Скандалът с разкритата любовна връзка на вече бившия шеф на ЦРУ генерал Дейвид Петреъс с неговата биографка Пола Бродуел се разраства и започва да взема твърде неприятни размери за политическата власт, като обхваща и американската армия, отбелязват големите световни медии, за повечето от които аферата е централна тема.
В скандала вече са замесени американският министър на правосъдието Ерик Холдър и генерал Джон Алън, командващ силите на НАТО и САЩ в Афганистан, пишат британският вестник "Дейли телеграф" и американският "Вашингтон пост".
Ерик Холдър, министърът на правосъдието на Барак Обама, е знаел още в края на лятото, че агенти на ФБР разследват връзката на Дейвид Петреъс с неговата биографка, пише британският вестник. Но информацията не е излязла извън министерството на правосъдието, въпреки че агентите на ФБР са открили поверителни информации на компютъра на Бродуел.
Смята се, че по време на любовната си връзка Петреъс е споделил имейли с поверителни сведения с Бродуел, припомня вестникът. Новината, че Холдър, който е приближен на Обама, е знаел за цялата история, но е мълчал, може да се окаже неудобна за преизбрания американски президент, отбелязва изданието.
Историята започнала да излиза наяве едва на 6 ноември, когато за нея научил Джеймс Клапър, директорът на американското Национално разузнаване. Именно той препоръчал на Петреъс да подаде оставка, допълва в. "Дейли телеграф". Когато били разпитвани от ФБР, Петреъс и Бродуел признали, че са имали връзка, но отрекли Петреъс да е съобщавал на биографката си поверителните информации, намерени на компютъра ѝ.
Бащата на Пола Бродуел твърди, че дъщеря му е жертва на опит да се прикрие нещо друго, добавя британското издание.
Приятели на Петреъс намекват, че може би има връзка между неговата оставка и планираната му поява пред комисия в Конгреса по-късно тази седмица във връзка с разследването на нападението срещу американското консулство в Бенгази на 11 септември, при което загина американският посланик в Либия.
Засега не е ясно какви са поверителните документи, намерени в компютъра на любовницата на Петреъс. Но в лекция в университета в Денвър в края на октомври тя намекна, че разполага с информация от вътрешен източник, че в американското консулство в Бенгази били затворени членове на либийска милиция.
Те се намирали в нещо като затвор на ЦРУ. Нападението срещу консулството било замислено с цел освобождаване на тези затворници, посочва "Дейли телеграф". Официалната версия досега беше, че нападението е извършено след протест срещу антиислямски филм, охулващ пророка Мохамед.
ЦРУ заяви, че тези твърдения на Пола Бродуел са безпочвени, добавя по темата друг британски вестник "Гардиън". Ако твърденията ѝ обаче се окажат верни, това ще е нарушение на решение на Барак Обама от 2009 г. Тогава американският президент лиши ЦРУ от правото му да задържа хора в тайни затвори, припомня британският вестник.
Комисията на Конгреса ще изслуша изводите за хода на разследването на нападението в Бенгази в четвъртък, припомня "Гардиън". Комисията беше призовала Петреъс да се яви пред нея и да даде показания.
Американският в. "Вашингтон пост" посочва, че приближени на Петреъс вчера са казали, че той не е имал намерение да подава оставка заради разкритата си връзка с Пола и взел това решение, едва когато станало ясно, че тя не може да бъде прикрита. Според други приятели на изпадналия в немилост генерал той бил много разстроен от скандала, посочва пък в. "Гардиън".
Аферата се разкри, след като друга жена, приятелка на семейство Петреъс - 37-годишната Джил Кели от Тампа, Флорида, се оплака от тормоз и заплахи от страна на Пола, която е ревнувала. Така се стигнало до разследването на ФБР за интимния живот на Петреъс и до откриването на поверителните документи в компютъра на Пола.
Джил Кели и съпругът ѝ Скот Кели са семейни приятели на Дейвид Петреъс и съпругата му Холи от 2009 г., когато Петреъс се мести да живее в Тампа, заставайки начело на американското Централно командване, посочва в. "Вашингтон пост". Двете семейни двойки са посещавали партита заедно и Джил Кели е работила известно време във военната база на Петреъс като доброволец.
Между Джил и Петреъс не е имало нищо повече от приятелски отношения, започнали с познанство на светски прояви, твърдят близки и на двамата, цитирани от в. "Вашингтон пост".
