Компромати и депутатски изказвания скандализираха изборите на съдии в КС

Венета Марковска (вляво), Любен Корнезов и Екатерина Михайлова сн. БГНЕС

Компрометиращ сигнал срещу Венета Марковска и дискриминационни изказвания на депутата та левицата Любен Корнезов скандализираха изслушването на кандидатите за членове на Конституционния съд от квотата на парламента, което се проведе във вторник в правната комисия на Народното събрание.

Присъстващите на събитието имаха възможността да чуят, че бившият конституционен съдия Корнезов е "скептик по отношение на жените юристи", както и да видят изненадата на Венета Марковска, че срещу нея са пуснати компромати.

Кандидати за двете свободни позиции в институцията са двамата заместник-председатели на парламента Анастас Анастасов (ГЕРБ) и Екатерина Михайлова (Синята коалиция), които бяха издигнати от своите парламентарни групи. Номинирани бяха и двама представители на съдебната система - Венета Марковска, която е заместник-шеф на Върховния административен съд, издигната от независими депутати, и Татяна Върбанова (ръководител на отделение във Върховния касационен съд).

Всички кандидати гарантираха, че ще изпълняват своите задължения, без да се поддават на външен натиск. По време на изслушването обаче Анастасов и Михайлова се показаха като кандидатите с визия за развитието на практиката и ролята на Конституционния съд.

Съдия Татяна Върбанова от ВКС също изказа, макар и по-плахо, своите оригинални виждания за Конституционния съд.

Представянето на Венета Маркова обаче се разви по-скоро като лекция какво върши КС, отколкото като концепция за нейната работа в него. Впоследствие се оказа, че тя ще трябва да отговаря и на сигнал срещу нея, изпратен до всички политически формации в парламента.

Да пази духа на конституцията

Кандидатът на ГЕРБ бе представен лично от председателя на Народното събрание Цецка Цачева. Тя го описа като човек, който не се поддава на "външни внушения и съблазни". "Той е юрист от кариерата, който се е сблъсквал със закона и конституцията", обяви в свой стил Цачева, сякаш другите български граждани не са се "сблъсквали" с тях.

Анастасов започна изказването си с изразяването на своята "гордост" от това, че е завършил Академията на МВР и е бил председател на районния съд в Ямбол. Той коментира, че Конституционният съд трябва да остане консервативна институция, която пази духа на основния закон. Той се обяви за постоянно развитие на практиката на КС по основния закон, включително по теми, по които институцията вече се е произнасяла. Темата за преразглеждане на вече взети тълкувателни решения стана особено актуална след 2003 година, когато КС блокира възможностите за изваждане на прокуратурата от съдебната власт, с което намали опциите за провеждане на по-всеобхватна съдебна реформа.

Екатерина Михайлова от своя страна разви визията си за създаването на по-широк достъп до Конституционния съд. Тя описа институцията като основен защитник на правата и свободите на гражданите, включително на политическите малцинства. Михайлова обаче поиска да се разшири кръгът от субектите, които могат да сезират съда. Депутатът от Синята коалиция заяви, че това право трябва да бъде дадено на всяка политическа формация в Народното събрание, без значение дали има необходимите 48 депутати, което е сегашният минимален праг за отнасяне на въпрос до КС.

Михайлова описа като недопустима и ситуацията участниците в изборите да нямат право да сезират съда, докато на съда са му дадени правомощия да се произнася по спорни въпроси, свързани с изборния процес.

Екатерина Михайлова се оказа и кандидатът за КС, който събра най-много подкрепа от гражданското общество. Мнения в нейна полза бяха изпратени до парламента от две неправителствени организации, Нов български университет и Българско училище за политика "Димитър Паница".

Татяна Върбанова се обяви срещу широкото тълкуване на конституцията, което неведнъж е било предприемано от различните състави на КС. Последният случай бе отхвърлената жалба на омбудсмана срещу привилегията на банките да събират дълговете си по съкратени процедури. Върбанова каза още, че съдът трябва задължително да взима предвид практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург при постановяването на своите решения.

Скандалите

Спокойното изложение на съдия Върбанова обаче бе засенчено от коментарите на депутата от БСП и бивш конституционен съд Любен Корнезов. Незнайно защо той бе призоваван всеки път от председателя на правната комисия Искра Фидосова (ГЕРБ) да задава въпроси на кандидатите. Това произведе въпроса "Ямбол или Сливен?" към Анастасов, който е бивш шеф на съда в Ямбол. В крайна сметка обаче изказванията на Корнезов достигнаха кулминацията с обръщението към съдия Върбанова:

"Г-жо Върбанова, аз съм чел ваши решения и съм впечатлен от тяхното ниво (казвам това), защото съм скептик към жената юрист", заяви Корнезов, но вместо това да предизвика възмущение от депутатите, то бе изпратено със смях от повечето членове на правната комисия.

Венета Марковска от своя страна изнесе 20-минутна лекция за правомощията на Конституционния съд. Едва в края на представянето си при зададен въпрос тя лансира идеята за разширяване на кръга съдилища, които могат да сезират КС.

Основният проблем за Марковска обаче не беше представянето ѝ, а подаденият сигнал, в който се припомнят медийни публикации за нея. Иначе Венета Марковска бе другият кандидат за член на КС, който получи подкрепа на външна организация - Великотърновския университет, в който шеф на катедра е главният прокурор Борис Велчев.

Призив да отговори на компроматите

За сигнала се разбра от изказването на Янаки Стоилов (БСП), който оповести пред членовете на правната комисия, че за Марковска са подадени данни до Народното събрание. Искра Фидосова заяви, че сутринта е получила анонимен сигнал срещу съдията, но на анонимни сигнали не се отговаряло. Стоилов уточни, че става дума за друг сигнал, подписан от човек, който стои с името си.

Сигналът срещу съдия Марковска, с който Mediapool разполага, е подписан от Георги Тонев Колев. В него се припомня общото разследване на Mediapool и Капитал за приятеля на Марковска Георги Георгиев и сблъсъка му с органите на реда.

В сигнала се споменават и публикациите на Капитал за множеството дарения, които Георгиев е получавал, както и за приятелските отношения между съдия Марковска и адвокат Румен Еленски.

Веднага след заседанието на комисията Марковска за първи път говори по темата за отношенията си с Георгиев, макар публикациите да са отпреди две години. Тя заяви, че не може да отговаря за неговите действия, защото той не е част от нейното семейство.

Съдийката обясни, че живее сама и не са верни твърденията, че съжителства на семейни начала с него. Марковска отрече и да е ходила при двамата зам.-министри на вътрешните работи, за да ходатайства за него, макар да призна за срещи с тях. С адвокат Еленски пък били приятели от времето, в което е работила в Плевен, а той никога не се явявал по нейни дела.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?