Комисията по хазарта: Критичният доклад на Сметната палата е “пресилен”

“Невинен съм! Нямам коментар!”, обяви шефът на Държавната комисия по хазарта (ДХК) Георги Петров по повод силно критичния доклад на Сметната палата, разпространен предишния ден.

В Държавната комисия по хазарта (ДХК) считат, че изводите в доклада са доста  пресилени и повечето констатации в него могат да бъдат опровергани с документи. Това се разбра от обясненията на служители на комисията пред Mediapool.

Не искам да коментирам, защото повечето от посочените констатации в доклада не се отнасят до времето, когато съм бил ръководител на комисията, каза председателят ѝ Георги Петров. Той се учуди на появилите се едновременно във всички медии публикации за одита и заподозря, че това може да е поредна атака срещу него.

Петров беше уволнен през 2003 г. и на негово място бе назначен Методи Киров. Впоследствие съдът възстанови Петров като неправомерно освободен и от ноември 2005 г. той отново оглавява хазартния регулатор.

Публикуваният доклад на Сметната палата отразява одита на ДХК за периода от началото на 2003 до края на 2004 г. Според доклада проверките са установили сериозни нарушения в работата на регулаторния орган.

За указания период комисията е издала три разрешения за откриване на игрално казино, но две са връчени без представяне на пълния набор от необходимите документи, посочва Сметната палата.

Според Огнемир Митев, началник на отдел “Разрешения” в ДХК, два документа от искания набор са правно абсурдни и затова комисията не ги е изисквала от кандидатите. Той каза, че тримата кандидат-оператори са представили еднакви по брой документи и се учуди, че само две от фирмите са попаднали в констатациите на палатата.

Проверяващите отбелязаха липсата и на други документи, но това е защото комисията се местеше по време на проверката и е имаше разпръскване и затрупване на папки, обясни Митев. После документите се намерили, но одиторите не отразили това в доклада си.

От регистъра на ДХК стана ясно, че през 2003 и 2004 г. са издадени разрешения за откриване на казина на фирмите “Хемус 2003” ООД – София, отворила игрално заведение в хотел “Хемус”, “Казино Фламинго 1” ООД – Пловдив, открила казино в хотел “Марица”, и фирма “Аладжио” ЕАД – “Св. Константин и Елена”, отворила игрално заведение в хотел “Астера” в Златните пясъци. Първата фирма е на двама турски граждани, вероятно свързани с хазартния бос Суди Озкан, другите две – на българи.

До момента ДХК е издала разрешения за работа на 24 казина, от които работещи са 17, обясни главният директор на “Разрешения и вътрешен контрол върху хазартната дейност” в ДХК. В София казина има хотелите “Кемпински – Зографски”, “Хемус”, “Шератон”, “София”, “Рила”, “Принцес”. В Пловдив са в хотелите “Новотел” и “Марица”, В Бургас – в “България”, На Слънчев бряг има 4 казина – в “Кубан”, “Хризантема”, “Диамант”, Старото казино. Във Варна казино работи в хотел “Черно море”, в курорта “Св. Константин и Елена” има един, на Златните пясъци са в хотелите “Хавана”, “Интернационал”, “Астера”. Има и казино на Кулата.

Симеонов обясни още, че десетките надписи “казино” в столицата всъщност са на заведения с игрални автомати. Такива в страната са 563, а само в София са около 200. В страната има и 53 бинго зали с лиценз.

Никой няма да тръгне да вади разрешително за казино, да хвърли милион-два за подготовка и да не си подготви нужните документи, каза още Огнемир Митев.

Според Сметната комисия ДХК не си е направила труда да събере дължимите такси от близо 190 хил. лв. и влезли в сила наказателни постановления за още толкова. Симеон Симеонов обясни, че със свое решение ДХК е приела таксите за хазартна дейност да се плащат разсрочено. Случвало се обаче получилият лиценз оператор да спре дейността си преди да е изплатил втората си вноска от таксата и да “изчезне”. Той обаче остава длъжник с непогасена вноска.

Тогава се задейства тежката процедура по издирването и предаването му на Агенцията за държавни вземания. Това е процедура, която може да не приключи с месеци, каза юристът от комисията Димитър Терзиев.

Той даде пример с ЕТ “Хамър – Атанас Дойчинов”. През 2004 г. на фирмата е отнето разрешителното за поддържане на игрална зала заради неплатен акциз. На 1 март 2004 г. ѝ е съставен акт, но собственикът ѝ “изчезва” и след многодневно дебнене пред входа на блока, където живее, актът му е връчен на 4 август 2004 г. Понеже провиненият не се отзовава, на 17 януари 2005 г. е издадено наказателно постановление за глоба 600 лв., което му е връчено пак след дебнене чак през август 2005 г. Трябват още процедурни изисквания, за да може това лице да бъде предадено на Агенцията за държавни вземания. Дотогава на сметката на ДХК ще водят неизплатени вземания, обясни юристът.

От комисията се оправдаха, че не били раздавали формално премии на служителите, както отчита Сметната палата. Средната заплата в комисията е около 380 лв., за добре свършена работа и разкрити нарушения инспекторите могат да вземат премии до 15—250 лв. на месец. Главният директор на дирекция е със заплата 620 лв.