Конфликтът с Ирак е глобален и всички са вътре

Неспособността на Европа да реши проблеми от сферата на сигурността тласкат източно-европейските държави към търсене на опорна точка за своята сигурност другаде. В същото време САЩ за момента са единствените, които имат капацитета да регулират международни кризи. Това заяви председателят на парламентарната комисия по външна политика, отбрана и сигурност Станимир Илчев по време на днешната дискусия "Предизвикателството Ирак: България между Европа и САЩ или България между Европа и Европа".

Форумът беше организиран от Центъра за либерални стратегии, фондация "Отворено общество", вестник "24 часа" и радио "Дойче веле".

Голяма част от дебата бе посветена на актуалната тема - критиките на френския президент Ширак към страните -кандидатки за ЕС, които подкрепиха твърдата позиция на Вашингтон спрямо Саддам Хюсеин.

"Незапълнените полета на отбрана в Европа се запълват от крайно неприемливи събития понякога", обясни Илчев и посочи: "Неспособност на Европа - без да я делим на стара и нова, да извърши превенция спрямо югославския разпад. Неспособност на Европа да контролира в приемливи рамки сблъсъците там, неспособност на Европа да предотврати масовото клане на 11 000 души в Сребреница, когато "лошите" американци идват, бомбардират сърбите и прекратяват по-нататъшни масови кланета. Източно- европейските държави първо усещат и второ опознаха тези бели полета в ЕС ... и по своему превеждат тези реалности на единствено възможния език - търсят опорна точка. Ако те се намират някъде другаде, а не в сърцето на Европа, за това те не са виновни", каза Илчев.

Шансовете на България

Според Станимир Илчев за България в ситуацията около Ирак "шансовете доминират над проблемите".

"Такава ситуация дава шанс на малките страни, на новопоканените за членство в НАТО, на страните, които не са още членове на ЕС, на страните, които се измъкват, но не напълно още от сянката на подозрението, че от тях има остатъчна енергия от времето на СИВ и Варшавския договор, да заявят своята нова самоличност", подчерта Илчев.

"На второ място, идеята за специализация в рамките на НАТО получава неимоверен тласък. Ние всъщност вече напипахме параметрите на нашата бъдеща специализация в НАТО и идентифицирахме ресурсите на бъдещия български принос в Алианса", заяви Илчев. Той очерта българската специализация - "части за борба срещу употребата на оръжие за масово поразяване, логистичните части, както и другата ниша много привлекателна за всички държави - събирането, обработката и споделянето със съюзниците на разузнавателна информация".

Третото предимство, което Илчев вижда в ситуацията, е, че политическата класа е вече тренирана за постигане на консенсус.

Той каза, че ако България сега се доближава повече към НАТО, този риск спрямо ЕС е толкова голям, колкото и за останалите три Балтийски държави, колкото съседна Румъния. България не трябва да прави рязък обрат и да продължи да следва досегашната си позиция, която е част от поведението на Вилнюската група, "имаща подкрепата на САЩ и на значими европейски сили като Испания, Италия, Португалия, Дания". България може да има принос и ако продължи да бъде последователна в позицията си като непостоянна членка на СС на ООН, каза още Илчев.

Ширак пази френското достойнство като ударя шамар на най-слабите

Според социолога Андрей Райчев, Ширак строго смъмрил България и Румъния, но пък било за предпочитане пред алтернативата САЩ да са ни гневни.

Френският президент ни ударил един "ритуален, безплатен, родителски шамар", при това стоварен върху "най-слабия". Според социолога, думите на Ширак послужили за запазване на накърненото национално достойнство на французите. Райчев изтъкна, че големият проблем е в това, че "половината от златния милиард в Европа" не иска да променя живота си и реагира неполитически на заплахата от тероризма. Технологията и нейната глобализация ще наложи обаче новия световен ред, въпреки нечии нежелания това да се случи. Реалният проблем е, че НАТО и ЕС не могат да останат в старата си дреха и че само в един ограничен срок до 10-15 години антиамериканизмът би могъл да има сила. След това САЩ и може би Китай, Индия ще станат най-силните в света.

Конфликтът с Ирак е глобален и всички са въвлечени

Председателят на фондация "Отворено общество" Стефан Попов заяви, че извън позицията, изградена от представителните институции, идеята за единна национална позиция може да бъде само националистическа. Според него България е заела зряла позиция по кризата, която е гъвкава и изчистена. Попов каза, че откритият обществен дебат е затруднен, поради сложността на ситуацията. По тази причина по-скоро необходима е кампания по разяснение и образоване.

Той заяви, че изразените позиции на експремиера Иван Костов и на настоящия президент Георги Първанов в посока на договаряне на участие срещу гаранции за националната сигурност са напълно ирелевантни в криза с такъв глобализационен потенциал.

