Комисията за 911 реабилитира доктрината на Буш за превантивните удари

Ето че доктрината на превантивните удари освен всичко друго, има своите ползи. В свят на противоречиви разузнавателни данни, неясни последствия и потенциална външна опозиция, все още понякога е необходимо Америка да атакува противника си преди той да е атакувал нея.

Това, в резюме, е основното заключение от доклада на комисията, разследваща атентатите от 11 септември 2001 г. В документа от 567 страници се посочва, че атаките от 11 септември може да са били шок, но те в никакъв случай не са дошли изненадващо. Нашето правителство - и цялата политическа класа - знаеха достатъчно, за да противодействат на Ал Каида и Осама бин Ладен, но не са го направили поради "липса на въображение, политика, способности и мениджмънт". От заключенията на независимата комисия излиза, че антитерористичната доктрина на Буш е жива.

Обръщаме внимание специално на реакцията на комисията по отношение на бездействието. Като се започне от 1997 г., САЩ са се опитвали чрез дипломатически средства да накарат талибаните да се откажат от Ал Каида и Пакистан да скъса с талибаните, но усилията са пропаднали. Сега знаем, че Пакистан обърна позицията си само след ултиматум и че само военна сила успя да свали Молла Омар.

Докладът разкрива, че ЦРУ не е успяло да инфилтрира дори един свой шпионин в ислямската терористична мрежа. ФБР не е обменило критично важна информация за заподозрени терористи. С други думи, нашите бюрократи в спецслужбите са станали прикрити и самозащитаващи се в течение на годините, и техните навици трябва да бъдат радикално променени.

Докладът е особено осъдителен по отношение на нагласите за слаба съпротива срещу тероризма, преобладаващи преди 11 септември. Анализаторите на ЦРУ - много от които сега критикуват администрацията на Буш - мислят, че това е бил проблем на управлението. Разследванията на ФБР са били насочени към прокуратурата, се посочва в доклада, и са били възпрепятствани от законовите пречки за споделяне на информация. Част от проблема се дължи на невероятната "разделителна стена" между разузнаването и правоналагащите органи - нещо, което беше засилено през 1995 г. при мандата на Бил Клинтън от неговия заместник - министър на правосъдието Джейми Горлик (който сега беше член на независимата комисия).

Комисията си изпълни задачата, като дефинира настоящите заплахи по нов начин. "Заплахите не са само в тероризма", се посочва в доклада. "По-специално заплаха е ислямският тероризъм", уточнява комисията.

Представители от администрацията на Буш са посочвали това нещо в частни разговори, но не и публично, за да не засегнат голяма част от миролюбивия Ислям. Но много трудно е да победиш враг, без да дефинираш кой е. И фактът, че Ислямът има проблем с радикалните си фракции, е нещо, пред което трябва да се изправят самите мюсюлмани.

Тази невъзможност да се говори открито има своите проявления у дома, по-специално в транспортното министерство, което не е одобрило расово профилиране при контрола на ГКПП -та на летищата.

Следваната политика е намалила доверието към правителството сред обикновените американци, според които политиката отстоява здравия разум. Членът на комисията Джон Лемън отбеляза по време на едно от изслушванията, че всяка авиокомпания, която поставя настрани повече от двама пътници с близкоизточен външен вид, за втора проверка, може да бъде глобена с огромни суми за дискриминационно поведение.

Докладът също така хвърля нова светлина по темата за "държави - спонсори" на тероризма като Иран и Ирак. Информацията за Иран - включително правото на свободно преминаване, без гранични печати, което се практикува спрямо членове на Ал Каида - би трябвало да охлади малко онези, които смятат, че моллите могат да бъдат убедени само чрез дипломация.

Що се отнася до Ирак, окончателният доклад се разграничава от междинното становище на комисията, че няма данни режимът на Саддам да е сътрудничил на терористите. Сега комисията казва, че не е открила доказателства за "отношения на оперативно взаимодействие" за атаките срещу САЩ, но е констатирала интензивни и смущаващи контакти. Сред тях е новината, че самият Ричард Кларк, бивш съветник в Националния съвет по сигурността, е смятал, че Ирак има връзки с химически завод в Судан, който е бил свързан с Ал Каида и който е бил бомбардиран от Бил Клинтън.

В доклада Кларк е цитиран с изразено от него мнение за "споразумение Ирак -Ал Каида". В същото време в публичните си изказвания напоследък той казва, че няма и грам доказателство за подобни връзки.

Множеството предложения на комисията си заслужава да бъдат проучени, макар да се отнасяме със скептицизъм към идеята за обединяване на разузнавателните агенции под контрола на единен директор, на правителствено ниво. Подобен ход може да е полезен за промяна в бюрократичната мотивация, но също така може да създаде също така опасен вид на групово мислене. Най-малкото, Конгресът трябва да изчака, докато комисията, занимаваща се разузнаването, излезе с доклад догодина.

Независимо от всичко, подробностите не трябва да замъгляват по- голямото послание на комисията за заплахата от бездействие срещу надигаща се заплаха. След година на обвинения срещу президента Буш, който избра да действа срещу друга заплаха, в Ирак, докладът дори може да се тълкува като позитивен.

*С малки съкращения; заглавието е на Mediapool