Конференцията на ООН за климата в Лима завърши със споразумение

Близо 190 страни, преговарящи за постигане на глобално споразумение през 2015 г. за ограничаване на климатичните промени, постигнаха в перуанската столица Лима съгласие за бъдещите си ангажименти по намаляване на емисиите на парникови газове, предадоха осведомителните агенции в неделя.

Постигнатото споразумение обяви перуанският министър на околната среда Мануел Пулгар Видал в края на 20-ата световна конференция за климата, организирана от ООН.

След две седмици на интензивни преговори участниците във форума приеха проект на документ, който ще послужи за основа за постигане на глобално споразумение за климата на срещата на върха в Париж в края на 2015 г., уточни министърът.

Двадесетата конференция на ООН за климата трябваше да приключи в петък, но беше удължена с над 30 часа поради различията между страните от Севера и Юга.

Часове по-рано предишен проект на споразумение беше отхвърлен от развиващите се страни, които обвиниха развитите държави в опит да избегнат отговорността си и да не платят за борбата с глобалното затопляне, предаде БТА.

Видал представи четвърти проект за споразумение точно преди полунощ и даде на намаления брой от оставащи делегати един час да го прегледат. Изглежда, че притесненията на развиващите се страни за размиването на разликата между тях и развитите страни бяха успокоени от езика на проектоспоразумението, в което се подчертава, че държавите имат "общи, но разграничени отговорности" в борбата с глобалното затопляне.

Освен това в проекта е възстановен текстът, засягащ малките островни държави, рискуващи да бъдат потопени от повишаването на морското равнище.

"Получихме това, което искахме", заяви индийският министър на околната среда, горите и промените в климата Пракаш Джавадекар, цитиран от Ройтерс.

Той подчерта, че текстът запазва идеята, че богатите трябва да дадат пример в съкращаването на емисиите.

Споразумението освен това ясно показва, че развиващите се страни трябва да получат финансова помощ, подчерта той.

Постигането на споразумение за формата на националните ангажименти, които страните ще поемат за намаляване на емисиите си през 2015 г., беше една от целите на срещата в Лима. Те засягат периода, плана за действие, засегнатите сектори и прилаганата методология.

Поетите ангажименти трябва да доведат до глобално съкращаване на емисиите на парникови газове с между 40 и 70 на сто към 2050 г., необходимо за ограничаване на повишаването на температурата до 2 градуса по Целзий.

В новото проектоспоразумение обаче не се предвижда твърдо задължение за страните да предоставят подлежащи на количествена оценка данни, показващи как те ще изпълнят ангажиментите си.

Китай и други големи развиващи се страни се противопоставиха на план за оценка на ангажиментите, който да ги сравни помежду им преди срещата в Париж.

До 1 ноември 2015 г. Секретариатът на ООН по климатичните промени ще трябва да подготви анализ на общите поети ангажименти, за да се увери, че те ще успеят да постигнат предвидената цел.

Ройтерс подчертава, че секретариатът вече е окачествил общите ангажименти, поети от страните, като недостатъчни за ограничаване на затоплянето до 2 градуса по Целзий спрямо прединдустриалната епоха.

"Това е добър документ, който да проправи пътя до Париж", подчерта обаче еврокомисарят по въпросите на климата и енергетиката Мигел Ариас Канете.

Първите коментари на експерти сочат, че договореният план – официално наречен "Призив за действия за климата от Лима" (Тhe Lima Call for Climate Action), е добра първа стъпка към важното глобално споразумение за климата в Париж през 2015 г., но и че редица сериозни решения са отложени във времето, пише британският вестник „Гардиън”.