Кому са нужни реформи в четвъртия мандат на Путин?

Владимир Петин след четвъртата си президентска клетва, сн. ЕПА/БГНЕС

Значителна част от обществото в Русия очаква не обещаните от президента обновление и пробив, а реставрация на късносъветския патернализъм, пише руското издание "Ведомости" в редакционна статия, посветена на започналия четвърти мандат на президента Владимир Путин.

Гръмките думи на положилия вчера президентска клетва Владимир Путин за бъдещ пробив и предстоящи реформи - ако, разбира се, ги смятаме не за обикновени декларации, а за поне донякъде реални планове на президента за четвъртия му мандат - са в съзвучие с очакванията на немалка част от обществото. Те обаче противоречат на настроенията и интересите на онази част от електората, която мечтае за връщане на идеализираното в масовото съзнание съветско социално устройство, коментира изданието.

Засега няма изгледи новият кабинет, чиито контури вече са набелязани, да се окаже обещаното от Путин правителство на модернизацията: нови лица в него почти няма, но за сметка на това на хора от старата гвардия са обещани нови назначения.

Встъпителната реч на Путин потвърди програмния характер на предизборното му послание пред Федералното събрание. В нея новият стар президент повтори тезата си за необходимостта от пробив във всички сфери на живота, възможен само в свободно общество, което е готово да възприеме новостите, "да отхвърли несправедливостта, закостенелостта, мрачната защита и  бюрократичното мъртвило". Лидерите на промяната, според Путин, трябва да бъдат младите хора със своята "дръзновение" и отдаденост на правдата и справедливостта. Последното изречение обаче е в дисонанс със събитията от събота, когато полицаи и казаци с камшици разпръснаха протестиращи младежи, жадуващи правда и справедливост, отбелязва вестникът.

Предизборно социологическо проучване сочи, че има очакване за промени, за каквито говори президентът. По данни на организацията "Обществено мнение",  поддръжниците на значителната промяна в курса на  управлението на страната се увеличава от 44 на 48 процента спрямо 2012 г., искащите незначителни промени намаляват от 27 до 21 на сто, но в същото време онези, които смятат, че не са необходими никакви реформи, нарастват от 14 до 20 процента. Според ВЦИОМ, желаещите промени в много сфери руснаци са 59 на сто, искащите реформи само в някои отношение са 30 на сто, а отричащите нуждата от промени са едва 2 %. Данни и на Института но социология на Руската академия на науките показват, че има незначително повишаване на очакващите  промени до 51 процента, а искащите запазване на статуквото са малцинство.

Но какви точно промени искат руснаците? Изданието цитира данни от социологическо проучване на центъра "Левада", според което голям дял от избирателите смятат, че приоритети на новия мандат трябва да бъдат повишаването на пенсиите, заплатите и социалните помощи, а също така качествено и достъпно образование и медицина. Наблюдават се обществени настроения за връщане към късния съветски модел, който мнозина смятат за златен век на относително охолство и справедливост. Има стремеж към преоткриване на чертите на съветската социална държава, желание за такива промени, които ще подобрят ежедневието и няма влошат ситуацията там, където нещата изглеждат благополучни, посочва Алексей Левинсон от центъра "Левада".

Но Путин и неговото обкръжение може да се окажат в клопка, когато стремежите им към реформа влязат в противоречие с патерналистичните желания на значителна част от населението, желаещи връщане към времената на своята младост, смята политологът Алексей Макаркин.

Изпитващите носталгия по СССР привърженици на президента ще им се наложи да се сблъскат с неприятното за тях продължение на реформите в медицината и образованието, повишаването на пенсионната възраст и т.н. Инициаторите и привържениците на реформите (ако те все пак се окажат в новия кабинет – обявените намерения на новия стар премиер Дмитрий Медведев не дават подобни основания) разполагат с малко време - до следващите парламентарни избори остават по-малко от три години.

Реформите могат да понижат нивото на одобрение за президента, но недоволството лесно може да бъде прехвърлено върху правителството, а преди изборите патерналистки настроеното население ще получи успокояващи подаръци, прогнозира Макаркин. Путин по старому олицетворява "всичко добро", а за "всичко лошо" традиционно са виновни всички останали, отбелязва директорът на центъра "Левада" Лев Гудков.

Още от Общество

Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?