Конфликтът в Катуница е етнически, не криминален

Госпожо Дончева, много се изговори по случая “Катуница”. Какъв е той според вас – етнически или криминален?

Проблемът с ромите в България и извън България очевидно е по-актуален, отколкото обществата искат да си признаят. А те не искат да го сторят, защото нямат идея какви мерки трябва да бъдат взети. Да си говорим правилни неща, как не е добре да се дели престъпността и как такова деление означава заклеймяване на етноси, което е недопустимо, може би, е политически правилно говорене. Само че мисля, че е извън проблема.

Нека видим опита на европейските общества. Те след години приказки за правата на човека установиха, че това е доста неправилен подход за решаване на проблема. Защото, интегрирайки ромите, ги вкараха в жилищните блокове, а те след това вкараха и конете си.

Времето наистина показва, че това е грешка. Не е въпросът леви ли сме или десни, да кажем, че подкрепяме всички етноси. Да, ние подкрепяме всички етноси, не оспорваме правото на никой етнос и никой негов представител да се развива, да се усъвършенства, да заема място в обществото, което съответства на неговите постижения и качества, само че има неща, за които не можем да си затваряме очите.

А именно – при ромите има етнически проблем, който се задълбочи в годините на прехода. Той се изразява в това, че се качва драстично процентът на неграмотните, на малките деца, които не посещават училище. Това ги прави напълно неинтегрируеми. Защото за шофьорска книжка ти трябва образование, поне основно. Дори да дадеш на някого да ти кара микробусче и да снабдява с краставици, той трябва да може да се подпише, за да предаде стоката.

Така че остават все по-малко нещата, които ромите могат да работят по силата на образователното си ниво. Това прави етносът все по-примитивен и все по-враждебен – както той по отношение на другите, така и на другите по отношение на него.

Не можем да си затваряме очите за това. Това, което аз виждам в Катуница, е изострен етнически конфликт по криминален повод. Затова не разбирам въпроса – етнически ли бил конфликтът или криминален.

Виждам всички пиар специалисти и водещи политици, които имат желание да кажат “това е един чисто криминален конфликт”. Не, не е такъв. Криминален е поводът, но конфликтът е етнически. И затова и реакцията беше като на етнически конфликт. И реакцията беше не само да се въздаде справедливост – в конкретния случай да бъде арестуван шофьорът на автобуса, който е убил момчето, да бъде хваната фамилия Рашкови, да бъде тя гонена за някакви престъпления.

Конфликтът беше като реакция на един етнос, за който мнозинството български граждани казват “те консумират ток, без да си го плащат”, “те имат права, които ние нямаме, да получават от парите, които ние сме заработили”. Защото тук възниква въпросът – ако един пенсионер или безработен българин не може да си плаща тока, защо не му се опрости. Реакцията не е по повод на криминален случай, а срещу цял етнос. Ако искаме да нормализираме нещата, трябва да признаем това.

След признаването какво трябва да се случи?

След признаването трябва да започнем по-дългосрочна програма, която да включва на първо място среща на ключовите фигури в държавата с тъй наречените ромски лидери. Държавниците трябва да си дадат сметка къде какви роми има. Кои са хората, които отдавна живеят в градска среда, които по бит са подобни на всички около тях и които нямат никаква причина да бъдат делени.

Естествено е децата в Сливен или в Левски, или в Костинброд, или в Лом, да бъдат с другите деца на училище. Има и места, обаче, където живеят хора с друга психо-физическа установка, които имат друго интелектуално ниво. Тогава там, според мен, е по-почтено да се хвърлят всички усилия в обхващането на относително младите генерации – до 17-18 години, в образователна система.

И все пак, колкото и еретично нещо да ви твърдя, давам си сметка, че ще има и противници – мисля, че е по-почтено да се съберат на едно място деца, които имат приблизително еднакво образователно ниво. И естествено да им се преподава с оглед на тяхното ниво и тяхното темпо. И целта за такива хора да бъде на първо време ограмотяване. И това ще бъде много по-добре, отколкото да твърдим, че това е сегрегационно и да сложим на едно място тези деца с други, които са ходили и на детска градина, които пък четат и пишат от семейната среда. На втората седмица тези по-изостаналите да не искат въобще да не ходят на училище и въпросът безславно да приключи.

Когато сме наясно къде какви роми живеят – кои са чергари, кои живеят в катуни, кои са интегрирани в градската среда – тогава вече трябва да се съобразят мерките. И то не всички под общ знаменател, което най-често означава под никакъв. Трябват ни 15-тина години неистови усилия.

Гледайки кадрите от Катуница, как анализирате реакцията на полицията, погрома от страна на разбеснелите се агитки?

Създаването на Кирил Рашковците, защото той не е единствен тип дерибей, който обяснява, че той определя правилата, е сериозен проблем. Тези хора си плащат наистина на длъжностни лица по веригата, а тези, на които не плащат, пък се страхуват.

