Командироването на съдии – начин на употреба

Повтарящи се съвпадения, които хвърлят дебела сянка върху случайното разпределение на делата. Така с една дума може да се опишат съпътстващите обстоятелства около драматичното разделяне на доскорошните бизнес партньори Делян Пеевски и Цветан Василев. Те обаче припомнят и един друг много обсъждан, но все така нерешен проблем в съдебната власт – командироването на магистрати във възлови съдилища (какъвто е Софийският градски съд, например) по неясни критерии и по едноличната воля на административните ръководители.

В четвъртък "Капитал” съобщи, че “Ноу фрейм медия България” АД – компанията, собственост на новия политик Николай Бареков, е поискала ТВ7 да бъде обявена в несъстоятелност. Справка в сайта на Софийския градски съд показва, че делото е образувано във вторник – 24 юни. Същия ден е образувано и друго дело за обявяване на несъстоятелност – отново по молба на "Ноу фрейм медия България” срещу "Балкан българска телевизия” ЕАД или както сега е известна – Нюз7. Делата са с пореден номер, тоест образувани са едно след друго, и се падат за разглеждане на един и същи търговски съдия Ивайло Родопски.

Две седмици по-рано същият съдия е определен за докладчик по още едно дело, касаещо конфликтът между Пеевски и Василев. На 10 юни Корпоративна търговска банка (КТБ) подава молба за обявяване на несъстоятелност на акционерното дружество "Витенда” (в чиито съвет на директорите влиза синът на оправдания на първа инстанция за убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева Орлин Аврамов). Молбата на КТБ е уважена и два дни по-късно като обезпечителна мярка на дружеството е назначен временен синдик.

Както разказахме миналата седмица, подобно натрупване на дела, от които зависи краят на двубоя между Пеевски и Василев, има и при друг търговски съдия - Румяна Ченалова, известна от години със спорната си репутация. В сегашната ситуация освен фактът, че системата за случайно разпределение на делата избира три пъти съдия Родопски, особено важното е и друго. Той е командирован от Районния съд в Костинброд в Търговското отделение на Софийския градски съд, което разглежда дела със значителен финансов интерес. Какви са мотивите председателят на СГС Владимира Янева да избере точно този съдия, кога се е случило това и колко време ще трае командировката няма как да разберем – от близо два месеца регистърът на командированите магистрати, които води Висшият съдебен съвет, не е обновяван.

И още една съществена подробност – справка в сайта на ВСС показва, че съдия Родопски не се е явил на провеждания сега конкурс за повишаване в СГС и другите окръжни съдилища в страната. Това очевидно не му пречи обаче да правораздава като градски съдия.

Съвсем скоро ВСС разгледа възражение на съдия Родопски срещу изготвената му атестация. Работата му е оценена с 68 точки – "добра”, а като мотив за намаляването на точките му са посочени почти равен брой на отменените и потвърдените актове на съдията, както и пропуски в познанията на материалното и процесуалното право и липсата на стремеж за преодоляването им.

ВСС върна атестацията на съдия Родопски заради оплакването му, че в нея е отчетен нов акт на Инспектората към ВСС, чиито резултати не касаят проверявания период. "Съдебни репортажи” научи, че актът на ИВСС установя нарушение по образуването и движението на гражданско дело на доклад на съдия Родопски.

Това не е първият сблъсък на магистрата с ИВСС обаче. През 2008 г. главният инспектор Ана Караиванова обяви, че тогавашният шеф на Костинбродския районен съд Ивайло Родопски е участвал в схема за имотни измами. Инспекторатът се задейства след три сигнала на наследници на имотни жители на Констинброд и провери всички искания за издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед. Проверката установи, че необичайно голям брой от тях са подадени от един адвокат и по всички се е произнесъл един и същи съдия – председателят на съда Родопски. Оказало се, че записите на заповед са фалшиви. В един от случаите съдията дори не събрал държавна такса за изпълнителен лист за 600 хил. лв.

ИВСС направи предложение до съвета съдия Родопски да бъде отстранен от поста, а дисциплинарното производство продължи повече от осем месеца. В предложението на инспектората се сочи същи, че магистратът не е спазвал принципа за случайно разпределение на делата, не е съблюдавал местната подсъдност (произнасял се е по дела, които са били от компетентност на друг районен съд), както и че е издавал изпълнителни листове на несъществуващи основания. В крайна сметка съдия Родопски бе наказан с понижаване в ранг – от апелативен в окръжен съдия, за три години, а впоследствие наказанието му бе заличено предсрочно.

Както нееднократно сме писали, командироването на магистрати по заповед на административните ръководители, когато не е мотивирано с качествата на кандидата, може да се превърне в начин за заобикаляне на конкурсите в системата, защото на практика има последиците на повишаване, но без състезание, по усмотрение на съответния председател на съда. Така командироването се превръща и в средство за създаване на привилегированост на предпочетените магистрати, на напрежение между тях и тези, които са участвали в конкурса за повишаване, и са по-напред в класирането от командированите.