Тази пролет обаче Кели започнала да получава заплашителни имейли от анонимен имейл адрес. В писмата се твърдяло, че Кели флиртува с Петреъс. Тя била предупредена от анонимния изпращач да престане с ухажването си, ако не иска цялата история да бъде извадена наяве.
Тогава Кели се обърнала към познат от ФБР, който информирал свои колеги. Започнало разследване. В даден етап от него агентите на ФБР казали на Джил, че Пола е изпращачката на имейлите и тогава Джил им казала, че лично не я познава. Агентите от ФБР проучили и имейла на Пола и се натъкнали на съобщения от много личен характер, пратени от Петреъс. Първоначално те смятали, че някой е хакнал пощата на генерала и праща тези съобщения от негово име, преди да се изясни, че Петреъс е бил действително изпращачът.
През лятото Джил пък информирала генерала, че Пола я тормози и той пратил на биографката си имейл да остави Джил на мира.
Сега аферата придобива ново измерение, след като в нея се оказа забъркан и генерал Джон Алън, посочва в. "Вашингтон пост". Според високопоставен представител на Пентагона ФБР е открило в хода на разследването на аферата "Пола Бродуел" между 20 000 и 30 000 страници "потенциално неуместни" имейли между Алън и Джил Кели.
Джон Алън от военноморските сили на САЩ, наследи Петреъс на най-висшия команден пост в Афганистан през юли 2011 г.
Във връзка с това развитие е уведомен и американският министър на отбраната Лион Панета, който е на обиколка в няколко тихоокеански страни. Той заяви, че Алън ще остане командир на силите в Афганистан засега, докато се води разследването.
Това изказване на Панета не хвърля повече светлина върху естеството на разследването срещу Алън във връзка със скандала "Пола Бродуел", посочва в. "Вашингтон пост".
Часове по-късно стана известно, че президентът Барак Обама е замразил кандидатурата на генерал Джон Алън за главнокомандващ силите на НАТО и по този начин е сложен кръст на възходящата кариера на генерала.
По темата френският в. "Фигаро" припомня, че 40-годишната Бродуел е известна като бляскава, елегантна и борбена жена. Тя е специалист по борбата с тероризма и е посетила 60 страни по света. Навършила е 40 години миналия петък. На 18 години се чудела дали да се кандидатира за президентския пост или да стане специалист по международни отношения. Пола се запознала с генерал Петреъс през 2006 г., когато той е бил все още само специалист в борбата с тероризма и е посетил Харвард, за да се срещне със студенти.
Пола, която е завършила военната академия "Уест пойнт" , също като Петреъс, по онова време била докторант по публична администрация.
Първоначално тя се опитала да спечели доверието на генерала, като тичала сутрин с него. Пола признава, че сутрин ставала в 5 часа, за да има време да тича по 15 километра. Тя е женена за радиолог, майка е на 2 деца.
Междувременно Асошиейтед прес предаде, че във вторник агенти на ФБР са влезли тази нощ в жилището на Пола. Говорителка на бюрото е уточнила, че агентите са влезли в дома на Пола Бродуел в Шарлот, Северна Каролина. Говорителката Шели Линч е отказала да обясни какво правят агентите вътре.
На влизане, след като почукаха на страничната врата и им бе отворено, служителите на бюрото носеха нещо като картонени кутии, каквито често се използват при събиране на доказателствен материал. Един от агентите правеше снимки на сградата и гаража към нея под погледа на журналистите наоколо, посочва АП.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
50 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Кой е прототипът на Емил Боев
Автор : Борис Цветанов
Христо Боев в Европа през 30-те години на ХХ век Българин е прототип не само на литературния супермен, но и на майор Деянов, на Щирлиц и Павел Кадочников от „Подвигът на разузнавача“ .Журналистки от Плевен спретнаха съгражданина си генерал Христо Боев за прототип на най-известния български литературен супермен Емил Боев. Но легендата от българското разузнаване няма нужда от допълнителни измислени ореоли. Както заради приключенията му, така и …
за чисто човешките качества. В интерес на истината, знаем, че достойни ветерани оспорват последното, уважаваме мнението им, но си държим на нашето. Но Христо Боев не може да е бил прототип на Емил Боев (не обръщайте внимание на еднаквите фамилии, иначе – Боже опази, читателят трябва да ме свърже с Цецо Цветанов) по една много тривиална причина. Богомил Райнов, при целия си безспорен талант, беше от авторите, които строго следваха канона в стил „Писателят върви след победителите“! А когато през 1966 година пише първия си роман от серията „Господин Никой“, Христо Боев е още в немилост. Анатемата му е от времето на лова на вещици, известно в социалистическия лагер като периода на „врага с партиен билет“, а в САЩ – като „доктрината Макарти“. Писател като Райнов не е от ония, които вадят кестени от огъня. Но почитателите на генерала (ние също сме от тях) да са спокойни – той и истинският разузнавач, използван от Райнов като прототип, са били поне за някоя и друга година близки. Живели са в чекисткия блок на „Востовочний переулок“ до Ленинския проспект в Москва, действали са по едно и също време в Далечния изток, по-специално във Владивосток и Шанхай.
