Конфликтът с БЛС "взе главата" на управителя на НЗОК

Управителят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) проф. Петко Салчев беше предсрочно освободен от поста в петък с решение на Народното събрание. 

За отстраняването му от поста гласуваха 149 депутати, а 26 се въздържаха. Оставката на Салчев беше вкарана като извънредна точка в дневния ред в петък по предложение на депутати от ГЕРБ, "Продължаваме промяната", "Демократична България" и "Български възход". Мотивите за отстраняването на Салчев са лошата му комуникация с Българския лекарски съюз, който многократно му искаше оставката. През декември съсловната лекарска организация дори внесе в НС искане за предсрочното освобождаване на Салчев, което днес беше удовлетворено от мнозинството депутати. Към лошата комунакация депутатите добавиха в мотивите за оставката на Салчев системно нарушаване на задълженията му като управител. Самият Салчев коментира, че той винаги е защитавал интересите на здравноосигурените, а не на отделно съсловие, каквото е лекарското. 

Законът за здравното осигуряване предвижда, че сега Народното събрание трябва да избере нов управител на НЗОК в срок, не по-дълъг от 30 дни. Дотогава фондът ще се ръководи от подуправителя Йорданка Пенкова. 

Снощи Салчев беше изслушван в парламентарната комисия по здравеопазване заради напрежението между НЗОК и Българския лекарски съюз, а оставката му бе гласувана след кратко обсъждане в пленарната зала в петък.

Салчев управлява здравната каса от 13 март 2020 г. и беше номинация на ГЕРБ. 

"На 13 март 2020 по предложение на министър Кирил Ананиев бях предложен за управител на НЗОК в деня, в който беше обявено извънредното положение. На 13- ти днес ме освобождавате, явно 13-ти е щастливата ми дата", коментира Салчев, който беше поканен в Народното събрание за неговото освобождаване от поста.

Салчев заяви, че изслушването му снощи е било по материали, с които той не е бил запознат. "Всички посочени мотиви за моето освобождаване не са доказани документално и не са придружени със съответните факти", каза Салчев, отхвърляйки обвиненията в системни нарушения. Относно лошия диалог с БЛС, Салчев каза, че в един диалог има две страни. Той припомни, че откакто е управител са сключени 14 анекса към НРД с БЛС и всеки от тях е бил в резултат на диалог. Той каза, че от всички договорни партньори на НЗОК само БЛС му иска оставката. Салчев допълни, че който работи, греши, но не приема обвиненията, че системно е нарушавал задълженията си. "Горд съм от това, което съм постигнал и ще си тръгна с гордо вдигната глава, защото оставям след себе си една работеща институция", посочи той.

Костадин Ангелов (ГЕРБ) коментира, че липсата на нормален диалог между управителя на НЗОК и БЛС поставя под съществен риск качеството на здравните услуги в България. Под риск е и подписването на Националния рамков договор, тъй като БЛС казаха, че няма да седнат повече на масата на преговорите със Салчев. Ангелов каза, че зад отстраняването на Салчев не стоят лични мотиви и че той е добър професионалист и администратор 

Председателят на здравната комисия в НС Антон Тонев (ПП) коментира, че комисията е положила усилия и е влязла в ролята на медиатор за изглаждането на конфликта между Салчев и БЛС, но опитите са били безуспешни. Затова парламентарната група на ПП подкрепя оставката на Салчев.

Конфликтът "БЛС-Салчев"

Лекарският съюз периодично иска оставката на Салчев от няколко години, като всеки път конфликтите възникват около разпределянето на бюджета на НЗОК. Апетитите към бюджета на НЗОК са големи, тъй като надхвърля 6 млрд. лева, от които за болниците отиват близо 2.8 млрд. лв.  

След освобождаването си в петък Салчев коментира пред журналисти в парламента, че повече от 2 години се сблъсквал с призива "дайте да дадем пари на лекарите". Той заяви, че работата на НЗОК е да защитава интереса на здравноосигурените, а не на едно отделно съсловие, каквото е лекарското. По думите му отсега нататък всеки управител може да бъде свален от поста по искане на съсловна организация. 

Лекарският съюз от дълго време обвинява Салчев в административен произвол, бламиране и саботиране на преговорния процес. Градусът на напрежението между НЗОК и БЛС отново се покачи през ноември миналата година заради разногласия за това как да бъдат разпределени парите от здравни вноски до края на 2022 г..

Служебният здравен министър Асен Меджидиев тогава влезе в ролята на медиатор и беше подписан анекс към съществуващия рамков договор, с който бяха увеличени парите за болниците и изследванията. Но останаха противоречията за новия рамков договор за следващите три години, като БЛС категорично отказваше повече да преговаря със Салчев.