Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Колко ще поевтинява еврото?

0 коментара
Колко ще поевтинява еврото?

Щатският долар достига нови 12-годишни максимуми почти всекидневно, а еврото изглежда спада непреклонно към равнище под паритет с долара. Движенията на валутите често се описват като най-непредсказуемите от всички променливи величини във финансовата сфера; само че събитията на валутния пазар напоследък изглежда, по изключение, си имат сравнително очевидно обяснение, което почти всички икономисти и политици приемат и подкрепят.

Френският президент Франсоа Оланд, например, приветства възторжено спада на еврото: "Това прави нещата хубави и ясни: едно евро е равно на един долар", заяви той пред индустриалци.

Но точно когато нещата изглеждат "хубави и ясни", инвеститорите трябва да поставят под въпрос общоприето схващане. Силен долар и слабо евро определено е най-популярният залог за 2015 година. Та има ли шанс тенденцията на валутните курсове вече да е отишла твърде далеч?

В известен смисъл традиционното обяснение на движението евро-долар в последно време със сигурност е правилно. Основната движеща сила очевидно е отклонението в паричния подход - затегнатата политика на Управлението за федерален резерв (УФР) и поддържането на рекордно ниски лихви и започването на количествено облекчаване от Европейската централна банка (ЕЦБ).

Доколко това отклонение обаче вече си има цена? Отговорът зависи от това колко хора или не забелязват разликата в лихвените равнища или не вярват, че тя ще се увеличи много.

Миналата година много инвеститори поставиха под съмнение способността на ЕЦБ да пусне програма за изкупуване на облигации на фона на германското противопоставяне, а много други се усъмниха в склонността на УФР да затегне паричната политика, тъй като това би могло да задуши икономическото възстановяване на САЩ. Ето защо преди година еврото все още струваше 1,40 долара и защо аз и други очаквахме еврото да спада дълго време спрямо долара.

Само че възможността за изненади, свързани с поскъпване на долара и поевтиняване на еврото, днес е много по-ограничена. Вярва ли все още някой, че американската икономика е на ръба на рецесия? Или че Bundesbank има правомощието да отхвърли политически решения на президента на ЕЦБ Марио Драги? Предвид това, че голяма част от отклонението (в политиката) сега не влиза в сметката, трябва да се съсредоточим повече върху други фактори, които биха могли да повлияят на валутните движения през идните месеци.

При по-силен долар и по-слабо евро изглежда има три възможности. Едната е, че УФР може да вдигне лихвените проценти доста по-бързо от очакваното. Другата е, че инвеститорите и корпоративните финансисти могат да станат все по-уверени и агресивни във взимането назаем на евро, които да обръщат в долари, и да се възползват от по-високите лихви в САЩ.

Най-накрая, азиатските и близкоизточните централни банки или суверенни фондове биха могли да се възползват от програмата за изкупуване на облигации на ЕЦБ, за да продадат своите увеличаващи се дялове от германски, френски или италиански дългови книжа и да реинвестират постъпленията в американски държавни ценни книжа с по-висока доходност.

Това са все правдоподобни сценарии. Поне четири фактора обаче биха могли да тласнат курса долар-евро в другата посока.

Първо, има го ефектът на силния долар сам по себе си, благодарение на американската икономика и паричната политика на страната. Ако доларът продължи да поскъпва, икономическата активност и инфлацията в САЩ ще отслабнат. В този случай УФР вместо да повишава лихвите по-бързо от очакваното, вероятно ще стане по-миролюбиво.

Второ, трябва да има сериозни съмнения дали азиатските и близкоизточните правителства всъщност ще искат да прехвърлят повече резерви в долари, особено ако това означава да обърнат еврата, които са придобили от 2003 година при загуба и доста под техния паритет на покупателна способност. Много страни десетилетия разнообразяваха богатството, намалявайки съотношението на доларите, и по финансови, и по политически причини.

Предвид, че САЩ са все по-склонни да използват валутата си като инструмент за дипломация, дори за война - процес, известен във Вашингтон като "превръщане на долара в оръжие" - Китай, Русия и Саудитска Арабия, например, може съвсем да не са склонни да прехвърлят още повече от богатството си в американски облигации.

Трети фактор, навеждащ на мисълта, че низходящото движение на еврото спрямо долара може да не продължи много дълго, е търговският дисбаланс между САЩ и Европа. Разликата вече е огромна - Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира дефицит от 484 милиарда долара тази година за САЩ спрямо 262 милиарда долара излишък за еврозоната - и е почти сигурно, че ще нарасне още много, заради обезценяването на еврото с 20%, откакто МВФ публикува оценката си миналата есен.

Изводът е, че стотици милиарди долари ще трябва да потекат годишно към САЩ от Европа, за да се запази сегашният курс евро-долар. А с по-нататъшното увеличаване на трансатлантическия търговски дисбаланс, ще са необходими още по-големи капиталови потоци, за да се поддържа ниско еврото. Такива огромни капиталови потоци са напълно възможни, но какво ще ги движи?

Този въпрос води към последната и най-важна причина да се очаква обрат или поне стабилизиране на поевтиняването на еврото. Макар че по-високите лихви в САЩ ще привлекат някои инвеститори, други ще се оттеглят от долара, ако комбинацията от по-конкурентно евро, мащабни парични стимули на ЕЦБ и отслабване на фискалния натиск във Франция, Италия и Испания има за резултат истинско икономическо възстановяване в Европа.

Последващият поток на световен капитал в европейски акции, недвижими имоти и преки инвестиции - всичките в момента значително по-евтини от съответните активи в САЩ - би могъл лесно да надделее над парите и инвестициите в облигации, привлечени от покачващите се лихви в САЩ.

Какво тогава може да постигне баланс между насрещните сили, влияещи на курса евро-долар? Никой не може да каже със сигурност, но едно е сигурно: Докато печалбите при възползване от различията в лихвите от двете страни на Атлантика могат да достигнат 1% до 2% годишно, инвеститорите могат лесно да загубят тази сума за един ден - или дори един час, купувайки грешната валута, когато тенденцията се обърне. Както от десетилетия знаем от японския и швейцарския опит, продажба на валута с нисък лихвен процент, просто за да се преследва по-висока доходност в САЩ, често е скъпоструваща грешка.

*Анатол Калецки е председател на Института за ново икономическо мислене (INET) и автор на книгата "Капитализъм 4.0: Раждането на новата икономика след кризата".

По БТА

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.