Но читателят да не търси из книгите, статиите и интервютата на Богомил Райнов някоя и друга дума за този разузнавач-легенда. Не само заради особения, меко казано, характер на писателя. Той изобщо беше скъперник на думи.
И все пак, един единствен път, при това – далече от България, в оная страна, в която Карлсон живее на покривите, в един хотел, по време на някакъв международен симпозиум, на чашка Богомил Райнов споделя в минута на откровение със „земляка“ от Москва – руския журналист от „Огонек“ Юрий Корнилов, че с широка ръка е черпил от колоритния живот и характер на един българин – съветски разузнавач, за извайване образа на набиращия популярност Емил Боев. Прототипът му бил известен в СССР като Борис Афанасиев и „няма да допуснеш – казва на събеседника си Райнов, – че това е дългогодишният заместник главен на списание „Советская литература“ и заслужил деятел на културата на Руската федерация“.
Истинското му име е Борис Манолов Атанасов. Роден е в българското градче Лом в семейството на писар. В периода 1916-1922 г. работи като общ работник в тухлена фабрика и като сезонен работник по лозята. През 1922 г. емигрира в Русия, като пътува на кораба като руски войник, заедно с полковник Пьотр Каплан – брат на есерката Фани Каплан... Животът му е безкраен наниз от истории, всяка от които би могла да бъде култов шпионски роман. Може и да е съжалявал и да си е спомнил думите на Сталин: „Тайна е само онова, което се знае от един единствен човек“.
В самата България Афанасиев е малко да се каже непознат. Е, имало е една „пресконференция“ (без въпроси) в Клуба на журналистите при гостуване на разузнавача в София, малко след частичното вдигане на табуто над двойността му през 1967 г. Тогава той разказва една странна история с отвличане на двама от най-видните бели генерали – Кутепов и Мюлер от Париж. Оставяме настрана политиката и отбелязваме, че парижкото приключение на Афанасиев е класика в шпионажа и отвличанията са изучавани в специални лекции в алиансите на най-големите разузнавателни общности в света.
При тая „пресконференция“ в главата на присъстващия там Георги Марков се ражда идеята епизоди от живота му да бъдат използвани в поръчания от ЦК и от МВР бъдещ телевизионен сериал „На всеки километър“. Пак от него идва кодирането още в първия епизод на прототипа на „бате Серго“ – родното му място Лом. Епизодът „Насрещни влакове“ е написан по истински събития, но държа да допълня, че художествената измислица бледнее пред истинската история – база за американски тип екшън-трилър. А на изненадания читател от връзката на разузнавача с литературата ще добавим: Афанасиев е инициаторът на учредяване на едно от малкото днес стойностни списания, излизащо вече близо три десетилетия – „Факел“. Но има и още по-значимо използване на живота на разузнавача в литературата и киното. Още един, при това прочут в цял свят писател, го използва за прототип. Героят на Юлиян Семьонов Максим Исаев, известен най-вече като Щирлиц, е в много отношения... Борис Афанасиев. Но и Семьонов не е от кой знае колко признаващите литературните си тайни. Само че и това не е всичко. Още през 1947 г. в класиката „Подвигът на разузнавача“ авторите използват моменти от парижкото приключение на нашия герой. Но за самия Борис Манолов Атанасов няма книги, няма документални разкази, очерци, няма филми. Той е един от ония легендарни разузнавачи, които си остават докрай неизвестни. Заслугите му са отчитани единствено на свръхсекретни съвещания, на които не се водят нито стенограми, нито протоколи, а отличията им се заключват в специални сейфове и никога не виждат бял свят, освен по изключение, и то понякога, поставени върху кадифени подноси и носени по време на траурната процесия към последния им дом. Впрочем Борис умира и е погребан в Москва. Вече сме отбелязвали, че истинската история на света е историята на тайните служби. Но ако не сме достатъчно авторитетни, за да бъдем приемани безусловно, ще цитираме видните западни изследователи на международния шпионаж – французите Аккос и Ке. „Разузнавачите спечелиха Втората световна война“ – казват те. А Борис Афанасиев беше от култовите тайни агенти на тази грандиозна битка. Да си спомним само за Щирлиц! Стигнал е до офицер за специални поръчения в бункера на Хитлер. Срещал се е с него.
