Колко ще ни струва решението на референдума за АЕЦ "Белене”?

"Референдумът събира гласове, а не пари.”

Това каза д-р Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии на 19 юли 2012 и предложи да се направи подписка за събиране на капитал за АЕЦ "Белене”. С аналогични предложения се появиха и други, моя милост – също, но никой не изказа предложението с такава яснота като д-р Ганев.

Тук ще се опитам да покажа какви средства би трябвало да събере подписката за капитал за строителството, експлоатацията и извеждането от експлоатация на АЕЦ "Белене”. Тъй като никой не знае с точност какво ще се случи в бъдеще, аз ще използвам наличните предположение, най-вече онези, които не зависят от заинтересованите от проекта "Росатом", БСП, доставчици на инвеститора и износители за електроенергия.

За какъв капитал става дума?

До момента БСП и предишните правителства не са излезли със собствена оценка на цената на "Белене”. Има пет оценки, независими от тази, дадена от руската държавна корпорация "Росатом". По реда на появата им, те са:

• ИПИ - € 11.7 милиарда (28 март 2011 г.)
   
• ИЕМ - € 8.7 – 10 милиарда (18 април 2011 г.)
   
• НSBC - € 10. 3 милиарда (29 март 2012 г.)
   
• Булат Нигматулин - € 10 милиарда (29 март 2012 г.)

"Аноним” (сайт без автор PowerEconomics, използван от БСП) - € 7.8 – 9.7 милиарда (14 август 2012 г.)

Разликите в номиналната стойност на инвестицията за АЕЦ "Белене” не са съществени.

Все пак следва да спомена, че те произтичат от разлики в методиките.

При ИПИ и "Нигматулин” основното е в изчисленията на стойността на проекта по компоненти (т.е. строителството, експлоатацията и извеждането от експлоатация), както изисква българският закон, Евроатом и добрата практика.

Но "Нигматулин” оценява и "икономическата тежест” на "Белене” върху икономиката на България на € 27 милиарда. (Тази оценка включва плащането на централата за период от 19 години през цената на тока, произведен от нея.) Булат Искандерович Нигматулин е е член на Ядреното сдружение на Руската Федерация и бивш зам. -министър на атомната енергетика на Руската федерация. Неговото министерство през 2007 г. бе преобразувано в сегашната "Росатом”. Може да се предполага, че неговото мнение е някак меродавно, но аз ще използвам по-долу само неговата оптимистична (т.е. най-ниската цена) оценка на "Белене” и електроенергията от тази централа.

ИЕМ, HSBC и "Аноним” предпочитат математически модели. От тях също използвам най-оптимистичните предвиждания. Консултантският договор на HSBC съдържаше възнаграждение, ако проектът "Белене” бъде осъществен; т.е. въпреки стимула за безкритично отношение, консултантът даде фактически отрицателно, т.е. реалистично становище.

Изчисленията на класически показатели като нетна настояща стойност и др. подобни навсякъде са идентични. Всички сметки са "изчистени” от фактори като корупция, забавяне и непредвидени стопански и експлоатационни събития. Най-дълъг е периодът на "изкупуване” на проекта "Белене” при ИПИ (Съответно най-ниски са разходите за икономиката.)

Най-кратки са тези срокове при ИЕМ и "Аноним”. Всички организации и автори (с изключение на ИПИ), дръзнали да направят оценка, не предполагат сценарий, при който инвестицията е замислена да губи средства.

И освен ИПИ и неявно Булат Игматулин, нито една от експертизите не описва и не отчитат никакви рискове от АЕЦ "Белене”. Никакви рискове не споменават и поддръжниците на проекта.

Източниците на тези оценки са следните:

• ИПИ

• ИЕМ

• HSBC – МИЕТ

• Нигматулин

• Аноним

Всеки може сам да провери подробностите и да направи собствени сметки, което представям по-долу.

Все пак не е лошо да се помни, че наложено със сила от мнозинството на какъвто и да е решението на този референдум, сметката ще се плаща от много повече хора от тези участвали в него.

Социално-икономически измерения

В таблицата долу са дадени най-оптимистичните сценарии според възгледите и методите на онези, които са ги разработвали.

Номинална стойност на инвестицията за АЕЦ „Белене” и цена на електроенергията

Независимо от първоначалните оценки, очевидният резултат е следният:

1. Дори и най-оптимистичната цена на "Аноним” е два пъти по-висока от онази, която бе договорена през 2006 г.

2. Според оптимистичните оценки, стойността на инвестицията е близка до тази на "Росатом" – 8 – 8.6 милиарда евро (след ноември 2010 г., ако се съди по изявленията на ръководителите на това предприятие и цените, които неговите проекти и електроенергията от тях в момента договарят в Турция и Чехия). Това е инвестицията за "ядрения остров”, без системни връзки, отпадъци и извеждане от експлоатация.

3. Цената на електричеството от АЕЦ "Белене” би трябвало да бъде от около поне два пъти до почти три пъти над цената на сегашния т.нар. енергиен микс.

4. БСП от преди седмица-две се позовава (а ИПИ прави това от март 2011 г., а БАН от 2009 г.) на изследване на Евроатом по поръчка Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), според което цената на електроенергията от АЕЦ е 5.5-6 евроцента. Иначе казано: и най-ниската цена предложена от независим източник е повече от два пъти по-висока от възприеманата за нормална от ОИСР преди аварията във Фукушима.

5. Пак иначе казано, при която и да е от предполагаемите цени, електроенергията от АЕЦ "Белене” би била непродаваема.

Ако обърнем внимание на подробностите, само "Аноним” предвижда печалба на проекта АЕЦ "Белене”. Тя се основава на допусканията, че:

1. Новата централа ще може да продава електричество на цена, която ѝ е изгодна;
2. Срокът за възстановяване на инвестицията ще бъде кратък, а срокът на експлоатация - продължителен и безавариен;
3. Няма загуби или динамика в други сегменти на икономиката и енергетиката на България;
4. Няма значение кой губи и кой печели.

Тези допускания са част от триковете, които използва БСП, за да убеди избирателите да гласуват "за”. Но от няколко дни е появи и нов вариант на първото допускане: "цената на електричеството от АЕЦ "Белене” ще е такава, каквото е договорена с изпълнителя – 3.6 – 4 евроцента”.

Това твърдение е толкова вярно, колкото и приказката, че на есен ще има круши, защото на баба Меца ѝ се ядат круши. Цената е такава, каквато се договаря между продавач и купувач, не някой е написал в някакво споразумение.

За да могат избирателите да преценят какво би трябвало да предприемат като лично инвестиционно поведение или поведение на техните близки, следва да се направят няколко прости сметки за това за това колко би струвала АЕЦ "Белене” на всеки избирател, на хората, които са под 50 години (понеже те фактически ще финансират начинанието), и колко то би струвало на един потребител, т.е. на човек от населението на България.

Изчисленията, представени в таблицата по-долу, са направени при следните допускания: избирателите са 6.1 милиона, избирателите под 50-годишна възраст са 3.96 милиона, а населението на страната – 7. 36 милиона (т.е. останало е непроменено след преброяването м.г.).

Използвани са същите оценки на номиналната стойност на проекта.
Капиталово задължение на различни категории "инвеститори” в АЕЦ "Белене”

Цифрите говорят сами по себе си, но все пак е уместно да посочим, че:

• Минималната цена на капиталовата вноска на човек от населението е равна на почти три средни месечни брутни заплати, за средностатистическия избирател – малко над три заплати, а за хората под 50 години тя ще струва над пет такива заплати;
   
• При преобладаващия възглед и изчисления номиналната инвестиция за АЕЦ "Белене” би била равна на 3.2 пъти средни месечни брутни заплати за всеки гражданин на България, независимо дали е дете, пенсионер, безработен или работещ; при средностатистическия избирател – над четири такива заплати, а за "младите” под 50 години – 6-8 пъти средната брутна месечна заплата.

Мога да сравня тези суми и със семейните бюджети, но нека всеки читател сам си направи сметката.

Както обаче и да четеш тези сметки, те опровергават твърдението на БСП, че АЕЦ "Белене” ще донесе просперитет на българското общество.

