50 000 и 100 000 души с пневмония и умират между 1300 и 1700 души. При 100 000 души с пневммония в болница годишно, това прави по над 8000 души месечно, а при 50 000 хоспитализации годишно – 4000 души месечно. Като се има предвид сезонната натовареност на болниците, това означава, че в няколко месеца от годината през есента и зимата те поемат доста по-голямо натоварване. Съществуващата система на финансиране на болниците през клинични пътеки до известна степен поставя под въпрос точността на всички поставени диагнози пневмония, но все пак служи за ориентир колко души са приети в болница с усложнения от вируси и грип.

Таблица: Брой хоспитализирани и брой умрели от пневмония в България в периода 2007-2017 г.

При общо регистрирани 12 000 случая на коронавирус от март насам и приблизително 15-20% хоспитализирани, то може да се смята, че около 2500 души са преминали до момента през болнично лечение от март насам. В последните седмици броят на приетите в болниците расте по-бързо и в момента над 800 души се лекуват в болница. Видно е, че броят на хоспитализираните с коронавирус е много под обичайния брой хоспитализации на пневмонии, но тук следва да се отбележи, че срещу сезонния грип не се предприемат толкова строги противоепидемични мерки, каквито първоначално действаха заради Covid-19, а някои и продължават да са в сила, като носенето на маски на закрито. Т.е. по-малкото болни с Covid-19 в голяма степен се дължи на мерките срещу разпространението му. Според някои специалисти противоепидемичните мерки срещу коронавируса, част от които вероятно ще бъдат върнати наесен при усложняване на обстановката, могат да допринесат и за по-малък брой заболели от грип и други вируси.

Covid-болните ангажират повече време, грижи и ресурс при по-висок риск

Като цяло обаче обслужването на пациентите с коронавирус е по-дълго, трудоемко и ангажира по-голям кадрови и материален ресурс на болниците. Екипите, които обслужват коронавирусните пациенти, са блокирани да обслужват само и единствено тях и например анестезиологът от Covid-реанимацията не може да обслужва и другите пациенти на интензивно лечение. Самите Covid-отделения cъщо налагат обособяването на отделно място, така че да не се смесват потоците с останалите инфекциозно болни или нуждаещи се от интензивни грижи. Този проблем допълнително ще се изостри през зимата, тъй като на едно място не могат и не трябва да се събират едновременно болни от Covid-19 и болни от други инфекции, защото това би довело до масово заразяване с коронавирус.

А коронавирусът според различни научни изчисления е между 6 и 10 пъти по-смъртоносен от обикновения грип, т.е. рискът от смърт е много по-голям. Това налага много стройна организация и увеличени възможности за тестване, за да не настъпи хаос при по-големия наплив на хора с грипоподобни оплаквания.

Застаряващи лекари и сестри

Новият вирус засяга много по-сериозно и медиците, като у нас около 6% от всички заразени или 691 души са медицински персонал и броят им постоянно расте. Т.е. коронавирусът има потенциал да извади от строя много по-голям брой лекари и медицински сестри, отколкото обикновения грип и с тях – цели болнични отделения, както се случи през пролетта в болниците във Видин, Пазарджик и др. На места ще е достатъчно и двама лекари от едно отделение да се разболеят, за да блокира работата му. Рискът е още по-голям заради застаряващия профил на българските лекари. По данни на съсловната лекарска организация над 60% от работещите 32 000 лекари у нас са на възраст над 50 години. Едва 10% са младите лекари до 30 години, и само 11% са на възраст между 31 и 40 години. Поради възрастта си самите лекари понякога са с по едно и няколко хронични заболявания, което ги излага на още по-висок риск.

При медицинските сестри положението е още по-трагично. Средната възраст на медицинските сестри у нас е над 50 години, много от тях продължават да практикуват в пенсионна възраст, като при тях недостигът на кадри е сериозен. У нас практикуват около 30 000 медицински сестри, т.е. на един лекар се пада по една сестра. Недостигът на медицински кадри се обуславя и от големия брой болници в страната, за съществуването на които един лекар и сестра работят на по 2 и повече места. Така че наличието на голям брой болници и голям брой хоспитализации у нас – общо около 2 млн. годишно само на пръв поглед е успокоително и внушава големи възможности на системата. Но трудоемкото лечение на пациенти с коронавирус не може да се съпостави с превъртането на "лесен оборот" за по 3 дни болничен престой за много други състояния, които на повечето места по света дори не се лекуват в болница.

Кои ще бъдат първите бушони?

Като цяло рискът от претоварване на здравната система е неравномерен и е в пряка зависимост с големите дисбаланси на българската здравна система. Затова и кризисните ситуации около новия коронавирус възникнаха първо на места със системни проблеми – в болници с дългове, малко персонал, лоша материална база, лошо управление, каквито например са болниците във Видин, Ямбол, пловдивската болница "Свети Мина" и др. Опитът от предходни епидемии също показва, че проблемните ситуации възникват в болници с "предистория" - закрити отделения, липса на пари и кадри. Показателна например е вътреболничната инфекция от морбили през февруари 2019 г. в болницата в Разлог, която тръгна след като дете с морбили е било прието в детското отделение, тъй като инфекциозното ѝ отделение е било закрито година преди това. Затова и в следващите месеци, когато се очаква по-голям вълна пациенти в болниците, се очакват на първо място локални кризи на места където и в обичайна обстановка има проблем с малко кадри и лоша материална база.

С каква база разполагат болниците?

Според официалните данни на МЗ болниците в страната разполагат със 7391 легла (във вътрешни, пулмологични, инфекциозни отделения) за лечение на по-леките и с 1324 легла в анестезиологичните отделения за лечение на тежките случаи с Covid-19. Това са само легла за пациенти с коронавирус, не и за останалите инфекциозни заболявания. Болниците в София разполагат с 1137 легла за лечението на по-леките случаи във вътрешни, инфекциозни и пулмологични отделения и с 430 болнични легла за интензивно лечение.

Този капацитет беше обявен в една от многобройните заповеди на бившия здравен министър Кирил Ананиев въз основа на подадени данни от самите болници. Според оценки на хора от системата обаче, той е силно раздут, отделно, че от март насам имаше противоречиви изказвания, включително сред лекарите от Националния оперативен щаб относно възможностите на системата. Една част от обявените от МЗ легла се водят резерв и теоретично би трябвало да могат да поемат пациенти. При свръхнатоварване могат да бъдат мобилизирани и допълнителни ресурси и кадри, като се разчита на по-широк кръг от лекари от различни специалности, студенти-медици, доброволци за някои от дейностите и т.н.

Новият здравен министър Костадин Ангелов съобщи преди дни, че има разработен план за действие относно коронавируса, който предстои да бъде разглеждан в Министерския съвет тази седмица и в него са описани както предприетите до момента действия за подсигуряване на системата, така и стъпки за разкриване на допълнителни легла при достигането на определен брой случаи.

При всички положения обаче системата ще се нуждае от много стройна и добре планирана подготовка, за да се избегне хаос, вътреболнични инфекции, заразяване на голям брой медицински персонал като особено внимание трябва да се обърне на най-уязвимите и рискови звена. 

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари