Компроматният скандал разби опитите за омаловажаване на проблемите в съдебната власт

Г-н Грозев, кой ще пострада най-тежко от компроматната война по върховете на съдебната власт – Иван Григоров, Никола Филчев или и без това разклатения имидж на правораздаването?

Аз възприемам този въпрос по-скоро като реторичен. Очевидно от този скандал няма как да не пострадат и Григоров и Филчев, и самата съдебна система. Доверието към съдебната власт в България и без това не е особено високо. Подобен род скандали и хвърляне на взаимни обвинения със сигурност допълнително ще подкопаят доверието на гражданите в нея. Тук трябва да се има предвид, че скандалът не дойде толкова от употребения тип говорене, а от това, че то стана публично.

На практика подобни обвинения са били неофициално разменяни през различни поводи във времето. Това е всъщност едно от обясненията защо доверието към съдебната система в българското общество не е високо.

Какъв според вас ще бъде отзвукът на този скандал в Европейския съюз?

Очевидно, този скандал ще бъде широко отразен и в европейските медии и в различните институции, които имат отношение по въпроса за присъединяването на България към ЕС. Ние знаем, че и без това основните критики към България от доста време насам са две – правосъдна система, която не е в състояние да се справи с тежката престъпност, както и корупцията във високите етажи на власти. Този скандал по много категоричен начин потвърди и двете мнения за недостатъчната адекватност на българската държава да отговори на изискванията за членство.

Как си обяснявате вялата реакция на депутати и липсата на реакция от страна правителството и президента по този въпрос?

Гробното мълчание, с което бяха посрещнати взаимните обвинения между главния прокурор и председателя на Върховния касационен съд, е съвсем очаквана и закономерна реакция, защото този скандал разби опита на сегашното и на предишното правителства, и на президента Първанов да омаловажат проблемите, които имаме в съдебната система. Те се опитваха да ги прикрият и в някаква степен да ги представят като единични, неважни и незаслужаващи по-радикални и сериозни мерки за реформа.

Всъщност тази политика на тези две правителства и на президента Първанов в най-голяма степен бяха образно казано разбити с тази компроматна война, защото стана ясно, че тяхната основна политика е била на прикриване и омаловажаване на проблемите в съдебната система. Стана ясно, че всъщност с тази политика сме пропуснали възможността в един по-ранен етап да бъдат предприети едни по-сериозни и по-категорични мерки за реформа.

В този смисъл адекватни ли са внесените в парламента предложения за промени в конституцията на реалните проблеми в съдебната власт?

Струва ми се, че тези промени са прекалено малки и прекалено късно поднесени и в голяма степен не решават основния проблем, а той е натрупването на институционални напрежения в съд и прокуратура поради съвместното им управление. Тази особеност на българската съдебна система, при която съд и прокуратура се управляват от един орган, от много време насам създава напрежения. Очевидно това е проблемът, който трябва да бъде решен институционално – разделянето на управлението на съда и на прокуратурата. Конституционните промени, които се предлагат в момента, за съжаление, не се занимават с този проблем.

Основателни ли са оправданията на депутатите, че по-радикалната промяна на основния закон в частта изваждане на прокуратурата от съдебната власт де факто е блокирана от Конституционния съд (КС)?

В известна степен това възражение е основателно, но все пак конституцията не е замръзнал текст. Тълкуването, което направи КС, е абстрактно, то не на конкретен законопроект за изменение на конституцията. Освен това всяко тълкуване на основния закон е динамичен процес. Тогава, когато е ясно, че имаме обединяване на всички парламентарни сили, с голямо мнозинство и категоричност, с обяснение на проблема, който трябва да бъде решен и приемане на адекватни мерки, които са подкрепени от българското общество, много трудно 12 конституционни съдии ще застанат против едно такова изменение. Освен всичко, самото първоначално тълкуване на конституцията, което направи КС, няма сериозно основание в конституционните текстове.

Изваждането на фалшива епикриза на главния прокурор обрича ли на провал евентуални нови опити да се установи истината по въпроса здрав ли е бил г-н Филчев?

Не мисля, че въпросът дали на практика вече бившия главен прокурор има психично заболяване или не, е основния въпрос, който трябва да решаваме сега. Основният въпрос, който трябва да бъде решаван, е как е била управлявана прокуратурата през последните 7 години. Имало ли е нарушения, от кого и при какви условия са били допускани те и по какъв начин занапред да предотвратим случването на подобни злоупотреби със власт. Струва ми се, че ако не се поучаваме от собствения си опит, непрекъснато ще допускаме едни и същи грешки.