Не е въпросът само дали цар Кировците могат да купят чиновника, въпросът е дали държавата дава гаранции и гръб на чиновниците. Защото е проява на мъжкарство да кажеш на някой такъв “Каквото за всички – това и за теб”. Само че хората, които живеят там, се страхуват. Така че да не бъдем безпринципно строги.

По начало Кирил Рашков е интересен персонаж от гледна точка на отношенията му с властта, защото той много отдавна колаборира с нея. С всяка актуална власт. В това число и сегашната.

Заговори за се покровителство на цар Киро. Вие знаете ли кои са покровителите му?

Вижте сега, когато въведеш норма, че ще купуваш изборите и ще ги уговаряш и започнеш да търсиш ромските лидери, за да ти продадат общността, защото това ще те остави на власт, за какво изобщо говорим. Сега вече всички не го познават цар Киро. Ама няма нужда... Защото беше ясно, че хората, които са се събрали около къщите му, са се събрали, за да го линчуват. Защото това е първият порив отвътре – око за око, зъб за зъб. Полицията твърди, че е намерила тактически правилният отдушник като е пуснала агитките да плячкосат две къщи, в които забележете, багажът беше изнесен.

Трябва ли именно празните къщи и действията на МВР да бъдат обект на разследване на парламентарна анкетна комисия?

Това е един доста важен фрагмент, по която една комисия трябва да вземе отношение. Защо управляващите се страхуват? Парламентът трябва да погледне на нещата по-широко. Ама не да проверяват като полицията защо цар Киро не бил плащал данъци 10 години и как така изведнъж всичките се затюхкаха, вместо да го сторят досега.

Мисълта ми е, че трябва да се разследват тактическите действия на полицията през онази нощ в Катуница. Защото аз не мога да поставя под съмнение казаното от журналистите очевидци. А именно, че полицията е стояла и гледала безмълвно, докато агитките са палили къщите. Само че къщите са били празни, което е много важен детайл. Цар Киро е бил две пресечки по-надолу, където никой не е хвърлил едно яйце в двора му. Същевременно, за да се опразнят къщите на тези хора, нали някой трябва да им каже, това нещо трябва да се организира. Освен това няма как подобно нещо като преместване да се случи, докато навън вилнее агитка. Т.е. случило се е по-рано.

Не забравяйте, че момчето е ударено предната вечер, което означава, че те са имали 24 часа за организация. А ако полицията им е помогнала, както ги разкарва из държавата? Сегашният арест на Кирил Рашков, с който се опитва да се парира общественото мнение, за “закана за убийство” е доста несъстоятелен. Вижте колко дела в съдебната практика у нас има за “закана за убийство”, които са стигнали до съд. Това на практика са недоказуеми престъпления.

Рашков има много други престъпления, но те трябва да бъдат търсени. В това число – сметките му, имуществото му. Защото ако фабриката не работи от две години, от какво се издържа цялата тази фамилия? А това престъпление за закана за убийство, само и само за да кажат на журналистите, че той може да получи до 6 години затвор, е вятър работа.

Искате да кажете, че всъщност под тази маскировка полицията на практика пази Кирил Рашков?

Вероятно, да. Защото, където и да се появи в момента Рашков, веднага ще бъде идентифициран и ще започне движение по интернет, и по телефоните, което се сещате до какво ще доведе.

Използва ли се конфликтът предизборно? И как?

Не може да се забрани на никого да ползва това, защото нещата са отишли много далеч. 90-та година помня как се манипулираха хората на тема турците, връщането на техните имена и прочие. Когато има нагласа в обществото, че трябва да бъдем враждебни към някаква група или етнос, се създава много хранителна почва да се експлоатира. Особено, когато нещата не вървят в държавата и всеки може да тласне хората да си обясняват несполуките с въпросната група.

Казвате, че нещата в държавата не вървят. Накъде вървят?

Не вървят, защото просто държавата потъва, хората нямат тонус, няма цели, няма надежда, че нещо е поправимо. Бойко Борисовците не желаят да влизат в теми, които не разбират и които са трудни, на тях им е по-изгодно да обикалят да режат ленти, да обясняват, че те строили, пък другите щели да рушат.

Ти строиш, ама ти казват, че цар Киро е гербаджия, защото има официална книжка на партията. И защото парадира, че е с властта, че плаща на всички.

Да ви разбирам, че тези избори няма да доведат до някаква промяна?

Те ще доведат до това, че все някакво класиране ще има. Но онова, което трябва да се направи – воденето на нацията в някаква посока, няма да се случи. Това е състезание, на което всички гледат с безкрайно подозрение. Общо взето от 1990 г не е имало толкова безлични избори, на които хората да гледат с досада.

Същевременно темата с фалшификацията на изборите, със злоупотребата с властта, за да се домогнеш до изборен резултат, става прекалено актуална.

От БСП и ДПС твърдят, че изборите отсега са фалшифицирани.

