Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Комплотът на мълчанието

Избори по български

30 коментара

Какво би трябвало да се случи в едно общество, когато чужд политолог и в същото време бивш заместник-посланик в страната ни заяви, че "България още не е правова държава” и че освен валутния, скоро ще ни е необходим и правосъден борд? (Мediapool.bg; 14.10.11) Принципно би трябвало да последва политическа реакция. Още по-добре би било, ако имаме букет от реакции, а пък правителството се напъне да изрази официална позиция, с която да балансира твърденията в думите на бившия дипломат и да защити националното ни достойнство.


А пък най-добре би било, ако по време на предизборна кампания се чуят позициите на кандидатите за президентската власт. Този въпрос обаче не бе зададен на никого. И никой не си го зададе сам; никой не го зададе и на опонента си. За компенсация обаче чухме позициите на кандидат-президентите относно бъдещето на вълчицата Зорница. Електоратът примря от умиление и зачака продължението на сапунката, наречена „избори” с предизвестен балотаж. В следващия опус най-вероятно ще трябва да се изясни съдбата на канарчето, което преди две години се премести от „Московска” на „Дондуков 1“.


"Канарчето Виктор и секретарката Анна ще последват бъдещия премиер Бойко Борисов в сградата на Министерския съвет, след като бяха неотлъчно до него в Столичната община. (...) Храня го с различни плодове, зеленчуци и семена. По отношение на водата обаче нямам голям избор – не обича минерална и пие само чешмяна, сподели пред “Труд” секретарката на Борисов.”  ( 24.07.09) 


Впрочем, добре платените (с наши пари) агенции сякаш наистина отложиха дебата за канарчето за по-нататък – за следващите парламентарни избори например. Може пък самият сайбия на канарчето да им е подсказал подобно решение. А дотогава все по-осезаема актуалност вероятно ще добива водната червенобузеста костенурка Кости на семейство Плевнелиеви. Впрочем, тя в минерална вода ли плува? Мисля, че това трябва да се изясни в някоя от следващите медийни инициативи.


В такъв ред на мисли телевизиите не бива да пренебрегват и други анималистични напъни на специалистите по политически имидж, дори когато кандидатът не е водещ в социологическите проучвания. Френският булдог Тофи например (отглеждан в семейството на Румен Христов) се появи в популярно телевизионно предаване и се представи засенчващо добре спрямо останалите участници.


В същата медийна философия очевидно се вмества и решението за пространното отразяване на боядисаната коза от Старо Железаре, незаконно агитираща в разгара на изборния ден посредством вапцаните върху нея номер на бюлетина и абревиатура на политическа сила. Пембето върху белия фон на непорочната козешка вълна неустоимо напомняше за последното преобразяване на паметника на съветската армия, така че някои електорални единици може и да са се объркали от сюрреализма на посланието.


На такъв фон премиерското псевдо-шегобийство за евентуално живеещите в Марица делфини може да мине за вид изтънченост, въпреки че бъдещите първенци в града под тепетата по-скоро са го врънкали за някакъв бленуван и непостроен делфинариум.


Природозащитниците сигурно са във възторг. Обсъждането на съдбите на всякакви домашни, стопански и диви любимци бе неотменимо оръжие в ръцете на медийните гурута и на стратезите от предизборните щабове. Но с това тяхната изобретателност не се изчерпва, щом иде реч да се покаже благообразния образ на кандидатите за власт, и то в най-подходящата светлина. Ето защо в еуфорията от предизборни поръчки и лесни пари дори сериозните (уж) канали и издания се заразиха от халтурна жълтеница и в едно с репортажите за всякаква фауна ни заляха с допълнителни незабравими детайли от биографиите на кандидатите за управници. Тук спадат умилителните ученически спомени, казармените снимки, студентските трепети, предсватбените срещи, кулинарните навици, съседските мнения, приятелските откровения, часовникарските басове и всякакви други подобни. За разнообразие – концерти, клипове и билбордове, на моменти абсурдни почти колкото старожелезарска коза след обработка със спрей.


