Комисията "Кушлев" няма капацитет да се справи с работата си

Обективни фактори пречат на комисията "Кушлев" да се справи с всичките си задължения и новото законодателство няма да промени това, каза за Mediapool анализаторът от Центъра за изследване на демокрацията Филип Гунев. Според него институцията няма достатъчно фокусирани правомощия, борави с остаряла правна база, държавата няма развити национални информационни системи, а останалите органи не подкрепят достатъчно нейната работа.

Като основен проблем той посочи, че комисията няма обособени разследващи правомощия. "В момента тези служители правят само обследвания (проверки) на данни, които им се предоставят от прокуратурата, имотния регистър и банките. Това завари неподготвени много хора, натрупали своето имущество в предните години. След 5 години обаче това няма да работи", смята Гунев.

Ако проектът бъде приет в този му вид, комисията ще получи право да започва дела за отнемане на имущество срещу неосъдени лица. Под прицела ѝ ще попаднат и трети лица, придобили имущество, за което има съмнение, че е купено от престъпници.

Който има какво да крие, ще се приспособи бързо към новите норми

Според Филип Гунев хората, които има какво да крият, ще се приспособят към новите условия и лесно ще успеят в това си начинание. "Имуществото може да бъде записано на името на фирми, които са регистрирани, примерно, в офшорни зони. Тогава комисията ще бъде безсилна. Тя почти няма хора, които говорят чужди езици. Там не могат да разследват, защото работят предимно чиновници", обясни експертът. Той добави, че и сега в Испания има стотици незаконно забогатели българи, с които "Кушлев" не са занимава.

Гунев продължи коментара с думите, че дори и да се предостави право на комисията да разследва подобни случаи в чужбина, това отново няма да реши проблемите, защото служителите ѝ нямат нужната експертиза и достатъчен бюджет. Експертът заяви, че в полицията и прокуратурата също няма достатъчно добре подготвени хора, за да подпомогнат "Кушлев".

"И сега при обиските полицията и прокуратурата не се стараят да събират доказателства за нуждите на комисията за отнемане на придобитото с престъпни капитали имущество, а това е практика в европейските държави с подобно законодателство", обясни Гунев.

Той разказа още, че при проучванията си на работата на комисията е разбрал, че на практика в България законът е много трудно приложим. Извън София комисията има по трима-четирима представители в областните градове, които нямат бърз достъп до информация.

"За тях е физически невъзможно да обхванат всички престъпления, които се извършват на тяхна територия. Поради липсата на централизирани информационни системи в България се пращат по около 150 писма до различните институция и банки, за да установят къде определено лице има имущество. И това е само за един отделен случай", разказа Гунев.

Той обобщи ситуацията с думите, че законът за комисията "Кушлев" е опит да се приложи "законодателен модел от Англия в една дивашка държава".

Като важен момент Гунев отбеляза факта, че в момента държавата няма разработен модел какво да прави с конфискуваното имущество.

СДС: Опасна възможност за политически репресии

И от СДС изразиха сериозни резерви към готвения нов закон "Кушлев", защото, според експертите на партията той няма да помогне за реална борба с престъпността. Опасенията си от качествата на проекта изрази във вторник лидерът на партията Мартин Димитров след редовното заседание на Националния изпълнителен съвет.

Според СДС този законопорект ще отвори много опасни възможности за политически репресии спрямо правата, собствеността и законните интереси на българските граждани.

В него виждаме възстановяване на елементи от тоталитарните практики, които бяха отречени от обществото, посочи Димитров. По думите му в законопроекта "са преписани репресивни текстове от печално известния Закон за собствеността на гражданите от времето на комунизма".

При комунизма имаше презумпция, че всички са виновни по принцип, тя сега се пренася в закона "Кушлев", каза Димитров. Той допълни, че се възстановява и "порочната практика за започване на разследване по "доноси".

Миналата седмица парламентът разгледа предложенията за "национализация, сега дойде ред на конфискацията", и двата вида предложения са от бившия тоталитарен комунистически режим и ние започваме да подозираме, че реабилитацията на Тодор Живков носи със себе си и някои от практиките, които се прилагаха преди 1989 г., каза Димитров. Той посочи, че ако става въпрос за разследване и преследване на престъпността, те ще подкрепят всеки разумен текст, но когато става дума за "лов на вещици, селекция и доноси", са категорично против.