Конфликтът се задълбочава: Анкара наложи санкции на Холандия

Австрия също обяви, че няма да допусне агитация за Ердоган на своя територия

Конфликтът се задълбочава: Анкара наложи санкции на Холандия
Кризата в отношенията между Турция и Европейския съюз се задълбочи, след като Анкара замрази двустранните отношения с Холандия и обяви, че няма да пусне холандския посланик да се върне в страната. Освен това Турция спира и всички политически обсъждания на високо ниво с Холандия и затваря въздушното си пространство за холандски дипломати заради забраната на Хага турски политици да провеждат агитационни митинги сред турската общност преди референдума за въвеждането на президентска република в Турция.
 
Санкциите обаче не предвиждат намеса в икономическите отношения между двете страни.
 
Турският президент Реджеп Ердоган заяви, че Анкара обсъжда и варианти за преразглеждане на взаимоотношенията си с Европейския съюз. Турският вицепремиер Нуман Куртулмуш от своя страна за пореден път заплаши Анкара да суспендира споразумението между ЕС и Турция, което ограничи миграцията.
 
Ердоган коментира, че ЕС заблуждава Турция и постъпва нечестно спрямо нея, като не изпълнява ангажиментите си.
 
"Те постъпват нечестно. Дадоха ни обещания за бежанците, говореха за помощ от шест млрд. евро. Дойдоха 750 млн. евро“, каза Ердоган.
 
Холандският премиер Марк Рюте от своя страна коментира, че турските санкции "не са толкова лоши", но са некоректни, тъй като холандците имат повече основания да са гневни.
 
В събота холандските власти не разрешиха на министъра на външните работи Мевлют Чавушоглу да кацне на холандска земя, а по-късно наредиха турската министърка на семейството и социалната политика Фатма Бетюл Саян Кая да напусне страната. Двамата министри искаха да участват в събрания, на които да насърчат представителите на турската диаспора да гласуват с "да" на референдума в Турция на 16 април за разширяване на президентските пълномощия.
 
Правителството на Рюте бе разгневено от това, че турският президент Реджеп Тайип Ердоган нарече холандците нацисти и от решимостта му да проведе в събота митинги във връзка с референдума сред турците в Холандия без да има разрешение за това.
 
Разривът между ЕС и Турция е все по-близо 
 
Ердоган коментира в телевизионно интервю, че явно "някои страни членки на ЕС, начело с Германия, не могат да приемат възхода на Турция като нововъзникваща сила". Той отправи и директно обвинение, че те умишлено се опитват да саботират гласуването в полза на референдума за измененията в турската конституция 
 
Турция, която вече 50 години преговаря за присъединяване към ЕС, се отдалечава все повече от членството си и върви към налагането на едноличен диктаторски режим на президента Ердоган. Германия, Дания и други европейски държави подкрепиха Холандия, което доведе до задълбочаване и на конфликта между Ердоган и ЕС.
 
"Ню Йорк таймс" коментира, че ЕС е отправил предупреждение към Турция в ескалиращия спор заради конституционния референдум. Изданието посочва, че съюзът е заявил, че турските опити за засилване на правомощията на президента може да се отразят на кандидатурата на Анкара за присъединяване към съюза.
 
Вестникът отбелязва, че това изявление, направено от двама представители на Европейската комисия, е най-решителната колективна реакция до момента на острите словесни атаки от страна на Турция.
 
Германският коментатор Даниел Брьослер пише във вестник "Зюддойче цайтунг", че формалният край на преговорите с Турция за присъединяване към ЕС вече изглежда неизбежен.
 
В понеделник върховният представител на ЕС за външна политика и сигурност Федерика Могерини и еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан предупредиха Анкара да се въздържа от прекалени изказвания и действия, които рискуват по-нататъшно изостряне на ситуацията между нея и холандските власти. Турция обаче реагира остро и коментира, че "късогледите изказвания на ЕС нямат никаква стойност за нашата държава". 
 
Конфликтът между Анкара и Берлин не затихва
 
На този фон продължиха и нападките на Ердоган към германския канцлер Ангела Меркел. Той я обвини в телевизионно интервю, че "подкрепя терористите". По думите му Берлин е оставил без последстващи действия досиетата  на 4 500 предполагаеми терористи, предоставени от Анкара. 
 
"Меркел, ти подкрепяш, храниш терористите. Предадохме 4.5 хиляди досиета, но нищо не е направено по тях”, каза турският президент.
 
Турция обвинява Германия, че дава убежище на кюрдски активисти и лица, издирвани във връзка с неуспешния опит за преврат от 15 юли 2016 година. Ердоган разкритикува Меркел и за подкрепата ѝ за холандския премиер Марк Рюте.
 
Германските власти също възпрепятстваха миналата седмица провеждането на такива срещи, което разгневи Анкара. 
 
Ангела Меркел реагира с кратко изявление на нейния говорител. Той каза, че германският канцлер няма да участва в състезание по провокации.
 
Австрия и Белгия също спират турската агитация
 
Австрийският канцлер Кристиан Керн от своя страна също потвърди, че има намерение да спре предизборните изяви на турски политици в Австрия . 
 
Според него турският президент Реджеп Тайип Ердоган залага съзнателно на провокацията, затова е необходимо да се забранят предизборните изяви на турските политици в Австрия. 
 
Тези изяви водят към извращаване на свободата на хората да се събират, заяви Керн.
 
"Смятам, че турската страна вероятно ще продължи тази игра и в Австрия", добави Керн, цитиран от БТА.
 
По думите му Виена не бива да се съгласява на всичко. Той уточни, че е в правото на кметовете да осуетят подобни изяви, както например това се случи в австрийските градове Хьорбранц, Винер Нойщат, Херцогенбург и Линц, където по решение на кметовете турските политици не говориха пред своите сънародници.
 
Кметът на Антверпен Барт де Вевер също издаде заповед, с която забранява предвиден за петък митинг на турската Партия на националистическото действие (ПНД).
 
Забраната следва становище на полицията, че подобна проява е заплаха за обществения ред. Отбелязва се, че по-рано Де Вевер е забранил и проява на Сивите вълци - организация, свързана с ПНД.
 
Забраненият митинг е бил насрочен в помещения частна собственост. Властите поясняват, че в случай на заплаха за обществения ред могат да се намесят и при събития, организирани в частни имоти. Белгийските крайни националисти от Вламс беланг са съобщили, че насрочват контра-митинг, но още не са подали молба за разрешение от общината.
 
Засега Холандия, Германия и Австрия се противопоставиха на подобни прояви, Белгия решаваше различно за отделните случаи, а Франция даде възможност проявите да се състоят. Европейската комисия коментира, че всяка държава домакин е в пълното си право да преценява дали подобни прояви да бъдат разрешени. 
Споделяне
Още по темата
Още от Свят

Смятате ли, че президентът е "сготвил" премиера със снимките от спалнята?