А какво остана за ошашавения зрител, току-що изгледал политическото шоу? Той май започва да се освества и да се пита – а бе ние все пак чухме ли нещо като обещания, нещо като ясни ангажименти? Макар и малко, макар и недостатъчно, но все пак – ясни, недвусмислени, конкретни обещания – за да можем да различим след година-две какво всъщност изпълняват тия, дето сме ги избрали! Защото всред изборния махмурлук все повече се налага изводът, че комуникацията между избиратели и избраници става все по-несъстоятелна. За какво бяха изборите тогава, за какво беше целият шум?


Отгоре на всичко бившият дипломат и познавач на България г-н Клаус Шрамайер взе, че се обади отново (Deutsche welle, 24.10.11.). Освен че даде невесела оценка за първия тур на изборите, с тази поредна активност той болезнено ни напомни, че все още си чакаме отговора за това дали сме правова или все още неправова държава. Чакаме го от властта – законодателна, изпълнителна и съдебна – в това число и от току-що избрания президент, който може би сам не знае точно каква власт представлява и какво ще прави с нея. Но пък дай Боже да се научи!

"Въпрос: За или против Белене?

Отговор: Твърдо за – до доказване на противното.”

(bTV, клип в предаването “Господари на ефира”, 28.10.11)

Така че иззад целия предизборен и предбалотажен спектакъл, който бяхме принудени да изтърпим, прозира зле прикритото и договорено мълчание. Договорено, защото всички участници го упражниха и използваха – крясъците и многословието по някои от темите трябваше да ни накарат да забравим липсата на дебат по истинските въпроси.


Това донякъде е разбираемо – днешните и утрешни участници във властта в повечето случаи са неразривно обвързани с миналото и с предшествениците си. Обвързани са по такъв начин, че анализът на подобно явление е невъзможно да бъде направен в предизборен план. Утрешните са някакви бивши, вчерашните са някакви утрешни – ето около това се върти елементарната логика и около това се градят част от нападките и, съответно, някои от опитите за индулгенция.


Амнезията на избирателя сякаш се превръща в лелеяна цел за камарилата от кандидати – ако може никой да не ги пита какво са правили в близкото минало, защото те са ни обещали, че ще бъдат честни, непорочни и почтени – само че от утре. Вчера може и да са имали някакви слабости, но избирателят не е злопаметен и ще ги подкрепи. Някой може и да е предал съюзник, но ние трябва да му повярваме, че си е принципен и честен. Друг може половин мандат да се е коалирал с онзи, срещу когото сега воюва с красноречие и непримиримост, но той пак си е принципен и честен. Трети преди седмица е извадил информация за милионни данъчни злоупотреби на основния си опонент, но още в първия ден след изборите го подкрепя, без да дочака дори официалните резултати. Подкрепя го принципно и честно, разбира се.


Ето това е мечтата на българските кандидати за слава – да няма вчера. Нека да има само утре – така те ще изглеждат винаги героични и избираеми. И ще се доближат до прикрития си идеал – да станат, ако може, несменяеми. Или поне – рядко сменяеми. В краен случай, дето се вика – и на „фифти-фифти” сме съгласни. Мандат за вас, мандат за нас. Едно за теб, едно за мен. А по основните теми – мълчок! Ще коментираме само удобните казуси, за да не се повредят уговорките.


Но възможно ли е подобно мълчание, прикрито зад химни, концерти и рязане на ленти, да бъде договорено само между властта и преките ѝ конкуренти? Възможен ли е такъв комплот без съучастието на избирателя?


Историята отдавна е дала отговор на този въпрос. Удобната мимикрия на политиците ги отрича като такива, когато проговори народът. Това се е случвало нееднократно и в родната ни история, макар и доста рядко. Толкоз рядко, че подобни протоберанси са се превърнали в изключение и съсловието на управниците ни обикновено разполага с достатъчно спокойстивие и време, за да се сплоти около тайния пакт за списъка на неудобните теми.


