Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Коментар: Младото поколение на България в хватката на национализма

10 коментара

Новото поколение в България става жертва на нов вид национализъм, по-краен и по-същински от изповядвания по времето на комунизма.

Повлияни от медии и учебници, които са считани за либерални, но често не са, много млади хора възприемат националистични възгледи.

Бившият режим на Тодор Живков проповядваше национализъм успоредно с интернационалниа социализъм.

Той прогони от страната близо 300 000 етнически турци и помаци, сегрегира ромското малцинство и подтискаше проявата на каквито и да е етнически различия.

Но под повърхността други процеси формираха нагласите на българите. Отхвърляйки тоталитарната политика на бившия комунистически режим, много от тях се противопоставяха и на неговата националистическа пропаганда.

Във времето, когато всички решения бяха взимани от шепа високопоставени членове на комунистическата партия, повечето българи не бяха засегнати финансово, социално, или по друг начин от съжителството с другите етноси.

Те започнаха да възприемат малцинствата като на бреме чак след падането на комунизма през 1990-те.

Различията започнаха да стават по-видими, когато хората престанаха да крият своите религиозни възгледи или етническа принадлежност - нещо, което беше немислимо по времето на социалистическия режим.

Медиите започнаха да си служат с езика на омразата по отношение на малцинствата, издателства се криеха зад свободата на словото, за да издават антисемитска литература.

Същевременно либералните ценности се възползваха по-бавно от новите свободи, за да се развият в обществото. Измина повече от десетилетие, преди учебниците да се пречистят от радикално националистките си твърдения и медиите да усвоят по-сдържан език.

В това време израсна ново поколение, чийто национализъм е вкоренен далеч по-дълбоко от този на техните предшественици. Много от младите хора в момента проявяват негативно, често - агресивно отношение към етническите малцинства.

Според скорошно проучване на политолога Петър-Емил Митев ромското малцинство в България е основна жертва на това негативно отношение.

86% от запитаните определят ромите като „мързеливи и безотговорни”, а 92% са убедени, че те са предразположени към извършване на престъпления.

62% са на мнение, че етническите турци в страната са „религиозни фанатици”.

Подобни убеждения са още по-ясно изразени в Интернет, където форумите често преливат от омраза към малцинствата, особено към ромите.

Под прикритието на анонимността, млади хора използват тези сайтове най-вече като трибуна, за да изразяват радикални, дори нео-нацистки убеждения.

Лозунги, които призовават  циганите да бъдат превърнати на сапун, или пък заключени в мини, са често срещани в Мрежата.

Един от неотдавнашните примери беше интернет-форум, посветен на ромите. Въпреки че някои от изказванията съдържаха симпатия, изпълнените с омраза и нетърпимост коментари значително преобладаваха.

„Най добре ти и цялото ти племе да изчезнете!”, съветваше един от участниците във форума жена, която твърдеше, че е от ромски произход.

„Отивайте си в гетото!” призова друг.

„Всички знаят, че вие нямате нито държава, нито култура и че вие, циганите, сте долни, мръсни лъжци”, беше мнението на трети.

Но расовата нетърпимост, толкова откровена в Интернет, е често прикривана в неанонимни разговори.

„Много млади хора, които познавам, имат негативно отношение към малцинствата”, казва Боряна Йорданова, студентка в Софийския университет. „Но повечето от тях не ги изразяват пред непознати”, добавя тя.

Зорница Латева, нейна колега, казва, че няма нищо против малцинствата. Но тя е на мнение, че „циганите сами са си виновни за ниския си стандарт на живот”.

„Това се дължи на различната им ценностна система”, казва тя. „Не искат да учат, предпочитат да се оженят на 13-14 години и да не работят”.

Нейни колеги споделят мнението ѝ. „Нямаме нищо против циганите, ако приемат културата ни и престанат да бъдат, каквито са сега - мързеливи, крадат и са нечистоплътни”, каза един от тях.

Мария Нейкова, професор в журналистическия факултет на СУ, потвърждава, че много от студентите не обичат ромите, а в повечето случаи и етническите турци. Според нея това се дължи на факта, че новото общество не развива либералните ценности достатъчно бързо.

