Конфискация на имущество при установен конфликт на интереси

Установяването на конфликт на интереси при лицата, заемащи публична длъжност, ще бъде последвано от конфискация на имущество, предвиждат промени в Закона за предотвратяване и установяване на конфликта на интереси, внесени в понеделник от депутати от БСП.

В полза на държавата ще се отнемат получените заплати от чиновниците за периода, в който са заемали позицията, породила конфликта на интереси. Ще се конфискува и получената облага от техните незаконни действия. Имената на уличените ще бъдат обявявани на сайта на комисията.

Предложените от БСП изменения в закона са вдъхновени от скандала с Филип Златанов. Той беше назначен за шеф на комисията за конфликт на интереси по време на управлението на ГЕРБ, а впоследствие прокуратурата откри бележник, в който Златанов си е водил записки как да работи оглавяваната от него комисия. От тях се разбра, че случаите на неудобните за ГЕРБ хора са ускорявани, за други са забавяни, а лица с инициали "Б.Б.", "Ц.Ц." и "И.Ф." са упражнявали натиск над Златанов. Единствено Искра Фидосова обяви, че се оттегля от политиката заради този скандал. Б.Б. и Ц.Ц. не се разпознаха в тефтерчето, макар зад инициалите имената да са очевидни.

Реакция на скандала "Златанов" е и предвиденото намаляване на правомощията на бъдещия председател на комисията. Той повече няма да може еднолично да определя дневния ред и да свиква заседанията. Проучването на скандала с тефтерчето показа, че председателят на комисията може сам да филтрира решенията чрез избора си на дневен ред.

Публичност на избора

Промените в закона предвиждат въвеждането на много по-публична процедура за избор на тримата представители на Народното събрание в петчленния орган. Парламентът ще получи право да избира председател, заместник-председател и един член на комисия за конфликт на интереси. Изслушването на кандидатите ще бъде публично, а имената на номинираните за пост в комисията ще бъдат обявявани на сайта на НС в срок от три дни след постъпването на техните кандидатури. Неправителствените организации ще могат да изпращат своите позиции по издигнатите кандидатури в срок от седем дни преди изслушването им.

Процедурата по избора много прилична на тази, която бе въведена за членовете на Висшия съдебен съвет, съдебния инспекторат и членове на Конституционния съд. Въпреки това към Народното събрание отново бяха отправени критики, че публичните изслушвания не са довели до прозрачен избора, защото политическите партии са прокарали своите кандидати след задкулисни договорки.

Законопроектът предвижда, че след попълване на състава на комисията, Народното събрание ще осъществява "парламентарно и гражданско наблюдение" върху нейната дейност. Не се изяснява как един силно политизиран властови орган може да извършва "гражданско" действие, по който и да е въпрос.

Законопроектът въвежда и изискване за седемгодишен юридически стаж за бъдещия председател на комисия. За членовете изискването е стаж от пет години. Преди това изискване за стаж нямаше.

Намаляване на глобите

Едновременно с въвеждането на конфискацията, законопроектът предвижда намаляване с над 50% на всички глоби в закона. Така за закъсняло подаване на декларацията за конфликт на интереси ще се налага глоба от 200 лева до 2000 лева, вместо от 1000 до 3000 лева, както е сега.

В същото време се увеличава обхватът на нормативния акт и декларации ще трябва да подават още зам.-председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, както и заместниците на главния прокурор“. Включени са още кметските наместници и членовете на комитетите за наблюдение на оперативните програми на ЕС.

Комисията ще има два пъти по-дълго време да извършва своите проверки, преди да се произнесе дали има конфликт на интереси или не. Сега срокът е 2 месеца, а плановете са той да бъде удължен на 4 месеца. Комисията получава право да се произнася и дали има несъвместимост при заемането на определена позиция в държавния апарат.

Отношение според позицията

Преди публикуването на законопроекта депутатът от БСП Кирил Добрев обяви, че БСП ще предложи въвеждането на една заплата глоба при закъснение с подаването на декларацията за конфликт на интереси. В момента законът не предвижда различен подход към хората, които са закъснели да си подадат декларациите.

"Към днешна дата и министърът на икономиката и енергетиката, и директорът на училището в Годеч плащат една и съща глоба. Трябва да има диференцирана глоба и тя да бъде по една работна заплата за съответната длъжност", обясни Добрев.

Депутатът предлага още преди всяко заседание на комисията за конфликт на интереси нейните членове да подписват декларация, че нямат конфликт на интереси по разглеждания случай и че върху тях не е упражняван икономически и политически натиск. "Това означава, че никой не им се е обаждал по телефона и не им е казал този казус в каква посока да бъде
решен", обясни Добрев, който е председател и на анкетната комисия за тефтерчето на Златанов.

Депутатът от БСП обяви още, че за трите години работа комисията на Филип Златанов е трябвало да работи по 868 случая, но само 180 от тях са решени в срок. Кирил Добрев смята, че по принцип председателят на комисията има изключително силна еднолична власт и пряко подчинена на него специализирана администрация. Поради това се предлага орязване на правомощия.

БСП се опитват още след избухването на скандала със Златанов да поставят ясна разграничителна линия между неговите действия и тези на останалите четирима членове на комисията. Един от останалите – Сабрие Сапунджиева – бе назначена преди два месеца за заместник-министър на правосъдието с протекцията на ДПС.