Комунизмът държи рекорд по геноциди

Комунизмът държи рекорд по геноциди

Проф. д-р Гунар Хайнзон е роден в края на ноември 1943 г. в Полша. Има магистратура и докторат по политология, икономика, теология, психология, социология, история и публицистика, завършени в Западен Берлин и Хамбург  Работи и преподава в Германия, Израел, САЩ, Полша, Великобритания в областите класически икономически  либерализъм, теории на цивилизацията, културни, демографски и геополитически структури, тероризъм, тоталитарни режими и демоцидни престъпления. Автор на над 30 книги и учебници, над 400 студии и монографии. На българския литературен пазар се очаква неговият „Речник на геноцидните убийства” от издателство МАК. 

Доколко геноцидът остава актуално понятие в началото на ХХІ век?

Доколкото в глобален аспект на геноцидно изтребване и обезличаване са подложени десетки национални и етнически групи. В това число могат да бъдат посочени народи или народностни групи дори с по-малко от 10 000 членове - като например дванадесетте индиански амазонски племена, които Бразилия унищожи  напълно през 1990-те години. Подобни геноцидни унищожения наблюдаваме най-вече в Африка, където племенни групи се избиват една друга или едно племе подлага на геноцид две или повече племена. Засегнати региони и дръжави са преди всичко Конго, Судан, Бурунди, Бряг на слоновата кост, Нигерия и Уганда.

Много са геноцидните убийства и на радикалния ислям в Африка и Азия, който преследва неислямски религиозни групи. Също така отделни ислямски течения  се избиват, въпреки че принадлежат на едни и същи етноси. Над 11 милиона мюсюлмани са статистическите жертви на геноцид през последните 50 години. При това над 90 % са избити от други мюсюлмани – факт, който често се игнорира, умишлено или не. За сравнение в оставащите по-малко от десет процента едва под половин процент са жертви на палестинско-израелския конфликт, а около пет процента са мюсюлманите, избити от немюсюлмани в етнически и религиозни конфликти.

Защо се използват геноцидните убийства като средство в един модерен конфликт – цивилизационното развитие на човечеството изглежда в този аспект по-скоро мит?

Масовите геноцидни убийства се предприемат преди всичко от обществата на държави, в които наблюдаваме т. нар. youth bulge*. В тези страни, които са преобладаващо ислямски, както соча и в статиите ми в „Уолстрийт Джърнал” и други доклади, минимум 30 % от цялото мъжко население се пада групата 15-29 години, чиято средната възраст  под 20 години. Това са подрастващи и млади мъже, силно идеологизирани в социален, религиозен и етнически контекст, в най-добра бойна възраст.

В  обществата на т.нар. youth bulge страни на един баща се падат трима и повече синове. Още като деца те са в противоборство, поради социо-религиозни фактори и строгите йерархии, в които само един син може да заеме определена му позиция – йерархичните социални структури в исляма не допускат динамика.За оставащите на втори, трети, четвърти и т.н. план в тези йерархии млади непървородни синове става все по-трудно. До момента наблюдаваме явлението, че именно те се милитаризират и радикализират в Азия и Африка като поемат различни пътища на развитие.

Първо, емигрират - поради амбицията да намерят своето ‘първо място’ в нова родина. Заради голямия им брой и интензивната им миграция, пренасяща тяхната култура в новата среда, се говори за процес на ‘колонизация на новата среда без кръвопролитие’.  Ако не се справят в новата среда, тези млади мъже се радикализират бързо. Тук идва втората опция – те се изолират и криминализират. Интеграционни процеси в новата им родина са почти невъзможни, тъй като не биват допускани от тези групи - те третират средата, в която са мигранти, като напълно враждебна. В Африка, например, управляващите елити са намерили жестоко средство за справяне с тези групи ислямски мигранти – дори при най-малки престъпления им се издава смъртна присъда. В отговор младите мъже избират третия път – милитаризират се и си поставят за цел вземането на властови позиции или преврат в новата среда. Този избор е преди всичко на онази част млади мъже, които са амбицирани да направят кариера в групата си или в армията ѝ, когато има вече създадена такава.