И това ще продължи да бъде така, докато истинският, откровеният диалог за състоянието на обществото ни не бъде поне започнат. Митингите около края на Берлинската стена и реформите около разпада на съветския блок изиграха ролята си и са вече минало. Сега дебатът е за оцеляване при съвършено нови условия, включително и за това дали ще ни има като суверенна нация.


Само че за такъв процес трябва да са будни и двете страни – управлявани и управляващи. А при нас е обратното – управници и избиратели се превърнахме в шампиони по мълчание. Защото "обикновеният българин е този, който ражда, възпитава и избира политиците. Малкият човек е също толкова подкупен и тарикат, колко и политиците” (5149mich, участник във форума на dnevnik.bg; 21.09.11).


Това е положението. Къде от конформизъм, къде от късогледство, къде от страх – в крайна сметка важен е единствено резултатът. Чалга избори – чалга управление. Чалгата – за манипулации и забавление; мълчанието – за истините от управлението. Така че самото приемане на мълчанието за нормалност е може би отговорът за нашето бъдеще.


Но междувременно чалгата не спира да се върти. Тя е явление не само преди избори. Така може и да научим, че овчарката Берта вече е с шина на дясната предна лапа и хората от Катуница ѝ викали Ангел, защото смятали, че духът на мъртвия се е вселил в нея (podtepeto.com; 17.10.11). Внушението е, че животецът ни продължава, макар и в неизвестна посока. И за да не потъваме в излишен размисъл, бързат да ни осведомят, че "депутатката от ГЕРБ Десислава Танева приличала на Ферхунде от "Листопад" (вестник "168 часа", 21.10.11).


Естествено, има и други попадения:


"Въпрос: Бихте ли назначили Моника Люински на работа в президенството?

Отговор: О, в никакъв случай! Иначе ще стане опасно...”

(bTV, предизборен клип в “Господари на ефира”, 28.10.2011)

Някои може би се нервират, че всъщност това не са избори и това не е политика. Е, прави са. И затова търсят нормалност извън родната чалга, само че неизменно попадат в капана на златното правило, че за споделената правда са нужни немалко сродни души – при това трябва да си във връзка с тях и да представляват все пак някакъв критичен минимум. Постепенно нерваците откриват, че сродните души напоследък са в състояние на перманентна ентропия, която може и да е стигнала до фактическа емиграция, а може и да не е. Така или иначе обаче спойка по родство не се осъществява. Страданията от миналото се проектират и в бъдещето.


Подобно откритие прави и наш сънародник отвъд океана, далеч от обхвата на родната политика, който се опитва да анализира пораженията на комунизма, навъртял в Русия 70 години, преди да се срине, а в малка България – само (!?) някакви си 45. Съизмеримо е, заключава авторът. Покварата е проникнала и в нашите души. И привежда думите на блестящата Александра Свиридова, руска журналистка и телевизионерка: "Ние сме роби... Роби сме не на нещо определено, а на абсолютно всичко: на каквото го има, на когото го има – негови роби ще бъдем. Защото това е единственото, което умеем да правим добре: отдавна сме свикнали”. (Влади Трифонов, чикагски вестник „България 21 век”, bulgaria.21.net; 21.09.11)


И това, всъщност, е истината и за чалгата, и за мълчанието. Ние сме ги носили в себе си – вече няколко десетилетия. И сега трябва да дадем шанс на нашите деца да отгледат антиподите на тези явления. Защото както чалгата, така и мълчанието са продукт на едно и също нещо – на несъпротивлението. Единственото хубаво нещо е, че все пак има кълнове. Има несвикване. Има необременени фиданки, които може и да прихванат някои от нашите жизнени сокове заедно с някои от нашите токсини – но така е в природата и това е неизбежно. Важното е да не мълчим, защото истините не растат върху мълчание.


И накрая – още един момент от предизбрната хроника:


„Водеща: ... Хаотично задавам въпросите... Кога плакахте?”

