Конфликтът в Сирия навлиза в осмата си година

Сраженията продължават в Сирия, в обсадения анклав Източна Гута и около град Африн, в едноименния пограничен с Турция анклав в четвъртък, когато се навършват 7 години от началото на сирийския конфликт, предаде Франс прес.

Конфликтът започна на 15 март през 2011 г. в разгара на Арабската пролет с продемократични протести и репресиите срещу тях от страна на режима в Дамаск. Постепенно той се изроди във война, в която загинаха над 350 000 души. В годините конфликтът се усложни и с намесата в него на чужди сили (Русия, Турция, САЩ).

Вчера вечерта сирийската армия успя да влезе в ключов град в анклава Източна Гута, последен бастион на бунтовниците край Дамаск, който от повече от 3 седмици е подложен на интензивни бомбардировки. Силите на режима атакуваха град Хамурия и успяха да поемат частичен контрол върху него. Градът се намира в източната част на анклава Източна Гута.

В резултат на офанзивата на проправителствените сили, подкрепяни от Русия, започнала на 18 февруари, Източна Гута бе разделена на 3 части. Всяка една от тях е под контрола на различни бунтовници. В бомбардировките по Източна Гута от началото на офанзивата досега загинаха над 1220 цивилни, сред които 250 деца. Ранените са над 4600. Само вчера бяха убити най-малко 31 цивилни. Пак вчера от анклава бяха евакуирани десетки цивилни, ден след като оттам бяха евакуирани 150 души.

В Северозападна Сирия турската армия и подкрепящи ги сирийски сили са обкръжили почти напълно Африн, основен град в анклава Африн, мишена на офанзива, започнала на 20 януари срещу бастиона на кюрдските Сили за защита на народа. Те са смятани за терористична група от Анкара, но са съюзници на Запада в борбата му срещу джихадистите в Сирия. Град Африн има 350 000 жители, като много от тях се опитват да избягат от него, след като там вече няма вода и електричество и има недостиг на храна и лекарства. Единственият изход от Африн е подложен на обстрел и там вчера загинаха 10 бойци от силите, подкрепящи режима в Дамаск. В бомбардировки по града вчера пък загинаха най-малко 10 души, сред които 4 деца, а 34 души бяха ранени.

През седмата година от войната в Сирия обаче се стигна до крах на джихадистите от организацията Ислямска държава, която бе във възход през 2014 г. и превзе тогава големи територии както в Сирия, така и в съседен Ирак. Организацията бе разгромена в Ирак, а на сирийска територия присъства вече само в няколко малки района. Град Ракка, който бе де факто столица на така наречения халифат, обявен от ИД, миналия октомври бе превзет от Сирийските демократични сили, съюз, който обединява кюрдски и арабски бойци, подкрепяни от Вашингтон.

Краят на битката срещу джихадистите от ИД позволява сега на международните и на регионалните сили да се съсредоточат върху разширяването на своите сфери на влияние в Сирия.

Основната тенденция ще бъде разделението на Сирия, казва Джошуа Ландис, специалист по Сирия от университета в щата Оклахома.

В сирийския североизток се намират полуавтономните кюрдски райони и са разположени военни на Вашингтон. В сирийския северозапад Анкара подкрепя бунтовниците в провинциите Идлиб и Алепо и води заедно с някои от тях офанзива срещу кюрдския анклав Африн.

Турското и американското влияние на терен в Сирия ще продължи да се разширява, казва Никълъс Херас, експерт от Центъра за нова американска сигурност във Вашингтон.

Всичко това не пречи на сирийския режим да се стреми да си върне контрола върху цялата страна. Първоначално силно отслабен, той промени нещата благодарение на руската военна подкрепа. Режимът вече си върна повече от половината от страната и умножи победите срещу бунтовниците и джихадистите. В края на 2016 г. пълното превземане на Алепо, втория град в Сирия и бивша икономическа столица на страната, бе повратен момент за Дамаск.

Фактът, че Асад си върна контрола върху Алепо и че контролира Дамаск, кара хората да казват, че революцията е свършила, че режимът е спечелил конфликта. В психологически план това има голямо въздействие, казва френският експерт по Сирия Фабрис Баланш от института Хувър към Станфордския университет.