Кой губи и кой печели?

Естествено всяка инвестиция е оправдана, ако има перспектива за добра печалба и няма неподлежащи на контрол рискове. Нормално е също, че една ядрена централа ще бъде на печалба, ако има на кого да продава.

От направените по-горе сметки е ясно, че електроенергията не би била продаваема нито на международния, нито на местния пазар. За последния е достатъчно да си спомним истерията около относително скромното "скачане” на цените на електроенергията през 2012 г. Според всички прогнози, включително тези на МИЕТ, енергийния системен оператор, БАН и ИПИ до 2027-2030 България няма нужда от такива мощности за производство на електроенергия, независимо дали ядрени или не.

Ако се екстраполира максималната прогноза на системния енергиен оператор до 2025 г. (сега обявената е до 2022 г.), се получава, нуждите на страна от електроенергия тогава ще са 45.6 TWh.

Дори при този максималистки възглед, АЕЦ "Белене” (или друга подобна централа) е ненужна. Това се вижда от следната таблица описваща потенциала за електропроизводство до 2020, 2025 и след това. Ето списъка на наличните мощности и техния потенция

Наличен потенциал за осигуряване на електропотреблението през 2020-25 г. и след това

Иначе казано, дори според официалните и за всеки случай максималистични предвиждания за нуждите на вътрешния пазар, АЕЦ "Белене” има смисъл само ако се затворят половината от сега работещите мощности в енергетиката на страната.

За международния пазар може да се съди по аналогия. В споразумението с "Росатом" не е казано кому ще се продава електроенергията от новата АЕЦ.

Приблизително същите ядрени централи могат да имат при оптимистичен сценарий от 2.9 до 5.1 евроцента на КВч, ако електричеството е произведено в Чехия, Словакия или Унгария. При песимистичен сценарий цената е между 5.8 и 8 евроцента.¹ Това е в рамките на установеното като наличен разход за производство на електричество от ядрени мощности.

Използваният в първата таблица по-горе оптимистичен възглед за цената на електричеството от АЕЦ "Белене” на "Аноним” е равен на най-песимистичния ценови сценарий от конкурентни ядрени централи.

Тези реалности опровергават аргументите за някакви нематериални ползи от нова ядрена мощност в "Белене” или може би дори другаде в обозримо бъдеще.

Иначе казано, "Белене” нито е част от "запазването на ролята на България като регионален енергиен център” (както твърдят не особено информирани привърженици на проекта), нито може да определи положително "модела на развитие на България” (както се опитва да продаде "Белене” г-н Станишев).

Естествено, той може да го предопредели, но отрицателно. Политиката на БСП не веднъж на заблуждавала българските избиратели след 1989 г. И сега може да стане същото.

Винаги е възможно, разбира се, да се продава на загуба.

Тогава печеливши ще бъдат инвеститорите от "Росатом", доставчиците от "Атомстройекспорт", строителите – немалка част от скъпоплатените от тях ще са гастарбайтери, управителите от "Росатом" и износителите, т.е. шепа фирми, регистрирани в България, и няколко офшорни такива.

Няма ползи и от разкриването на работни места, те ще са в същите фирми и не малка част извън България.

Долната графика симулира месечното потребление на електроенергия, произведена от различни източници в България за десетгодишен период (2001-2010) при налични 4000 MW ядрени мощности.

Четири ядрени реактора в енергийната система на България.

От нея ясно се вижда, че 7-8 месеца в годината почти целият не-ядрен сегмент на енергетиката на България ще трябва да работи на около 60% от капацитета си и съответно да печели от 20 до 40% по-малко с единствената мисия да освободи някакво място на новата ядрена мощност.

Това ще рече, че около 115 хиляди работещи в тези електропроизводствени предприятия и техните подизпълнители получават по-нисък доход, а част от тях може би ще се окажат и без работа.

¹Виж: Иван Котев, Ян Ондрих. Кто кого? Защо България трябва да се откаже от АЕЦ Белене. Condole Research, Ноември 2010, с. 3. (Цените са с разходи за извеждане от експлоатация, каквито не се предвиждат в договора или споразумението с РОСАТОМ.)