Информираният читател вероятно си спомня една сензация на РИА „Новости“ отпреди две години: през 1943 г. съветски разузнавач от леговището на фюрера бил готов да го ликвидира. Но Сталин спрял акцията – боял се, че наследниците на Хитлер на бърза ръка ще сключат сепаративен мир със Запада. Ние за първи път допълваме картината: името на този готов за саможертва разузнавач е Борис Афанасиев. А ето и още една сензация – той предупреждава фюрера за готвен атентат и така на 20 юли 1944 г. от бомбата на полковник Щауфанберг загива двойник на Хитлер. Ето и още нещо, което ще разкрием „за първи път“: хващането гуша за гуша между съюзниците е било на косъм по време на битката за Берлин. Капанът на фюрера е бил безпогрешен. До голяма степен продължаването на войната вече на Германия, САЩ и Англия срещу Русия е предотвратена благодарение на Афанасиев. След войната той стига до Аржентина, попада по следите на Мартин Борман и иска от Центъра съдействие за залавянето и отвличането му. Вместо съдействие от Москва обаче пристига заповед за връщането му. Дисциплиниран, Борис изпълнява заповедта. На одеското пристанище (също като в последния роман за Максим Исаев) го чака камионетката, а после и подземията на Лефортово. Но Афанасиев не е вчерашен, негово писмо стига до Сталин, с когото също се е срещал (на два пъти). Наистина отървава кожата, но е пратен в глуха линия – на научна работа (като в романа на Семьонов).
Бележка на автора
Той беше най-очарователният човек, който съм познавал. Това, което написах дотук, са само бледи щрихи от живота му. Колкото да дадат една бегла представа за този рицар на разузнаването. А що се отнася до това, че така и остава неизвестен, ще споделя нещо, което сам той отговаря, при това (нали си е литератор) не със свои думи, а с четиристишие на Омар Хаям:
„Ти пренебрегнат си и без награда. Забрави./ А дните отминават като сън. Пак забрави./ Небрежно вие Вятърът във Жизнената книга./ Неточните за тебе страници обръща, може би!
Какво става с държавата ни? В Брюксел вече ни гледат почти с погнуса. Случаят с Венета Марковска е на път да ни вкара в една група с Румъния - държава, която хем е член на ЕС, хем не е, защото е под политическа карантина. Начинът, по който правителството преговаря за Южен поток и за цената на газа, в най-добрия случай утвърждава впечатлението, че българите не са само изключително глупави, но и много нечестни. Напоследък стана ясно, че правителството едно говори в Москва, друго в Брюксел. У нас истинските …
управляващи не са тези, които драгият зрител гледа по телевизията. Даже тези, които се водят за най-богати българи, не са нито най-богати, нито най-могъщи. Истинските кукловоди са анонимни. Те притежават повечето медии, но имената им не са публично известни. Въртят пари от наркотрафик, строят голф игрища и молове, въртят икономиката, инвестират, създават работни места, но плащат на работещите колкото за бог да прости. Те могат и патриарх да си изберат по свой вкус. Това е възможно само в България. Другаде, по моя преценка, те нямаше да имат абсолютно никакъв шанс. У нас обаче всички закони и правила се пишат от тях, всички съдилища им се подчиняват, всички висши магистрати са станали такива благодарение на тях - нима са луди да ходят на друго място? Нали някой правилно беше казал, че в другите държави има мафия, а в България мафията си има държава? При такъв елит България изобщо няма нужда от врагове. За да управлява той така, както си иска, обществото трябва тотално да се дезинформира и лумпенизира. Ценностите се подменят. ВИП персоните са проститутки, успели да се снимат в Плейбой, и мутри, в пряк или преносен смисъл. Задачата е абсолютно нищо да не е в състояние да шокира българина. В САЩ шефът на ЦРУ подава оставка заради извънбрачна връзка - у нас казваме ега ти шантавите американци. Европейската комисия ни друсна такова предупреждение, че във всяка друга държава правителството би паднало - имам предвид извънредния доклад, за който предупреди говорителят на комисията Оливие Баи. Но в България изкараха, че говорителят не знае какво говори.
