Комуникацията на неправителствените организации с Министерство на културата е повече от проблемна

Комуникацията на неправителствените организации с Министерство на културата  е повече от проблемна

В медийните изяви на министъра на културата д-р Петър Стоянович в последните дни прозират откровени неистини и подмяна на реалността в областта на българската културна политика. Особено в отношенията между Министерство на културата и неправителствените организации.

Д-р Стоянович твърди, че предоставя информация и документи на неправителствените организации, които изготвят Националната  стратегията за развитие на изкуствата, културните и творческите организации, културното наследство и културния туризъм – и то в деня на поискване. В името на истината и реалния диалог в българската културна политика е редно да се направят следните уточнения:

1. На заседание на Комисията по култура и медии към 42-то Народно събрание на 3 юли тази година в рамките на изготвянето на Националната стратегия за развитие на изкуствата, културните и творческите индустрии, културния туризъм и културното наследство, бе поискана информация относно бюджетната процедура за 2014 г. и бюджетната прогноза за периода 2014-2016 г. Тази информация е необходима за изработване на прецизна финансова рамка на Националната стратегия, за да не се окаже, че неправителствените организации изработват единствено и само мерки на хартия, позиционират стратегически и оперативни цели, които не са финансово осигурени.

Поискана бе и информация относно финансирането и осъществяването на  международни проекти,  в т.ч. и по линия на Европейските фондове. Няма публичност и за средствата в следващия програмен период 2014-2020 г., които са особено важни за една качествена стратегия. До този момент поисканата информация не е предоставена на неправителствените организации, нито е публикувана някъде с покана за широка дискусия. Министърът на културата си позволява да заблуждава обществото, че дейността на Министерство на културата е прозрачна. В действителност такава прозрачност просто не съществува.

2. Не отговаря на истината и друго твърдение – че "правителството на Орешарски чува гласа на протестиращите“. Не, не го чува! Искането на протестите е просто – в много голяма степен и поради откровената подмяна на реалността, посочена по-горе. Липсата на реален диалог, непредоставянето на информация и отсъствието на конструктивна работа с неправителствените организации – това са непривични действия в развитите демокрации, с развита институционална култура и уважително отношение към неправителствените организации.

В сегашната ситуация вместо зачитане на ролята на неправителствения сектор като коректив на провежданата политика, ставаме свидетели на непрозрачност, присвояване на информация от страна на бюрократите, част от административната рамка на българската културна политика, в случая - Министерство на културата. Налице е и употреба на бюрократична рента, която не е в сила само за Министерство на културата, но е характерна за  провежданата правителствена политика като цяло. Ролята на коректив не е разбрана, призната и осъзната. А да се тиражират неистини в медиите, както в случая с министъра на културата,  е недопустимо, чиста проба подмяна и, в най-добрия случай, проява на институционална незрялост.

3. Поисканата прозрачност на бюджетната процедура, в т.ч. заявения бюджет на Министерство на културата за 2014 г., разходите по група "Култура“ в Консолидираната фискална програма и бюджетната прогноза за 2014-2016 г., е по линия на твърдението, че правителството чува гласа на протестиращите. Паралелните реалности, в които протестиращи и правителство живеят, очевидно се разминават.

Законът за държавния бюджет за 2014 г. все повече се превръща в основен лост и мотив за правителството да не подаде оставка. Аргументите им са, че за приемането на Бюджет‘2014 и за коректното спазване на бюджетната процедура е необходим действащ парламент. Този мотив все още не е широко публично артикулиран, но предстои да бъде вкаран в употреба.

В такъв случай  с още по-голяма важност и задължително условие е в публични дискусии да бъдат дискутирани и уточнени числата в рамките на Закона за държавния бюджет, в Консолидираната фискална програма, по функции и т.н., с широко участие на неправителствените организации, синдикати, работодателски организации и др., както и на медии, които да отразяват различните гледни точки в дебата.

Още повече, че това правителство работи при липсваща икономическа стратегия на България с ясна доказателствена база - кои са приоритетните сектори на българската икономика, какви политики и инструменти би следвало да се прилагат,  в т.ч. и насочване на бюджетен ресурс и съчетаването му с европейско финансиране.

Това е в сила в още по-голяма степен за изкуствата, културните и творческите индустрии, културния туризъм и културното наследство - сектор, който по икономически принос заема осмо място като дял от БВП, реализира положителна динамика на нарастване на заетите, въпреки отсъствието на каквито и да било политики по тази линия, както и отстояване и припознаване от страна министъра на културата.

Като цяло липсва и дума за българската културна политика,  икономическия потенциал на сектора и развитието му в правителствената програма. Това е и ясно доказателство, че все повече ставаме свидетели на имитация на дейност по линия на икономическия растеж и търсене на нови двигатели за реализирането му, използване на потенциала, в т.ч. и на този сектор. Потискането на икономическия потенциал на сектора е неоправдано, алогично от икономическа гледна точка, а маргинализирането на културата в рамките на това правителство няма аналог в последните повече от 20 години.

Според министъра на културата "вървим рамо до рамо с експертите от неправителствените организации“. Как? Като неправителственият сектор не получава достъп до информацията за бюджетните разчети и истината за този факт се подменя публично?!?

Министерство на културата има ли смелост да осъществява адекватна комуникация с неправителствените организации и да отстоява интереса на българската културна политика? Очевидно не!

Липсата на ясна визия за развитие на българската културна политика, отказът от прозрачност на работата в сектора от страна на Министерство на културата, подмяната на комуникацията с неправителствените организации,  поставят все по-остро необходимостта да бъде чут гласът на протестиращите български граждани. Но не според интерпретациите на министъра на културата или други членове на кабинета, а именно като оттегляне от властта. Това е единственият изход при положение, че не съумяваш да използваш тази власт по целесъобразност в интерес на българските граждани и за провеждане на адекватни политики в публичния сектор.

Споделяне
Още по темата
Още от България