Колкото по-изолирано е ДПС, толкова по-голям е шансът за бъдещо управление с БСП

Г-н Димитров, през последните дни ДПС се оказа в политическа изолация. НДСВ на този етап твърдо отказва общи листи с партията на Ахмед Доган, а в парламента всички политически сили се обединиха за промени в избирателния закон, от които единствено ДПС няма интерес. Как си обяснявате това?

Проблемът с ДПС не е дали тази партия трябва да съществува или не, а доколко съразмерно то консумира значението и ролята си във властта и доколко това консумиране влиза в общоприетите демократични рамки. И това са принципните възражения срещу ДПС от страна на политическите формации в парламента. Иначе, че такава партия трябва да съществува, предполагам, че в това няма съмнение.

За мен е интересен психологическият план на тази тенденция. В четвъртък, по време на дебата по промените в избирателните закони, в пленарна зала ДПС беше изправено да стената именно с въпроса "Защо движението консумира повече власт отколкото е пределът на здравия разум и извън рамките на демократичната процедура". Всички политически партии бяха агресивно настроени към ДПС, а в начина им на говорене имаше известни нотки на реваншизъм. Тъй като никой нищо лошо не е направил директно от ДПС, това по-скоро е реваншизъм заради много специалната ситуация, от която тази формация се е възползвала без да се е ограничавала от уникалното си положение в мнозинствата в парламента през годините.

ДПС е партията, която е била всъщност най-дълго на власт и никога не се е ограничавала от благата на властта.

В същото време не мисля, че резултатът за ДПС на следващия парламентарен вот зависи от начина , по който ще се проведат тези избори. Много експерти, включително и аз, са правили различни оценки на това каква е ползата или евентуално вредата от допускането "със затворени очи" на ДПС да нарушава правилата на изборите в определен брой избирателни секции в районите. Тази вреда наистина не е много голяма, свежда се до няколко хиляди гласа или до един мандат. Този мандат не е ключът към обяснението за приповдигнатия тон и многото емоции спрямо ДПС в дискусията в парламента миналата седмица. То по-скоро е емоционално отиграване на несъразмерното със значението на партията консумиране на власт от страна на ДПС.

Може ли това агресивно отношение на всички партии в НС да се тълкува като политически консенсус и отпор срещу тази роля и поведение на ДПС в бъдещето управление ?

ДПС много трудно може да бъде изтласкана от българския политически живот и затова си мисля, че след известно време, примерно в края на кампанията, когато отново се установи, че ДПС ще бъде неизбежна част от бъдещото мнозинство, всички отново ще сменят тона.

Тоест, вие смятате, че ДПС не е изчерпало ролята си на балансьор? Има и друга теза, че НДСВ ще бъде новият балансьор в бъдещия парламент и така ще измести ДПС от характерната му роля.

Конфигурацията на следващия парламент е достатъчно сложна, за да позволява много и разнообразни хипотези, една от които е, че ДПС и НДСВ ще бъдат в една конфликтна състезателна позиция по отношение на възможността да партнират на БСП в едно бъдещо мнозинство.

Тази теза не изглежда невъзможна, но като че ли все още НДСВ вярва, че ще получи достатъчно добър резултат, за да се опита то да инициира мнозинство. Това е една много по-различно състезание и стратегия. 

Не мисля, че отношенията между ДПС и БСП стратегически са пострадали. Напротив - колкото повече се изолират останалите партии от ДПС, колкото по-емоционално те гледат на своите отношения с ДПС, толкова по-голям правят шанса бъдещата управляваща коалиция да бъде между ДПС и БСП.

Аз съм дълбоко убеден, че каквото и да се говори в левите редици за партията на Ахмед Доган, там винаги има открити и отворени канали, по които може да се стигне до съгласие за съвместно управление. За разлика от конфигурацията вдясно от центъра, където емоционалното говорене оставя непоправими следи.

Не мисля, че има възможност ДПС да не премине 4-процентовата бариера. Просто солидарността на ДПС-електората не се базира на политическа лоялност, а на базова самоидентификация, която няма с какво да бъде заместена. Така че дори и при някакви обстоятелства ДПС да получи по-малко гласове, те винаги ще бъдат достатъчни за една парламентарна група от 19 до 25 депутати, което с голяма вероятност ги прави част от бъдещото мнозинство.

Защо тогава Ахмед Доган настоява така упорито за предизборна коалиция с НДСВ и притиска Симеон, поставя му и крайни срокове...

Защото това ще бъде алибито за последващото сближаване с БСП. Напълно е възможно след изборите да се приеме изключително убедителния аргумент на ДПС: "Да, ние бихме били заедно с НДСВ, ако бяхме заедно и на изборите. Сега, след като 80 дни бягахме по отделни писти, нямаме ангажимент за бъдещи "брачни отношения".

Затова аз твърдя, че сегашната драма не разрушава връзките между ДПС и БСП. Всъщност тя потенциално вреди на връзката НДСВ и ДПС.

А това нежелание на НДСВ да се коалира с ДПС как си го обяснявате?

Нежеланието има много очевиден и обективен характер - електоратите на НДСВ и ДПС не са взаимно приемливи, но това не е толкова важно от гледна точка на случилото се по време на дебатите за изборното законодателство. Важното е, че се изговориха нелицеприятни оценки между партньорите, а такива оценки като чели могат да имат значение след 80-тина дни.

Има ли вероятност Доган да прибегне до главния прокурор Никола Филчев, който по някакъв начин да окаже натиск над правителството?

Главният прокурор е една от институциите, която има право да сезира Конституционния съд за промените в избирателните закони. Но не мисля, че ще се стигне до ситуация, в която в този си вариант законът за изборите да не се приложи за изборите.

А в чисто политически план може ли заради ДПС Филчев да окаже някакъв друг тип натиск върху НДСВ?

Разиграваното на сценария със сезирането на КС има и друг тип психологическо следствие. Разбира се, че продължителното обсъждане на някакъв вид изолация на ДПС допълнително мотивира потенциалните гласоподаватели на движението. Това е най-лесният начин на еманципиране на електората и затова нищо чудно този сценарий да се изпълнява именно по тази причина . Когато всички са против ДПС, хората, които са "за" ДПС стават още повече "за" ДПС. Това е естественият начин, по който едно малцинство реагира на пълната изолация от страна на колектива.