Българските учебници и медиите все още са далече от съвършенството по отношение на политически коректното разискване на проблемите на малцинствата.

Тази година българските медии подписаха Етичен кодекс, с който дадоха дума да не назовават расова и етническа принадлежност, нито сексуални предпочитания, ако те не са съществени за смисъла на предаваната информация. На практика, обаче, някои български медии продължават да разпространяват нетолерантност към малцинствата.

Много от кабелните телевизии излъчват националистични програми. Едно от известните такива предавания е Атака по СКАТ ТВ, чийто водещ Волен Сидеров, клейми в ефир програмите на турски език, излъчвани от БНТ.

Проучване на агенция Маркет Тест за периода 2001-2002 г. показва, че медиите са  постигнали известен, но не достатъчен напредък в сравнение с 1990-те, когато масово се пишеше срещу малцинствата.

Агенцията установява, че около 60% от материалите за роми се занимават с престъпност и социални проблеми и по този начин подсилват негативните стереотипи.

„Впечатлението ми е, че медиите все още твърде често споменават етническата принадлежност, без това да има важна връзка със същността на материала", казва Мария Нейкова.

Образовани по учебници, пълни с исторически митове, журналистите може би смятат, че по този начин отговарят на очакванията на читателите, обяснява тя.

Една от основните занимания на интелектуалците по времето на комунизма беше да пренаписват историята на страната.

По времето на Живков историята беше преработена така, че да подчертае древността на българската нация и държава и нейното превъзходство над балканските ѝ и западни противници.

За да оправдаят пропуснатия от България - като част от Османската империя между 15 и 20 век - Ренесанс, учебниците бяха заредени с анти-турска пропаганда.

След повече от десетилетие свобода, усилията да се либерализира българския прочит на историята дават само частичен резултат.

„Децата учат тъй наречената ни история по учебници, в които откритата националистична идеология и духът на патриотичния патос засенчват същинската дискусия относно плюсовете и минусите на османското владичество”, писа наскоро политологът Евгени Дайнов.

Той каза пред Балканската мрежа за разследващи репортажи, че дори забелязва обратна тенденция към нарастване на националистичните настроения в училищата. 

В ход е процес на пренаписване на учебниците, подбуден от политическото желание да се затвърди помиряването с етническите турци в постсоциалистическа България.

Но работата остава несистематична. Мюмюн Исов, учен, който наскоро изследва образа на турците в българските учебници по история, твърди, че усилията да се разбият митовете и стереотипите са недостатъчни.

Всъщност, проблемът с национализма може да бъде разрешен само след като политиците признаят неговото съществуване.

Едно от възможните решения е представата за нацията като етническа единица да се трансформира във възприемането ѝ като политическа, или гражданска цялост.

Но за момента тази възможност изглежда нереалистична, тъй като повечето български политици намират твърде много изгода в експлоатирането на национализма.

Албена Шкодрова е директор на Балканската мрежа за разследващи репортажи в България - локализиран проект на Института за военни и мирновременни репортажи в Лондон.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

10 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. посетител
    #10

    Защо постоянно се говори за "Малцинства"???Някой имитира някаква дейност .....; други се надяват на някакви дивиденти (политически, икономически, социални ....).Изтината е, че трябва: да се мисли, работи, развива, да постига (добри) цели .....За общото "Благо" на всички.Когато аз съм добре и съседа ми ще бъде поне малко по добре, независимо аз и той какви сме.Хорааа, не забравяите, че се разделяме единствено на ДОБРИ И ЛОШИ.А ти от кои си ....?(може и да не ми отговаряш)

  2. журналистка
    #9

    Наскоро бях на един семинар за ЕС. Лектора, няма да споменавам името му, свестен е, каза едно изречение, което ще помня винаги. А то е следното: "Не забравяйте, че ние принадлежим към мнозинството в тази страна и ние носим отговорност за малцинствата в нашата страна - каквито и да са те". Прав е. Ние трябва да се стегнем.