Тези магистрати обаче често са най-уязвими, тъй като благополучието им на временната месторабота зависи единствено от волята на административния ръководител, който при признаци за непослушание във всеки момент може да прекрати командироването. Порочното явление не е непознато и в прокуратурата, а командированите обвинители често поемат щекотливи дела, които често не приличат на истински разследвания. Такъв бе случаят с командирования от Районна прокуратура Враца брат на шефа на столичното следствие Петьо Петров – Петьо Еврото – Емил Петров, който бе наблюдаващ прокурор по делото "Рубин”, наскоро прекратено заради липса на доказателства за извършени престъпления. Докато разследването обаче течеше, собственикът на завода Юрий Ангелов беше задържан в ареста за деяние, за което се оказа, че няма доказателства, а активите на най-големия стъкларски завод на Балканите са прехвърлени в дружества, близки до мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев.

И още една необяснима командировка

Командироването е обичайна практика и във Върховния административен съд (ВАС). Нека да припомним, че председателят на ВАС Георги Колев застана категорично срещу задължителните правила, с които ВСС се опита да внесе ред в командироването и настояваше от тях да отпадне забраната да се командироват административни ръководители.

"Съдебни репортажи” научи, че във ВАС скоро е бил командирован още един магистрат със спорна репутация – окръжният съдия от Благоевград Росен Василев. Василев бе дългогодишен заместник на бившия председател на съда Красимир Аршинков, в чиито мандат съдът бе замесен в серия от скандали, свързани с конфликт на интереси и неслучайно разпределение на делата.

Предишният състав на ВСС извърши проверка и излезе с меко казано критични констатации за организацията на работа в подопечния на съдия Аршинков съд. От доклада на комисията става ясно, че делата на съпругата на съдия Аршинков – Михаела Аршинкова, известен граждански адвокат в града, няма как да не минат за разглеждане през тримата заместници на административния ръководител. За период от една години, комисията открива 100 дела, в които страна е адвокат Аршинкова, от тях 7 броя на доклад на съдия Василев; 12 броя – на доклад на съдия Бакалова; по 3 броя на доклад съответно на съдия Бельова и съдия Бикова и 15 броя – на доклад на съдия Топалова. "Изброените пет съдии са били докладчици по поне 40 дела с участието на адв. Аршинкова, т.е. поне по 40 % от нейните дела”, пише в доклада.

Нещо повече – заместниците на Аршинков са разпределени в трите състава в съда, които разглеждат въззивните граждански дела. Или с други думи – делата не могат да не минат през заместниците, назначени от председателя. Членовете на ВСС обаче откриват и други нарушения в съда – огромен процент от делата се разпределят ръчно, а не чрез системата за случайно разпределение – за пример – за 2008 г. при 2 928 осъществени разпределения ръчно са били разпределени общо 475 (граждански и наказателни) дела, за 2007 г.- при 3154 осъществени разпределения ръчно са били разпределени около 24%) от тях, от които 224 броя са били граждански дела. Именно затова комисията заключва, че не може обосновано и категорично да отхвърли съмненията, че в Благоевградския окръжен съд съществуват условия за правораздаване в полза на определени привилегировани страни и адвокати за сметка на останалите граждани. "От началния момент на въвеждане на системата за случайно разпределение до 16.09.2009 г. наказателните дела са били разпределяни изключително ръчно. Както по отношение на тях, така и по отношение на гражданските дела, не са били създадени механизми, позволяващи контрол върху причините за ръчно разпределение и гарантиращи прозрачност и обективност на разпределението”, сочи документът.

Сега съдия Росен Василев, който не разглежда административни дела, е командирован в Шесто отделение на ВАС – това е отделението, което разглежда дела по Закона за съдебната власт, например жалби на магистрати срещу наказанията, наложени им от ВСС. Командироването, чиято цел е да се помогне на съдебен орган да се справи с голямо постъпление на дела, в конкретния случай е необяснимо и поради това, че много административни съдии от регионалните административни съдилища са слабо натоварени и могат да бъдат командировани във ВАС, като това би осигурило предсказуемата ефективност – все пак няма да се учат да гледат административни дела направо в последната инстанция. Избирането на съдия извън административното правораздаване за “повишаване” във ВАС, след като не е мотивирано с работата по делата му, очевидно е продиктувано от някакъв вид лични връзки и контакти.

Така едно от първите дела, които се падат на доклад при съдия Василев, е това срещу избора на председател на Варненския окръжен съд Марин Маринов. Първоначално докладчик по делото е съдия Анелия Ананиева, която, както "Съдебни репортажи” писа, е преместена в друго отделение. Мястото ѝ заема съдия Василев след рулетката.

Рокадите в съставите на ВАС по дела, уви, не са изключение, а ВСС отдавна отказва да вземе мерки да преустанови съмненията, че подредбата на съдии може да се диктува от административното ръководство в зависимост от интереса по делата или страните.

След като системата за случайно разпределение не вдъхва доверие, но упорито не се заменя с нова, предсказуеми са следващите стъпки за компрометиране на правосъдието. За да не са натрапчиви съвпаденията определени категории дела да се падат на едни и същи съдии, едната възможност за създаване на симулативно случайно разпределение е да се разшири кръгът на съдиите, при които тези дела ще отиват “на сигурно”. Ако командироването на някои съдии е необяснимо с рационални аргументи, как биха ни разубедили, че те не са част от “поръчаното правосъдие”?