Комисията за изборни нарушения потвърди "контролирания вот"

Временната анкетна комисия, която трябваше да провери имало ли е нарушения и опорочаване на проведените това лято парламентарни избори, излиза с предварително известния извод, че е необходимо "неотложно изработването и приемането на ново изборно законодателство със съответни гаранции за законосъобразното протичане на изборния процес”.

Проектодокладът на комисията, оглавявана от депутата от "Атака” Явор Нотев, трябва да бъде обсъден и гласуван в пленарна зала до края на седмицата. Там е записано, че контролираният вот е явление, придобило сериозни размери на парламентарните избори на 5 юли. Изброяват се три доминиращи форми на принуда, основана на "икономическа зависимост”.

Едната е свързана със запазване на работното място, втората, която се проявява "най-често в аграрни райони”, е свързана с "възможностите на изкупуване на селскостопанска продукция", а третата – разпространена "сред ромските групи и е свързана с практиката на лихварство”.

Това са установили депутатите, които 4 месеца проверяваха дали има изборни нарушения, къде са те и какви са.

"Чрез мрежите на местните лихвари и отделни части на регионални и местни структури на организираната престъпност, имаме основание да твърдим, че е оказан натиск върху сравнително големи групи от избиратели да подкрепят една или друга политическа партия или коалиция”, пише още в проектодоклада, с който Mediapool разполага.

Според народните представители ефективно може да се противодейства срещу тези форми на корпоративен вот, най-вече ако "има по-висока степен на съгласуваност в действията на разследващите и правоохранителни органи, както и трайно установяване на екипния принцип при разследването на подобни престъпления срещу политически права на българските граждани”.  

Изводът е, че предприетите мерки от страна на прокуратурата са в добра посока, но въпреки това наказанията за такива изборни нарушения са много малко.

В документа е констатирано още, че промените в изборното законодателство няколко месеца преди вота, не е добра практика и тя се прилага от почти всички мнозинства досега.

Отбелязано е още, че по закон може в някои случаи да се наказва събирането на лични данни на гласоподавателите, "което ще освободи правозащитните органи от необходимостта да намират доказателства за "купуване на гласове” в контекста на материалната изгода. Достатъчно би било санкцията за нарушаване на горната разпоредба да се изравни със санкцията предвидена в НК”.

Като основна слабост при опорочаването на изборния процес, комисията е записала още, че избирателният закон не съдържа конкретна разпоредба за оспорване на решение на ЦИК за обявяване на резултатите от изборите.

"В този контекст административното решение не е предмет на съдебен надзор”, което противоречи на международни спогодби, подписани и от България.

"Има обстоятелства, при които потенциален ищец може да не е в състояние да се обърне към Конституционния съд в съответствие с член 150 от конституцията, дори и да има сериозни причини да се оспори законността на изборите”, пише още в доклада.

Голяма част от констатациите в него повтарят изнесените данни и заключения на неправителствени организации, направени след изборите, но прогнозирани преди тях.

Очаква се докладът на комисията да бъде отправна точка за промени в изборното законодателство, които след спечелването на изборите ГЕРБ обяви за свой важен приоритет.

Миналия месец, в телевизионно интервю за стоте дни на правителството, премиерът Бойко Борисов заяви, че до края на декември ще е готов новият Избирателен кодекс, но в действителност такъв дори все още не е започнат да се готви.