  3. Pashata
    #8

    :))))))))))))))))))))))))))))))...:))) Tazi statiq me nakara da se prusna ot smqh na nevejestvoto na avtorkata. Po napravenite komentari ot drugi 4itateli vijdam, 4e ne sam se podhilval samo az. G-jo/jice, kakvato i da ste, molq VI 4istosurde4no pro4etete edna kniga samo za da si izqsnite ponqtiqta - nacionaliuzum, 6ovinizum, neonacizum i t.n. Ne e neobhodimo da 4etete celi biblioteki edna samo e dostatu4na ima s okolo 200 strani4ki, idealni za VAS.Statiqta e tolkova plitka, 4e edinstvenite i dostoinstva

  4. Nik
    #7

    Smesvaneto na natzionalizum i shovinizum, nepoznavaneto na istoricheskite fakti, pulnoto otsustvie na chustvoto za realnost i dostoverno otraziavane na suvremennata bulgarska deistvitelnost, e napravilo vuzmojno rajdaneto na bial sviat na tova empirichno, chudnovato i da ne kaja napravo smeshno tvorenie na tazi t.nar.jurnalistka! Kato kapak na vsichko, sa hvurleni obvinenia kum mladite bulgari, koito nai-posle sled godinite na totalitarizma imat vuzmojnostta da sravniavat,analizirat i otstoiavat

  5. avtor
    #6

    tazi t. nar. zhurnalistka, g-zha Shkodrova, tryabva da prochete definiciite na nationalism i na netolerantnost kym malcinstva. Dve neshta koito ne sa nepremmenno svyzani. Izklyuchitelno tendenziona statiya. Mnogo malko Bulgari v Bulgaria a i izvyn sa nacionalisti. Mnogo bulgari imat negativno otnoshenie kym stranata si. A horata koito ne obichat malcinstvata obiknoveno ne obichat i Bulgaria. Ednoto ne e svyrzano s drugoto.

  6. Stefan
    #5

    скоро ще издигнат паметник на Тодор Живков защото никога през последните 120 години те не са живяли по -добре !Това са фактите, харесват ли , или не!

  7. наблюдател
    #4

    Всичко, написано от г-жа Шкодрова е вярно, но не мога да разбера едно нещо:В страната има официален държавен орган по етнически и демографски въпроси - т.н. Национален съвет по етнически и демографски въпроси /НСЕДВ/. В рамките на този мандат негов председател беше г-н Неждет Моллов, след това г-жа Филиз Хюсменова. Секретар е г-н Михаил Иванов. Това са трите лица, които в последните 4 години на най-високо ниво отговаряха за политиката спрямо малцинствата. Защо г-жа Шкодрова не анализира работата на НСЕДВ ? Моето впечатление е, че НСЕДВ се занимава предимно с имитиране на работа. Защо разследващата журналистика обича да подминава този важен държавен орган ?

  8. BG
    #3

    Ако ще се решават проблемите е добре да става паралелно и едновременно. Ако си заобиколен от агресивна среда, а тя е такава е по добре нещата да се правят съвместно. Не добре всеки да си решава проблемите поотделно. Пак казвам, че ние сме по-напред от гърците и румънците в решаването на междуетническите проблеми, но е досадно към България винаги да се гледа негативно. Търсете и добрата новина... Затова е по- добре да има един европейски контекст при решаването на подобни проблеми.

  9. pinkoto
    #2

    Постът на BG за съжаление потвърждава 100% написаното в статията :(((. Много погрешна нагласа - след като в другите страни има национализъм и расизъм, значи ние сме си екстра. Обаче не се замисляш, че национализмът на гърците и сърбите си е техен проблем, а национализмът на българите - наш. А не си ли даваш сметка, че сръбският шовинизъм доведе Югославската империя до това окаяно състояние само за няколко години?!? Деца, четете историята и използвайте главите си....

  10. BG
    #1

    Твърде несиметрични са тези анализи спрямо ситуацията в съседните страни. Оказва се май, че няма български малцинства в съседните държави. Защо няма подобни анализи за Гърция, например. Нещо за помаците там или за българите, които още не смеят да говорят български. И още нещо- всеки, който е контактувал с румънци или сърби или гърци в Европа вижда, че са много по националистически настроени от българите. Това е очевидно. Повечето неща в статията са плод на недоразумения и липсата на здрав и

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.