Това, което сякаш от последните години излиза като опит е, че по отношение на прокуратурата, която има много по-голяма власт от останалите звена в съдебната система (във всеки случай много повече от съда), няма достатъчно здрави механизми за контрол и отчетност. В тази посока трябва да се гледа. Търсените през последните години решения посредством въвеждане на контрол през съдебните процедури и процесуалните закони, очевидно не са достатъчни. Трябва да се предприемат стъпки в посока на въвеждането на някакъв политически контрол върху прокурорската институция.

В рамките на приетите на първо четене конституционни предложения, какво може да се направи, за да се засили контролът върху прокуратурата?

Дори и тази процедура, която се предлага сега, би могла да бъде развита в практиката. Ако процедурата за отзоваване на главния прокурор от парламента бъде оставена единствено и само по отношение на главния прокурор, тогава ще има и логика, и основание тя да се развие като ефективен парламентарен контрол и публичността, която един такъв парламентарен контрол ще даде, ще е доста важен елемент.

Основният проблем, който имаме при работата на прокуратурата през последните години е, че това е една изключително затворена институция. За много неща и най-вече за начина, по който тя се управлява, ние просто нямаме информация. За съжаление връзването на главния прокурор заедно с председателите на двете върховни съдилища няма да позволи едно развитие на процедурата в посока по-ефективен парламентарен контрол и на практика ще я обезсмисли.

Какъв ще е реалният ефект ако предлаганите промени в конституцията бъдат приети в този им вид? Голяма част от магистратите са на мнение, че те са вредни, защото се дават твърде много правомощия на правосъдния министър за намеса в иначе независимата съдебна система?

Аз бих се съгласил с едно такова заключение, макар че не бих се съгласил с неговите предпоставки. По отношение на съдилищата няма място за парламентарен контрол. Не може да има парламентарен контрол върху работата на съдилищата. Опитът за въвеждането на такъв би бил неудачен, би бил ненужно ограничаване на съдебната независимост.

В същото време през последните години съдебната система стана прекалено капсулирана и затворена и някакво възстановяване на баланса между изпълнителната власт и съдебната система е необходимо. В този смисъл възстановяване на правомощията на министъра на правосъдието са необходими и както вече казах особено необходимо е разделяне на съда от прокуратурата. За съжаление в сегашния им вид конституционните промени не са достатъчно радикални, те не решават тези основни проблеми и в същото време ненужно въвеждат процедура за отзоваване от парламента на председателите на двете съдилища, с което дават повод за критики за от гледна точка на независимостта на съдебната власт.

Как ще се отрази скандалът върху бъдещото решение за снемане на имунитетите? Депутатът от левицата Татяна Дончева попита как политическата система ще остави в ръцете на съдебна власт, ръководена от двама души взаимно обвиняващи се в корумпираност и психични проблеми.

Аз бих се съгласил с Татяна Дончева, че основните проблеми на ненаказуемост в България не произтичат от имунитетите. Начинът, по който са организирани имунитетите, предполагат някакви ограничения, но сведени до процедура, до искане за сваляне от страна на прокуратурата, те са необходими и оправдани. Такава е и практиката в голяма част от страните в Западна Европа. Проблемът не е в имунитетите, а в липсата на воля и желание от страна на държавното обвинение ефективно и качествено да разследва и да повдига обвинения. За това се е създало впечатлението за ненаказуемост по високите етажи на държавата. И в същото време опасенията на политиците от злоупотреби с власт в някаква степен са оправдани.

Случайна ли е появата на този скандал в момент, в който се случват промените в конституцията? Би ли могло да се каже, че той е дирижиран от нещо?

Наистина този скандал се появи в много странен момент точно когато ключови промени в конституцията се обсъждат от гледна точка именно на деликатния баланс между парламента, изпълнителната и съдебната власт. Не мога да коментирам доколко това е случайно или не. Нямам никаква информация, която да позволява някакъв анализ в тази посока. Но безспорно появата на скандала в този момент създава много по-висока степен на ирационалност в подхода и в обсъжданията и решаване по-скоро на конкретни проблеми, отколкото дългосрочно изграждане на визия за конституционната уредба на държавата, което не е начина и подхода, с който се променя конституция.

Т.е. магистратите засрамени биха преглътнали една намеса в тяхната независимост?

Да, такъв анализ е възможен и подобен подход може да се окаже решаващ.

Може ли да се очаква някаква реакция от страна на Висшия съдебен съвет  по отношение на Иван Григоров и да се стигне до прецедент като той бъде отстранен?

Нямаме представа все още какви доказателства за корумпираност са предоставени на ВСС. Досега Висшият съдебен съвет не изградил добра практика на реакция в случай на обвинения за корупция в самата съдебна система. При този сериозен обществен натиск и ако предоставени сериозни доказателства е възможна хипотеза, при която да се достигне и до отстраняване.