Тези млади мъже повеждат войни с техни конкуренти или с правителствени групи. Те целят революция, която смятат, че ще им донесе власт,  за да контролират страната, в която са мигрирали. Това се използва от водачи на паравоенни групи – те успяват да привлекат многото останали непървородени синове на ислямските общества. Организирани в паравоенни групи хора се опитват чрез масови убийства и атентати да достигнат до позиции, които до момента са били заемани от други политически групи или от етнически и религиозни малцинства, които третират като свои конкуренти.

Шестата стъпка  е износът на война и терор – заразяването на околни региони с конфликти или прехвърлянето на военни операции в други страни. Този модел е развит до момента, но как ще се модифицира зависи от редица фактори. По всяка вероятност голямият брой жертвина геноцид в предстоящите 15 години ще бъдат именно негови.

По какво се различават геноцидът на комунистическата идеология и режими от други?

Комунистически режими  като тези в СССР, НРКитай и Камбоджа извършват геноциди в тесен смисъл - масови убийства на национални малцинствени групи или на цели народи, които в завзетите провинции и райони са представлявали мнозинство в сравнение със завоевателите. Граничащите на ФРГермания и Австрия комунистически държави също в тесен смисъл извършват геноциди - над немското население, останало в границите на тези страни - избиват се и се прогонват преди всичко немски цивилни граждани.

Но ако говорим за масовите политически убийства на комунизма – те са най-мащабните, които изобщо познаваме. В засегнатите държави те са на дневен ред до краха на системата на комунизма. Същото се отнася и за масовите убийства на различни социални групи по икономически и социални причини. Засегнати са всички прослойки на гражданството и селячеството - интелигенцията, собствениците. Жертва е всъщност семейството на всеки гражданин и селянин – говорим отново за най-големите изтребвания в човешката история изобщо.

Извършените масови убийства по религиозни причини, също са с най-висок коефициент в режимите на комунизма. Всички форми на религия попадат под репресиите – унищожават се както институционализираните църкви, така и личното, и битово-религиозното кредо на всеки - на стареца и детето.

Комунизмът на практика, в различните режими, няма как да не извърши най-големите масови убийства по религиозни, политически и икономически причини, тъй като това налага идеологията му. Той изисква теоретично пълно премахване на собствеността,  елиминиране на гражданското общество, на религията. Това предполага веднага на практика най-мащабното изтребване на широки маси хора – защото всички граждани попадат в една или друга категория, определена за унищожение. Разделение между теоретичен и практичен комунизъм не е възможно.

Забравени ли са жертвите на комунизма от международните човекоправни организации?

Не, те са известни. Но бяха умишлено пренебрегнати поради конюнктурни причини от западните държави и това е един от най-големите исторически грехове на западната цивилизация. При подписването на Конвенцията на ООН срещу геноцидните престъпления  през 1948 г. на западните държави (които осъждаха Холокоста с този документ и целяха превенция за себе си от повторението на немски или друг националсоциализъм) им бяха нужни гласовете на Сталин и на новите комунистически режими. Поради това направиха компромиса да се откажат да назоват в документа на ООН и жертвите на престъпленията на комунизма. Това е тъжната историческа истина - при това и към датата тогава тези жертви превишаваха количествено всички други -  без всякакви цинични съпоставки, а чисто статистически сравнено. Така, следствие на този компромис, документът е приет без нито един глас „против” или „въздържал се”. Комунистическите режими се легитимираха, останаха на власт близо половин век, а до Резолюцията на ПАСЕ, с която се осъди комунизма и се признаха жертвите му, трябваше да минат 60 г.

Кое поддържа екстремният ислям днес?

Защо именно религията намира толкова удобно място  в най-големите движения, иницииращи масови убийства, така че тези да се разглеждат като религиозни движения? Защото множеството млади мъже от по-горе описаните youth bulge общества са възпитани в обществата си и знаят какво е "добро" и "лошо"  в битов и универсален смисъл . Те знаят това и могат да легитимират морално масовото убийство или убийството изобщо като инструмент, с който водят войните си, само ако облекат низките си мотиви на убийци в дрехата на възвишени идеали, като това включва и позоваването на Всевишния. Те не искат да бъдат разглеждани като криминални лица или масови убийци, тъй като са наясно, че това е осъдително деяние. Затова си изграждат ореола на воини на честта и на каузата на една висшестояща сила.

