Конфликтът със САЩ се отразява тежко на икономиката и на обществото на Иран

Конфликтът със САЩ се отразява тежко на икономиката и на обществото на Иран

Военен удар на САЩ срещу Иран, спрян в последната минута, показва колко взривоопасно е положението. Евентуална ескалация би ускорила рязко срива на иранската икономика, пише вестник "Ханделсблат".

Последиците от международната конфронтация между Вашингтон и Техеран се усещат дори в магазинчето за козметика от едва 16 квадратни метра на Саеда Абеди, разположено в северната част на иранската столица. На рафтовете, където само до преди година са стояли продукти на L'Oreal, Beiersdorf и Wella, сега има марки като Maral и Atousa - местни бои за коса, носещи ирански женски имена, както и евтини вносни стоки от Китай или Турция.

"Вносът от Запада стана толкова скъп, че вече почти никой не може да си го позволи", разказва козметичката, която управлява малкия бизнес заедно с майка си и брат си.

"Оборотът ни е едва 20 % от миналогодишния", допълва тя.

Всъщност Абеди не продава по-малко. Стоките ѝ обаче са значително по-евтини, тъй като повечето иранци, притиснати от рецесия и инфлация, вече не могат да си позволяват скъпи продукти.

Иранско червило струва например 300 000 риала. Според курсовете на черния пазар, това се равнява на около 2,30 евро, а според официалния валутен курс - 7,14 евро. Цената за чуждестранните марки започва от 1 000 000 риала, посочва Абеди.

През май 2018 година президентът Доналд Тръмп едностранно изтегли САЩ от споразумението за иранската ядрена програма, договорено от предшественика му Барак Обама съвместно с Европа, Китай и Русия през 2015 година. Тръмп също така наложи "най-тежките санкции на всички времена".

Санкциите осезаемо притискат иранската икономика. Курсът на риала загуби две трети от стойността си спрямо долара, инфлацията се ускори до 31,2 %, а жизнено важния износ на петрол се сви до малка част от предишните нива.

Положението обаче може да стане още по-лошо.

Перспективите за страната, която със своето 80-милионно население, е най-населената в района на Залива, са мрачни. Нападения срещу петролни танкери, свалени дронове, нови санкции - Иран и САЩ са вкопчени в опасна игра.

Дори обаче положението да не ескалира от военна гледна точка, излизането на Иран от ядреното споразумение може да утежни още повече положението на страната. Ако до края на месеца Техеран превиши лимита за обогатяване на уран, заложен в сделката, то тя е мъртва. Тогава "автоматично отново ще влязат в сила санкциите на ООН", предупреди германският външен министър Хайко Маас. Много чуждестранни компании ще трябва да прекратят бизнеса си с Иран, а търговията ще спре, предупреждават експерти. Това би бил поредният шок за икономиката, която и без това вече понесе множество удари.

През последната година брутният вътрешен продукт (БВП) вече се е свил с близо 4 %, изчислява Международният валутен фонд. За 2019 година организацията очаква свиването да икономиката да се ускори до 6 %.

Промишленото производство миналата година потъна с 9,6 %. Сред причините е сривът на автомобилостроенето след изтеглянето на френските Renault и Peugeot.

Чуждестранните инвестиции са намалели над 50 % до 914 милиона долара.

Няма пари за сватби

Икономическите проблеми вече са оставили дълбок отпечатък върху иранското общество.

"Имам двама синове. Навид е на 32, а Омид - на 30 години. Ужасявам се от мисълта, че единият от тях ще дойде при мен и ще каже, че иска да се ожени", разказва учителят по физика Амир Елахи.

Иранската традиция повелява семейството на младоженеца да осигури жилище за младата двойка, както и да плати за пищна сватба.

Елахи се оплаква, че няма пари за нещо такова и не е единственият.

Броят на сватбите е намалял много, споделя фризьорката Фарида Мохамади, която работи в един от най-известните козметични салони на Техеран.

"Преди година имахме по 15 булки месечно, а сега едва идва една", оплаква се жената.

Иран вече познава санкциите

Въпреки това засега иранците възприемат силното влошаване на икономическото си положение учудващо спокойно. Причината е, че всичко това вече им е познато. През септември 2012 година на страната бяха наложени международни санкции, които по-късно доведоха до преговори и в крайна сметка - до сключване на ядреното споразумение.