(bTV-предизборно интервю, 10.10.11)

Ето в този момент част от милионната аудитория се стресна, защото питането сякаш прозвуча не към събеседниците в студиото, а директно към публиката. Прозвуча неволно и затова пророчески. А стряскането си има причина, понеже и най-мълчаливите вече усещат, че от толкова мълчане скоро ще ни призлее – и тогава ще проплачем. Но ще проплачем както от тези, които избираме, така и от самите себе си, удобно потънали в мъртвата тор на мълчанието.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

30 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Анонимен
    #30

    До 29 - аз пък като живях в чужбина, винаги намирах начин да се снабдя с клавиатура на кирилица. Софтуерната поддръжка също не е проблем. Все пак 21 век сме. Именно в този век трябва да уважаваме езика и корена си. Повече от всякога. Така че прав е 24.

  2. Анонимен
    #29

    Do 24. Ljubezni, galko, che tobva e naj-vagnoto koeto si zabeljazal. Moge bi v njakoi dargavi izvan BG njama CYR. Osven tova, otkade vsichki anonimni komentatori sa uawganite ot teb. Konzentriraj se varhu prekrasnata statija. S mnogo razbirane

  3. Анонимен
    #28

    Отново до 25: Срамът по-скоро е другаде. Че от партия на промяната ГЕРБ станаха партия на подмяната. Изместиха БСП от вертикалата на властта, но на практика ГЕРБ е по-недемократична от БСП. Заблудиха част от десните, че са техни представители, но истинските демократи вдясно просто губят дума от наглите методи на ГЕРБ. Това е срамното. От 1991 год. насам това бяха най-манипулираните и най-недемократичните избори! Но нека бесепарите, сините и жълтите си хапят сега задника - те докараха нещата дотук.

  4. Анонимен
    #27

    До №26 -отговор:
    Че има срам ,има!Само се замислете за България ли е или за някои "сили"в България,които правейки сметка за обезателна власт/години наред/забравиха мнението на избирателите.Срамното беше още,че като "кауза"бяха издигнати руските енергиини и ресурсни проекти и интереси,при кандидати за държавен български глава!Срамното беше,че тази "кауза" беше хвърлена в "битката"за президентската власт в очите на избирателите без всякаква разумна или поне дипломатична перефраза,нито като момент,нито

  5. Анонимен
    #26

    До № 25 - въпрос: Форумен участник № 25, нима вие святате, че изборите, които току-що приключиха, не са срам за България!?

  6. Анонимен
    #25

    Явно автора на статията скърби!Много често отчаянието му е свързано с "мълчанието на хората"?!"В "крясъците"на предизборната кампания хората "забравиха истинските дебати,които трябваше да се състоят"?Дебати за какво ?Кой от кандидатите за президент предложи темите на" истивските дебати",които вълнуват хората?Калфин предложи референдум за АЕЦ Белене?Какво да му отговорят избирателите,освен като гласуват!На референдума между тримата претенденти ,"дебата "беше беше за "кауза"-сваляне на правителството

  7. Анонимен
    #24

    До № 23 - Неясен си, приятелю! Напъва те нещо, но си двусмислен. Форумите са нов терен за искреност, не си ли го разбрал? Освен това уважаваните от мен събеседници намират начин да пишат на кирилица. Постарай се, моля те! Иначе звучиш фалшиво.

  8. Анонимен
    #23

    Javno komplotat e zainteresuval edin drug dosta po- izvesten i iskren lekar na obstetsvoto- Kalin Terzijski, reshil s lichnoto si otkrovenie i razgolvane v mnogo knigi da poeme "greha" na balgarite. Ponjakoga i towa e dostatachno, Margaritov.

  9. Анонимен
    #22

    Лицето Кунева, което завлече толкова гласове с лъжливите си граждански послания, нешо затихна. Тя няма ли да сподели НЕКОИ ценни мисли сега!

  10. Анонимен
    #21

    Интелигентен анализ, но той трудно би бил разбран от гласоподавателите на ГЕРБ и Плевнелиев. Остава останалите две трети да се замислят дали в 21-и век ще допуснем в България да се върнат 30-те години на миналия век в Германия.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.