От тази позиция именно обявяват за грешник и враг на каузата онези общества, които всъщност са само обекти на насилствено завоевание с цел печелене на власт. Масовият убиец мюсюлманин в радикалните движения е изправен пред необходимостта да легализира престъпленията си в момента на извършването им – в ерата на информационното общество бързо се разпространяват новините за престъпленията им, в сравнение с други епохи. Затова престъпникът се нуждае от сигурни и бързи възможности да се представи като морален – "послушен инстурмент в ръцете на една висша идея, кауза или личност’" Само така може да разчита на успех и разбиране от "своите", иначе делото му много бързо би било инкриминирано и би се провалило.

Какво се случва в Дарфур – десетилетия геноцидът в Судан взима жертви, докато ООН е обърнала удобно гръб?

Судан експлодира за последните 50 години от 10 на 40 млн. жители. България би имала при същата фертилизация не 7, а 30 милиона жители. В Судан имаме youth bulges във всички етноси и религии. Когато се питаме, защо Западът не се намесва, то трябва да си зададем въпроса: А колко често една нация трябва да праща своя единствен син  на сигурна смърт, за да се бие някъде далече и въздържи от извършване на геноцид срещу десет трети или четвърти синове на даден етнос? Затова съществува негласното решение Западът да се намесва само там където има интерес, което е и негово право.

За Судан се предложи на африканските нации да да решават проблемите на континента си самостоятелно като спрат геноцида. Разбира се, до момента нямаме някакви големи резултати, но подобна стратегия не е лоша. Въпреки че крие опасности за глобален вътрешноконтинентален конфликт в Африка, тя дава възможност на държавите да добият идентичност и да се справят с континенталните си проблеми иотговорносттаза тях да се прехвърля върху трети страни. В началото на 2007 г. именно многобройните синове на Етиопия успяха ефикасно да помогнат в Сомалия да се противостои на ислямистките мародери и масови убийци. САЩ предложиха пари и логистика за акцията, но нищо повече - и това решение беше добро.

Западът ще бъде пасивен, той е съставен от бързо остаряващи и демографски свиващи се общества и трябва да се грижи за собственото си оцеляване и интереси. Той ще сенамеси само заради опазване или усилване на своите позиции където и когато счете за необходимо.

Ще има ли държава Косово или темата означава нови конфликти в бъдеще в региона?

Като държава Косово е родено вече демографски посредством youth bulge. През 1953 г. на 100 сърби в Югославия има 280 албанци. Днес на 100 сърби  в Косово има1200 албанци. Процесите в Европа не подминават и този етнос, разбира се – днес и един модерен албанец има само две деца. Но до 1990 г. албанското семейство в Югославия има средностатистически шест деца, докато сърбите винаги са имали константно число от две деца. Разбираемо е, че когато през 1990 г. в Косово на 100 сърби имаше 800 албанци, мюсюлманите се опитаха да реализират демографската си потентност в политическа власт. Демократично и закономерно развитие. Сърбите, повлияни и от великосръбския шовинизъм, се опитаха за пореден път да компенсират чрез геноцид онова, което са изгубили. Със своите 10484 бомбени нападения НАТО успя да победи на 10 юни 1999 г. сръбския режим на Милошевич. След това се разбра, че не е могла да се предотврати смъртта на над 2000 албански бойци и цивилни граждани. Това число обаче е петдесет пъти по-ниско от „данните” за 100 000 албански жертви на режима, които политици на НАТО представяха пред световната общественост като аргумент за началото на офанзивата си.