Тогава риалът изведнъж изгуби 25 % от стойността си спрямо долара. Предвид този опит мнозина иранци са се запасили с пари кеш за още по-тежки дни.

В резултат, според различни оценки, жителите на страната държат под дюшеците или в сейфове по домовете си между 10 и 25 милиарда долара.

За да засили доверието в банковата система, иранският парламент вече обяви гаранции за банковите депозити.

"Това обаче няма да възстанови бързо изгубеното доверие", посочва Камран Надри от научен институт към Иранската централна банка.

По думите му икономическите трудности и оскъдните валутни резерви подсилват общественото недоверие и повдигат въпроса дали централната банка е в състояние да осигури банкнотите, необходими за тези гаранции на депозитите.

Големите банки вече не обработват плащания 

Международните разплащания с Иран стават все по-трудни. Всички големи банки са се оттеглили въпреки т. нар. блокиращ статут на ЕС, който отказа да се присъедини към американските санкции. Почти всички европейски компании са спрели бизнеса с Иран, посочват експерти.

Търговският обмен на страната силно е намалял.

Централната банка на Иран все още предоставя валута в ограничени количества за вноса на 27 "приоритетни стоки" като храни, медикаменти или спешно необходими машини. За продукти като червило или кафе търговците получават валута на значително по-високи цени.

Лицензите за внос според пазарните наблюдатели са източник на корупция. Освен това фирми на могъщите гвардейци на ислямската революция завземат все повече части от икономиката и са установили нещо като монопол върху външната търговия. По този начин хардлайнерите се оказват сред най-големите печеливши от режима на санкциите, казва икономист от Техеран, пожелал анонимност.

Недостигът на лекарствата за иранските болници междувременно все по-често става причина терминално болните да не бъдат лекувани.

Единствената надежда е, че иранските лидери все пак няма да излязат от споразумението, а европейците ще задействат планирания механизъм за заобикаляне на санкциите Instex.

В началото на юли, според източници на "Ханделсблат" от дипломатическите източници в Париж, би трябвало да бъдат отчетени първите доставки на лекарства срещу рак чрез Instex.

"Нямаме много за губене"

За населението, което все по-силно е обхванато от отчаяние, би било важно да получи знак на надежда. 
"Фактът е, че нямаме много за губене", казва Лотфали Бахси, професор по икономика от университета "Аламе Табатабай" и вицепрезидент на Иранския съюз на икономистите.

След оттеглянето на САЩ от ядрената сделка, ЕС не направи абсолютно нищо, посочва той. Планираният европейски финансов инструмент Instex e "по-скоро шега", допълва икономистът.

Най-важното обаче е, че вече никой не купува ирански петрол.

Иранският петролен износ, който носи 30 до 40 % от бюджетните приходи, силно се е свил. За една година доставките за чужбина са намалели от 2,5 милиона барела до едва 400 000 барела към април. Толкова малки количества страната не е изнасяла то 80-те години на миналия век. В опит все пак да задържи хората на работа, правителството неотдавна отпусна още 1 милиард долара от Националния фонд за държавно развитие, за да задейства програми за подпомагане на трудовия пазар.

Иран се опитва да намира приходи въпреки санкциите, например чрез т. нар. "призрачни танкери" - големи, натоварени с петрол съдове, които с изключени системи се опитват да се промъкнат по транспортните маршрути. Или чрез износ на нефтохимически продукти на дъмпингови цени, макар че неотдавна Тръмп включи и тях в санкционните списъци.

Китай все още купува ирански петрол, а Индия приема по-малки количества.

САЩ удължиха допълнително и изключението от санкционния режим за Ирак, позволявайки на Багдад да продължи да купува ирански газ.

Според Ахмад Сарами от иранския съюз за петрол, газ и нефтохимически продукти, все по-тежките американски санкции се равняват на "психологическа война".

Най-голямата опасност за разбитата иранска икономика е конфликтът в Залива да ескалира. Опасност, която се засили след свалянето на американски дрон в края на миналата седмица.

По БТА. 

Още по темата
Още от Свят