Хиляди дребни подробности говорят за това. Включително проваленият конкурс за бюлетините. Вие знаете, че ако подберете подходяща печатница, ще може да си извадите и безконтролни бюлетини. Нещата са съвсем реални като опасност. С парите, които се раздават, покупката на избирателни комисии става проста задача. Никога преди това не е било възможно една политическа сила да вземе кандидати на друга, използвайки насилие, шантаж заплахи. Сега това стана възможно.

Социолозите подреждат като челна тройка кандидатите на ГЕРБ, БСП и независимата Меглена Кунева. Вие казахте, че изборите ще са “класиране”. Какво ще бъде то?

Първо, никога не съм виждала толкова много хора, които да питат за кого да гласуват. И го правят по-софийски хора. Но го правят и хора, дълбоко провинциални, които не виждат своя кандидат между участниците. Миналата седмица гледах Максим Бехар в едно предаване, който каза по повод на президентската кампания, че имало криза в пиарския жанр. Че в пиара има криза – има, но проблемът е, че пиарът е нещо, което трябва да даде лустро на кандидати, които имат собствен пълнеж.

Когато няма пълноценни кандидати, каквото и да направят кандидатите, се създава впечатление, че няма кампания, няма послания, няма посока, няма нищо. Трябва да има заразяване на нацията с идеи. Няма такова нещо. Нито един от кандидатите не е достатъчно близък на нацията. Нито един от тях няма как да води нацията. Което означава, че президентството ще стане придатък на изпълнителната власт.

По тази причина БСП издигнаха Стефан Данаилов за вицепрезидент. За да бъде близък на нацията.

Какви функции има вицепрезидентът? Да обгрижва бесарабските българи и македонците? Какво ще направи той? Само не мога да разбера на кого му хрумна, че Стефан Данаилов може да си снима филми, докато е вицепрезидент. Защото не пишело в закона изрично. Президентът и вицепрезидентът са институция. На институцията не ѝ е позволено да прави каквото и където си иска. Ти не може да се движиш в страната и извън нея просто така. Но иначе – да, ходът с издигането на Стефан Данаилов е правилен. В създадената ситуация, което и да било ръководство на БСП е длъжно да сложи фигура, която може да събере червените избиратели, защото имаше реална опасност половината да не идат да гласуват.

Друг е въпросът защо им е предложен такъв кандидат. Лошото на тази кампания за мен е, че може да стане както 1990 година – кандидатите да нямат значение. Които са си за ГЕРБ, да гласуват за абревиатурата, без да отчитат тази безпомощност, която лъха от Плевнелиев. Защото помните след скандала с подкупа и общинарите, как той излезе с едно написано листче, за да мънка. Какъв президент ще бъде той? Как ще води нацията?

Искам да обърна внимание и на изкопаните някога разделителни линии между леви и десни. И отново вотът да се сведе до абревиатури. Десните да кажат “никога за комунист”, по същия начин да отвърнат левите в местните избори.

Заговори се за предстояща битка за лидерския пост в БСП. Битката Първанов – Станишев.

Тази битка си върви. Нацията какво отношение има към това? Даже БСП какво отношение има към това, като се замислите? Не може в това мъртвило, когато хората живеят с чувството на обреченост и безнадеждност, да ни се устройва театър кой ще стане от стола и кой ще седне. Особено, когато това до нищо няма да доведе.

Смятам, че ситуацията на БСП е като ситуацията на СДС, само че развиваща се със закъснение. И това, което се случва в СДС, може да бъде анализирано и да бъде съответно предвидено, ако БСП предприеме аналогични стъпки, то какъв би бил техният изход. Именно заради разпада на десницата пък е възможно ГЕРБ да кажат “Ние сме десни”. И отиват и казват “ние имаме подкрепата на председателя на ЕНП”. А председателят на ЕНП ще каже “Ама какво ни интересува коя била автентичната десница в България? Нас ни интересува кой дава пет гласа в ЕП, другите нямате значение”.

Тук искам да подчертая, че традиционните десни, както и традиционните леви избиратели имат определена политическа култура, определена представа за парламентарна демокрация, за права и свободи на хората, за пазарна икономика и за основни демократични установки. ГЕРБ ги нямат. Всичко това ще трябва да доведе до обединяване на усилията.

И вотът на недоверие срещу Цветанов, когато всички гласуваха заедно, беше първата стъпка.

Трябва да оставим упреците, защото това, което се задава, е откровен фашизъм. Вижте проявите на футболните агитки около Катуница. Какво е това поведение – на някакви хора, които раздават правосъдие вместо държавата, палейки къщи и на фона на пламъците да се снимат с изпъната ръка като нацисти?

Нима това не е фашизъм. Кой контролира футболните агитки, защото много хора казват, че футболните агитки не се задействат без пари? Техните тартори също си имат хора, които им плащат. И пари, от които им се плаща. Тези хора бяха експлоатирани при всички погроми. Включително и при Тройната коалиция.

Защо си затваряме очите? Защото смятаме, че тези хора не могат да влязат във властта. Защо да не могат да влязат, при положение, че мутрите успяха.