Колко волен е Волен Сидеров

Въпросът с източниците на финансиране на Воленсидеровото образувание “Атака”, на масираната, скъпа и професионално режисирана негова предизборна кампания, не е “документално” разследван. Въпреки това, за всеки малко по- изкушен в анализа наблюдател нещата като че ли изглеждат прозрачни. Пътят от политическата функция на Волен Сидеров до изводите за произхода на средствата, които осигуряват неговото съществуване, е по-ясен и по-бърз, отколкото да речем пътят от Руското посолство до сградата на Президентството в центъра на София.

И все пак, когато се открие шанс за макар и бегъл поглед в “кухнята”, където се бъркат политически гозби за употреба в близки и далечни страни, възможността не бива да се пропуска.

През 2002 г., когато Волен Сидеров е все още политик от дълбокия резерв и публицистично-вождистките му амбиции намират реализация в условия, близки до лабораторните, той е поканен и участва на международна конференция в Москва. Проявата е сама по себе си куриозна и не е лесно да си представим организирането ѝ в белокаменната столица на бореца със световния тероризъм (преди всичко на неговата ислямска разновидност) Владимир Путин.

Оказва се, че през 2002 г. в Москва, разтърсвана от страхови спазми пред всеки мургав кавказец и пред ерозията на империята под влияние на исляма, в луксозна публична сграда, в съответната пищно церемониална обстановка, се провежда конференция, сред чийто основни фигури изпъква Али Рами, небезизвестен марокански политекстремист.

Кой е Али Рами

Ахмед Рами живее от 1973 г. в Швеция като политически емигрант. Въпреки няколкото си присъди в Скандинавия, той не може да бъде екстрадиран, тъй като по негови твърдения в Мароко го очаквала смъртна присъда за участието му в опит за военен преврат срещу крал Хасан II. Световната мрежа е пълна със стотици страници за Рами - от предположения за ролята му на емисар на Ал Каида в Западна Европа, до свидетелства за активната му антисемитска и ревизионистка дейност из цяла Западна Европа.

През 1987 г. той получава лиценз за “Радио Ислям”, предназначено за мюсюлманската общност в Швеция. Скоро обаче лицензът му е отнет за расистка пропаганда. От 1997 г. в интернет съществува сайтът Radio Islam, регистриран на несъществуващата организация Американско ислямско общество в Чикаго под името на фиктивния Мохамед Уилиям. Сайтът е поддържан от Ахмед Рами и е посветен на неговите религиозни и политически трудове, ако може да се използва това определение за писанията му.

В многоезиковите версии на сайта разделът “Ислямът в Русия” е един от най-обемистите и включва както линкове, така и локални материали по ислямски теми – от перспективите пред мюсюлманите в Русия, през теми като Кавказ и ислямът в Татарстан, до интервю с един от лидерите на палестинската Хамаз и до апологетични статии за ислямските безредици в Западна Европа.

След като със съдебно решение на Рами са отнети всички компютри, а провайдърът блокира неговия домейн, “Радио Ислам” се прехвърля и регистрира в Санкт Петербург на името на някоя си Лариса Рейнолдс-Дмитриева. На самия сайт е указано, че е “собственост на група бойци за свобода, които поддържат борбата на Ахмед Рами”.

На 30 септември 2005 г. в интервю за телевизионния канал на Хизбула в Палестина Рами споделя, че е привърженик на Бин Ладен, но имал една забележка към неговата тактика: “Бин Ладен направи голяма грешка като атакува Америка. Лично аз щях да ударя Тел Авив, защото американците са невинни хора. Те са просто жертва на евреите”.

Такъв е накратко образът на Али Рами, съдокладчик и основен стълб на Международната конференция по глобалните проблеми на всемирната история през 2002 г., на която гостува и по-сетнешния създател на партията “Атака”, а днес кандидат за президент на Отечеството Волен Сидеров.