Предвид трудността на дебата за Косово днес съществува дори идея, на последните останали там сърби да се отреже териториално кантон, в който да се спасят и последните културни паметници на етноса им, като кантонът се свързва със специална директна връзка със Сърбия при евентуалното отделяне на Косово. Това би било колкото възможно, толкова и трудно решение, тъй като изисква съгласието и на двата етноса, както и процеси на преселване, комепенсация на имуществото. Но решение ще е необходимо – скоро ще бъде достигнат моментът, в който то ще е неизбежно.

Защо забравяме за личности като Раул Валенберг, Димитър Пешев, Рафаел Лемкин?

Паметта за тях дори сред образовани хора е много къса и това е тъжно. В преподавателската ми практика в западноевроепейските университети се сблъсквах с едно явление, което се задълбочи. Почти всички важни фигури, играли роля за дефинирането и отстояването на човешките права и свободи, да не говорим за техните трудове,  са непознати на студентите. Тук става дума за личности, допринесли за развитието и формулирането на човешките права и свободи в демократичната мисъл и институции през последните 500 години. В училищата няма развити модели за различните възрастови групи, които да разглеждат подходящо тези теми.

На практика става така, че на студентските скамейки идват младежи, които за първи път научават основни факти за историята на човешките права и свободи, за историята на геноцида и за забраната на геноциди.  От старозаветните начала в  3. Мойсей 18:18-33 , през  доминиканския монах Антонио Монтесино, който на 21 декември 1511 г. заедно с Диего Колон, сина на Колумб, формулира от името на дванадесет потомствени испански преселници акта за пощада и защита на човешките права на всеки индианец  в колониите на Испания: „Нямат ли всички те надарени с разум от Бога души? И нямате ли всички вие задължението да ги обичате като себе си?”, до ашкенази евреина  Рафаел Лемкин, формулирал закона срещу геноцидните престъпления, и сефарадския евреин Рене Касин, от когото е декларацията на човешките права и свободи. Въпросът е, кога и къде да научат онези, които не сядат на университетската скамейка.

Нуждаем ли се от обществена памет и широка  дискусия за миналото и историята ни като превенция срещу бъдещи геноциди? Трябва ли да говорим за Гулаг и за Аушвиц?

Нуждаем се и на Запад, и на Изток от подобен дебат. Несъмнено трябва да говорим както за Аушвиц, така и за Гулаг. Обществената памет е изключителна сила – тя съхранява и предава на поколенията разнообразието  от информации и интерпретации за миналото им. Обществената памет е обаче условно и динамично понятие –  публичното мнение за даден процес и събитие и споменът за тях се развиват. Както общественото мнение, така и обществената памет са изложени на различни влияния отстрана на множество фактори и тенденции, които от своя страна имат своите динамики.

Тук не говорим само за политическото, социалното или партийното влияние върху нагласите на обществото. Говорим и за модите - в теоретични модели и интерпретации - на самата историческа наука.  Историческият релативизъм, например, е много силна и пагубна тенденция. Тя е удобна както за крайно леви, така и за крайно десни, но и за радикалния ислям. Конфронтирани сме понастоящем с изобилие „прогресивни” трудове на релативизма, с които се отричат къде повече, къде по-малко под камуфлаж, но винаги псевдоакадемично геноцидите на  Холокост,  на комунизма и Гулаг, над арменците и дори турското робство и геноцидите му на Балканите. Има редица причини (и възможности) да се ограничават и изопачават информации за исторически събития . Затова от голямо значение е откритият и многопластов публичен и научен дебат – в него историческата истина заема мястото си и има възможност да го защити от посегателства. Припомнянето само по себе си на историята, без връзка с настоящето, е безсмислено. Безсмислено е и ако общественият дебат за геноцидните престъпления и престъпните режими не се съпровожда от множеството лични истории на жертвите и историите на онези колкото обикновени, толкова и изключителни личности, които при еднакви за всички битови и политически обстоятелства са правили разликата. И се противопоставят дори с риск за живота си на геноцидните престъпници и идеологиите им. Всъщност, тези личности именно формират нормите и фокуса, през които по-късно ние гледаме назад към историята, която е била тяхно настояще.

*Youth bulge – експлозивен прираст на мъжко младежко население в дадена държава или етнос

Оригиналният текст четете на адрес: www.point-of-view.org

Още от