"Подобно мнение крие скрит традиционен у нас пацифизъм и неутралитет - сякаш България е встрани от кризата и може да търгува участието си, ако я поканят. Конфликтът с Ирак е глобален и всички вече са въвлечени", каза Попов. Той допълни, че 11 септември е сложил край на ясната структура в полето на международните отношения до 1991, и на нейно място се е развила силна тенденция към неопределеност, а в граничния случай на хаос. САЩ и коалиция привиждат в Ирак системен фактор за пораждане на такъв хаос.

Поради това САЩ са за водене на превантивна война. Подобен проект е "неизбежно разделящ и води до фрустрация, тъй като заобикаля наличната международно-правна база", каза Попов. Той заяви, че големият въпрос е как се строи глобалната система за сигурност, но на него до днес никой не е дал решение.

Стефан Попов каза, че изказвания като това на Ширак срещу Румъния и България само засилват позицията на ястребите около Буш в лицето на министъра на отбраната Доналд Ръмсфелд и тласкат САЩ към едностранни действия.

За Америка войната започна на 11 септември 2001

Политологът Иван Кръстев очерта разликата между САЩ и Европа като разлика в чувствителността. Той заяви, че в Америка не мислят как да избегнат войната, защото тя е вече в ход. Американците живеят като по време на бойни действия всеки ден, изпитвайки чувство за несигурност и катастрофичност. За разлика от САЩ, която се намира вече на бойното поле и ако не удари, ще бъде ударена, Европа продължава да мисли света като една голяма международна конференция, където всичко може да се договори.

Вече има три жертви от конфликта с Ирак и това са Съветът за сигурност на ООН, НАТО и ЕС. Институционалната рамка, създадена във времето на Студената война се пропуква, а цялата доктрина за национална сигурност на България е градена върху нея, посочи Кръстев. Според него трябва ясно и прозрачно да се кажат възможните хипотези и стъпки, през които минава българската позиция по Ирак, ако решението няма да стане в рамките на ООН, след това на НАТО, след това на ЕС, и т.н. Когато всички предходни възможности са изчерпани, България като краен вариант трябва да съгласува позицията си с Турция като "съюзник, който рискува най-много".

Грешни прочити на изказването на Ширак биха били и патетиката, и недаването на сметка, че не всичко от казаното е просто реторика, посочи Кръстев. Той се съгласи с Андрей Райчев, че в такава ситуация "не удряш този, когото искаш, а този, когото можеш". "Това в някакъв смисъл е по-добрият сценарий за България и Румъния, отколкото при липса на политическо изказване, Франция просто да се беше опитала да реализира казаното от Ширак", коментира Кръстев.

Филип Димитров каза, че след 11 септември се е появила заплахата от глобалния тероризъм, който за разлика от познатия тероризъм не поставя условия и не се договаря. "Глобалният тероризъм иска да унищожи, да уязви, да отслаби семейството от държави, които споделят общи демократични ценности", заяви бившият премиер. Според него, България ще бъде неуязвима в своята евроинтеграция, ако си извършва последователно реформите. Само собственото ни поведение може да реши влизането в ЕС, смята той.

Мирът не е просто отсъствие на война, мирът е и отсъствие на заплахи

Лидерът на СДС Надежда Михайлова обясни, че ПС на ОДС подкрепил правителството за положителен отговор по искането на САЩ, защото смята тероризма за най-голяма заплаха за международната сигурност.

"Тази нова заплаха в значителна степен се корени в грешките и в двойните стандарти, въведени в глобалната политика по време на Студената война", заяви Михайлова. Тя подчерта, че преодоляването на процесите от Студената война не свършват с институционалното обединение на Европа. Студената война ще приключи истински едва когато всички значими центрове на заплаха бъдат неутрализирани чрез единна стратегия на Европа и Северна Америка", каза тя.

"Мирът при наличието на силна потенциална заплаха не е онази трайна сигурност, към която се стреми човечеството. Мирът не е просто отсъствие на война, мирът включва и отсъствие на заплахи, на рискове за сигурността от регионален и глобален мащаб", допълни лидерът на СДС.

Надежда Михайлова смята, че България трябва да съдейства за единството на НАТО, за да се противодейства на възможността Алианса да бъде блокиран от вътрешни противоречия. Това е от огромно значение за кандидатките за НАТО, защото те градят своята сигурност върху стабилността на Пакта.

"България трябва да концентрира допълнителни усилия за успешно приключване на преговорите с ЕС. От една страна, българското правителство не бива да разчита на някаква "политическа благосклонност" на една или друга европейска държава. То трябва да се съсредоточи върху качествено провеждане и приключване на преговорния процес, към стриктно изпълнение на поетите ангажименти и към внимателно договаряне на нови ангажименти, които отговарят на дългосрочния ни национален интерес. Правителството не бива да се изкушава в преговорите, за да "угоди" на една или друга европейска държава, като някаква необоснована или ненужна компенсация за разликата в позициите на София и на въпросната европейска държава по отношение на кризата около Ирак", каза синята лидерка.