Комисията за конфискация е ефективна предимно в запорирането

Комисията за конфискация на престъпно имущество, по-известна доскоро като "Кушлев", работи ефективно предимно в запорирането на имоти, а не в тяхното отнемане. Това е един от основните изводи в доклада на фондация "Риск монитор", представен във вторник в парламента по повод 5-годишнината от създаването на органа.

В подкрепа на това твърдение е статистиката, че от създаването си комисията е успяла да блокира имущество за 677 милиона лева, като е конфискувала малка част от него на стойност едва 8.1 милиона. Досега са били спечелени малко над 20 дела, като висящи са още над 200.

Сред останалите заключения на организацията се казва, че често се случва наети от комисията експерти умишлено да надуват оценките на обезпечените имоти, като тяхната стойност впоследствие се разминава с оценката на съда. Освен това в настоящия закон за отнемане на имущество, придобито от незаконна дейност, има "вратички", които оставят възможност за злоупотреби и дори изнудване на бизнесмени от страна на комисията.

Според данните от доклада общата стойност на исковете, предявени от държавата се изчислява на над 16.3 милиона лева, въпреки че според съдебните решения по тези дела въпросното запорирано имущество струва малко над 10.2 милиона лева. По думите на Георги Петрунов от "Риск монитор" в хазната влиза минимален процент от отнетите имоти.

Причините за това са освен надутите оценки и фактът, че често се случва конфискуваните жилища да са непродаваеми. Като пример Петрунов посочи отнет етаж от къща в ромски квартал, който се продава на търг.

"Едва ли би могъл да се намери желаещ, който да плати обявената цена и да съжителства с бившия собственик в подобен квартал", коментира експертът.

Петрунов описа и други любопитни подробности от дейността на комисията като решението, вместо да се поиска запор на обществена пералня на подсъдим заедно с цялото ѝ оборудване, се обезпечава само сградата, вследствие на което подсъдимият изнесъл цялата техника и дори дограмата от помещенията.

По думите му друг сериозен проблем е практическата безконтролност, на която се радват членовете на комисията, тъй като те се назначават на квотен принцип от парламента, премиера и президента. Според "Риск монитор", за да се подобри контролът и отчетността съставът и трябва да бъде излъчван изцяло от депутатите.

Заместник правосъдният министър Жанета Петрова контрира негативните оценки със забележката, че все още били разгледани твърде малко искове на комисията в съда и нямало достатъчно данни за ефективността ѝ. По отношение на избирането на членовете ѝ, тя обясни, че от Венецианската комисия препоръчали този орган да бъде конструиран при "широк политически консенсус", както и номинациите на парламента да се избират с квалифицирано мнозинство – 2/3.

Петрова използва дискусията, за да подчертае важността на приемането на новия Закон за гражданска конфискация без наличие на присъда, който бе бламиран от ГЕРБ при гласуването му преди десетина дни. Според зам.-министъра отнемането на имущество се оказва по-болезнено за криминалния свят дори и от ефективните присъди, тъй като те не могат да финансират дейността си.

"Никоя държава, която има желание сериозно да се бори с престъпността, не би пренебрегнала този закон", заключи Петрова.

Подобни позиции защитиха немският посланик Матиас Хьопфнер и временно изпълняващата тази длъжност от Великобритания Катрин Барбар. Двамата дипломати изразиха разочарованието си от отказа на управляващото мнозинство в парламента да приеме новия закон за конфискацията и препоръчаха това все пак да се случи.

"Има 250 висящи иска, които зависят от работата на прокуратурата по наказателните дела", съобщи Антоанета Цонкова от комисията. Според нея обаче запорите също са доста ефективни и с блокирането на 677 млн. лв. комисията е попречила те да бъдат "реинвестирани" в престъпна дейност.