Защото кукловодите пазаруват всички партии - и сегашни, и бъдещи. И пак отдалече всичко ужким прилича на демокрация.
Преди България да влезе в ЕС, имах опасения, че кукловодите ще попречат. Но те прецениха, че за тях ползите ще са повече от вредите, и не се противопоставиха. Те се постараха ползите да са само за тях. Съмнявам се дали обикновените хора са усетили предимствата на членството. В други страни предимствата усетиха всички.
Секс скандалът с бившия вече шеф на ЦРУ Дейвид Петреъс показа колко лесно американското правителство може да получи достъп до частните имейли на гражданите, коментира CNN.За първата половина на 2012 г. Google е получила 7 969 идентични искания от американското правителство. Компанията удовлетворява изцяло или частично 90% от молбите. Според последния Google Transparency report компанията е получила 20 938 исканя за достъп до лични данни от правителства от цял свят между януари и юни тази година. …
За сравнение - през втората половина на 2011 г. молбита са били 18 257."Тенденцията ясно показва, че правителственият шпионаж на гражданите е във възход", коментира Дороти Чоу, главен анализатор на Google.
Google разполага с огромно количество лични данни за своите клиенти - информация от имейли и Google Drive accounts, с IP адресите, по които може да се проследи точното местоположение и др.
Google Transparency report, който излиза два пъти годишно, е опит компанията да хвърли светлина върху това колко често правителствата искат достъп до личните данни на нейните клиенти като част от криминални разследвания. Компанията също така публикува информация и колко често държавните агенции искат публично съдържание да бъде премахнато от YouTube или Blogger. Американците са най-любопитни, следвани от Индия и България.
Според Таймс сирийските въстаници са изгубили ключов съюзник с оставката на Петреус, тъй като неговото напускане и външната политика могат да доведат до сериозни промени. Източник на изданието във Вашингтон твърди, че генералът лично щял да убеди Обама да ожесточи политиката по отношение на военната интервенция в Сирия. Той също щял да изрази подкрепата си за по-същественото присъствие на ЦРУ в Афганистан след планираното извеждане на американските войски през 2014 година.
До № 34 Купете му един билет на ген. А. Пиночет, че и той да посети Америка. Такова пънене заслужава награда.
До № 38 : Истински расисти и национал-социалисти / такива са били хитлеристите в Германия / са нашите комунисти, сега "социалисти" и техните деца.
Само заради аферата си с въпросната Кели генерал Джон Алън, главнокомандващ силите на НАТО в Афганистан, може да бъде осъден. Съгласно военното правосъдие в САЩ изневярата е криминално престъпление.
"Според високопоставен представител на Пентагона ФБР е открило в хода на разследването на аферата "Пола Бродуел" между 20 000 и 30 000 страници "потенциално неуместни" имейли между Алън и Джил Кели." 20000 страници с е-майли?!?! Разменени между двама души. Тия нещо друго правили ли са през последните 10 години, освен по цял ден да си пишат? За нея не знам, но един генерал се предполага да има все пак и някаква друга работа, освен да си мейли с някаква дама.
Дейвид Петреъс, който хвърли миналия петък оставка като шеф на ЦРУ, може да бъде изправен пред военен съд, твърди тв Ей Би Си.Това ще се случи, ако се докаже, че бившият военен е започнал аферата си с Пола Бродуел преди да се пенсионира, за да поеме разузнавателното управление. Самият Петреъс твърди, че връзката е започнала два месеца, след като се пенсионира през август 2011 г. и е приключила преди 4 месеца.Но на военния кореспондент на "Вашингтон пост" Върнън Льоб било казано от неговия литературен агент през юли 2010 г., че друг негов клиент има "уникален" достъп до Петреъс.Поводът бил идеята да се напише книга за генерала. По-късно разбрал, че конкурентът му е Пола Бродуел.