Конференцията впрочем е организирана от Московската социално-хуманитарна академия. Въпросното учреждение с гръмко име е наследник на Централната комсомолска школа, преименувана през 1990 г. в Институт за младежта, а през 2000 г. в Академия. От 2003 г. насам комсомолското учреждение е наречено Московски хуманитарен университет. Университетът впрочем не фигурира в пълния списък на руските вузове на портала “Руски съюз на ректорите”, но това не му пречи да обявява на своя сайт “гарантирано трудоустройване” на дипломиралите се.

До преди 2 години из мрежата можеше да се намери на няколко места дружеско фото на най-маститите докладчици на споменатата Конференция. Междувременно този документ изчезна безследно и е останал като по чудо само в английската версия на маргиналния сайт Православен антиглобалистки портал. На снимката любознателният читател може да разпознае Ахмед Рами и Волен Сидеров в компанията на световно известни имена в областта на отричането на Холокоста, на войнстващия антисемитизъм и юдофобството.

Приносът на “журналиста-националист”

“Журналистът-националист” Сидеров, както той е представен на сайта на конференцията, изнася доклад “Глобализацията – последен етап от опита за колонизация на Православния Изток”. Тема, която се харесва на една определена част от руския политически елит, особено на традиционно най-експанзионистичната му част. След кратък излет в историята, описващ икономическия, правов и демократичен разцвет на Русия в края на XIX век, Сидеров установява, че тази стара Русия неминуемо е щяла да се превърне в смъртна заплаха за Западния свят и по-точно за “юдейския елит” в САЩ и Европа. Ето защо същият елит, вече създал “тайните общества на нихилистите, антихристияните, терористите и комунистите” (предизвикали между другото Френската революция през1789 г.), решил да се обедини с масони и илюминати, за да прекрати чрез болшевишка революция споменатия възход на Русия.

Мислителят-националист не пропуска да представи и българския трагичен опит със световното еврейство: “През XIII век българският цар Иван Асен Втори създава християнска държава на основата на справедливи обществени отношения и без робство, държава, простряла се до бреговете на Черно, Егейско и Адриатическо море... през това време във Венеция се създава мощна финансова олигархия... развихря се лихварство, малка върхушка спекулира с материалните ценности и... установява огромно неравенство в жизнения стандарт между 1 % властващи и 99 % управлявани... Такъв е западният модел, основаващ се на поробването на огромни човешки маси, на изсмукване на общественото богатство с помощта на банкови кредити..., финансиращи само владетели, които са готови да водят военни действия.... През 1444 г. устроената по този начин Венеция, управлявана от няколко банкера – главно евреи, действайки против християнството помага на турците да завладеят Източна Европа... В решителния момента на битката на полския крал Владислав Ягело край Варна, Венеция превозва турската армия със своя флот... и така венецианската олигархия разбива Изтока...”

В подобен дух Волен Сидеров продължава изказването си до зловещия финал: днес България е неоколониална държава. На нея е отредена ролята на плацдарм за базите на НАТО и за инфраструктурата нужна на САЩ, за да се втурне към богатствата на Изтока.

Но докладчикът не оставя загрижената си публика без лъч надежда. В заключение той предлага конкретна рецепта: "Православният Изток стои днес пред съдбоносен въпрос. Той трябва да поеме по друг път, а не по натрапения му колониален модел на МВФ и Световната банка. Той трябва да възроди православните традиции на управници като цар Иван Асен Втори..."

Може само да се гадае, за какво още е ставало дума из кулоарите или в сенчестите кабинети под патронажа на щедрите руски домакини... За нас остава твърдият факт, че Волен Сидеров е сред уважително споменаваните гости на мегаломанска конференция с ислямистка и антиеврейска насоченост, проведена с размах и великолепие в руската столица от институция-наследник на Централната комсомолска школа.

За спонсорите и благодетелите на подобна проява едва ли представлява проблем финансирането и на стремителни полети в политиката на фигури, заслужаващи тяхното доверие.

Можем само да се досещаме как тези средства се канализират към политическата формация “Атака” – без съмнение чрез специфичен тип български бизнес кръгове, ползващи се доказано с годините доверие на съответните им руски партньори.

Още от Избори 2006

Защо протестираха строителите?