Командата да е"";бегом към НАТО"",N

Командите по пътя към НАТО задължително трябва да бъдат "на бегом", първо, защото имаме много да наваксваме и второ, защото всичко друго може да напомни на забравеното желание за снишаване, симулиране, отлагане, забавяне и, в крайна сметка - нереализиране на атлантическата интеграция на България. Това е един от акцентите във финалното обръщение на президента Петър Стоянов, чиито мандат изтича на 22 януари. Фразата, че командата "бегом към НАТО" е вредна за българската армия, принадлежи на избрания вицепрезидент Ангел Марин, който преди няколко години беше уволнен от висшето командване на армията от Стоянов заради антинатовските си възгледи.

Нереализирането на атлантическата интеграция на България е "единствено в интерес на шепа хора, които не искат у нас да има правила, защото само без правила те могат да печелят пари и политическо влияние. Но политиката на забавяне или отлагане на евроатлантическата интеграция на България е насочена пряко срещу националните интереси на страната ни и срещу перспективата за по-добър живот на обикновените български граждани, дори и на онези, които, верни на своята посткомунистическа носталгия, продължават да скандират лозунги срещу НАТО", казва Стоянов.

Той посочва, че "всички обещания за по-високи заплати и пенсии, за намаляване на безработицата и за нов излаз на познати и непознати пазари минават единствено през европейската и атлантическа солидарност на България и използването на възможностите, които тази солидарност предоставя на страни като нашата. Всичко останало са щедри предизборни думи. Щедрите думи могат да спечелят избори, но не могат да изправят България на крака", заявява Петър Стоянов.

Той припомня основните акценти от своя петгодишен мандат, защото, по думите му, вече нямаме право да допускаме стари грешки, да робуваме на повтарящи се заблуди и най-вече да смесваме партийната и предизборната реторика с националните интереси на България и на българския народ.

Петър Стоянов припомня най-важните акценти о изминалия петгодишен мандат: "гладната и тревожна зима на 96-та - 97-ма, справедливите бунтове на хиляди хора, трудният мир на 4 февруари, спасил България от катастрофа, в сравнение с която дори днешните ни проблеми изглеждат недотам тежки. Първите стъпки на назначения от мен служебен кабинет, въвеждането на валутния борд, овладяването на хиперинфлацията, зърнената криза и първото ми посещение в чужбина, в което спешно договорихме с Полша внос на жито - иначе България оставаше без хляб. Усилията ни заедно с правителството на ОДС за оздравяване на банковата система и за макроикономическа стабилизация на страната, за получаване на онази глътка доверие, от което имахме такава нужда след всичко, което вече бяхме преживели.

След това дойде кризата в Косово и операцията на НАТО срещу режима на Милошевич - разделените политически партии и разделеното българско общество. Никога в мандата си не съм бил изправен пред по-драматичен избор. България трябваше веднага и без колебание да заяви своята позиция.

Днес, близо три години след тези събития, мога категорично да кажа, че тогава бях прав. Ще мине време и моите тогавашни опоненти - днес вече привърженици на НАТО - ще имат, надявам се, доблестта също да признаят това. Защото всички големи български успехи след това - и започването на преговорите с Европейския съюз, и отпадането на визовия режим в немалка степен бяха резултат от евроатлантическата солидарност", заявява Петър Стоянов.

Той посочва и неуспешните моменти от периода на своя мандат: "неспечелената борба с корупцията, неувенчаните с краен успех усилия за разбирателство между институциите, неовладяните понякога партийни страсти, които пречеха да се открои важността на трайните български национални интереси, ненамерената мотивация за младите хора и най- големият проблем днес - бедността; бедността, която потиска голяма част от българските граждани. Не искам да търся извинение в това, че тези проблеми не са в преките правомощия на президента - смятам, че държавният глава носи отговорност за всичко, което се случва в България и затова до края на живота си ще нося своята част от тази отговорност".

Разделям се с вас като Президент, но оставам гражданин и син на България и винаги ще нося в сърцето си надеждата и оптимизма, че по-добрите дни за страната ни предстоят, казва в заключение Петър Стоянов.

С укази от днес Петър Стоянов освободи своите секретари и директори на дирекции към президентската администрация. Президентът Стоянов оставя в наследство и шест ведомствени жилища. Утре на официална церемония пред Паметника на незнайния воин Петър Стоянов ще предаде поста си на новоизбрания президент Георги Първанов.