Критериите за участниците в конкурса за концептуален проект за реконструкция на централния столичен площад "Св. Неделя" ще бъда занижени. Причината е недоволство от Камарата на архитектите в България. От организацията смятат, че първоначално заложените изисквания за оборот, опит и екип са прекалено завишени и изхвърлят от надпреварата голяма част от българските архитектурни студиа.
Конкурсът е на два етапа. В първия кандидатите трябва да докажат опит в изпълнението на подобни проекти. Преминалите тази цедка, ще бъдат поканени да представят проектите си, които ще бъдат оценени от жури. Предвидени са парични награди за първите 5 концепции. Класираният на първо място екип ще получи 70 000 лева награда, както и договор за 500 000 лева с общината за разработване на проект за реконструкцията на площада. Освен това има и изискване за големината на проектантския екип. В последните три години средно в него трябва да са работили 15 човека.
Именно срещу критериите за първоначалния подбор протестираха от Камарата на архитектите в България. Изискванията при обявяването на поръчката бяха оборот от 1.5 млн. лева за последните три години. Приходи от 750 000 лева от проектиране на градски площади, паркове и/или пешеходни пространства. Освен това трябва в последните три години да са направили проект за реконструкцията на поне един площад, пешеходно пространство или парк с площ над 2.5 хектара.
"Критериите ще бъдат променени и намалени наполовина", коментира главният арх. Здравко Здравков пред Mediapool. Така ще се удовлетворят исканията на камарата, въпреки че главният архитект не намира за ограничаващи първоначалните изисквания към кандидатите. "Все пак това е ключово пространство. Победителят в конкурса ще получи договор за работен проект", коментира Здравков. Според него българските проектанти биха могли да покрият и първоначалните високи критерии, ако се кооперират. Освен това повечето градски площади, модернизирани в последните години в България, надхвърляли площта от 2.5 хектара.
Въпреки това исканият от кандидатите оборот ще бъде намален на 750 000 лева. Приходите от сходен проект ще бъдат свити до 375 000 лева, а изискването за числеността на екипа ще бъде намалено от 15 души на 5.
Очаква се промените в документацията да бъдат публикувани всеки момент. Според първоначалното обявление документи за участие в конкурса се приемат до 18 октомври. До 20 декември на преминалите първия етап кандидати ще бъдат пратени покани за представяне на проекти за втората фаза.
В тези проекти те трябва да дадат предложения за разтоварване на площада от автомобили и градски транспорт, за намаляване на възможностите за паркиране около него, както и за оптимизиране или премахване на трамвайното трасе. Трябва да се вземе предвид как предложените решения ще повлияят на трафика като цяло. Заданието за конкурса предвижда подобряване на пешеходните връзки. Трябва да се експонират и археологическите разкопки. Допуска се развитието на подземно ниво на площада, за да се свърже археологията под него с вече разкритите артефакти около ЦУМ.
За честна и независима журналистика
Подкрепете Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
1 коментар
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
В 2015 година 27 конкурсни проекти участваха в градо-устройствения конкурс за площад "Света Неделя." С премии бяха отличени три от тях. По този повод бяха написани много текстове. Цитирам
"Намесата в площад „Света Неделя” е градоустройствена кардиохирургия - пипаме в сърцето на града..."
- Арх. Генчев, какво беше водещо при журирането на конкурса за площад „Света Неделя”?
- Културната тема. Тя при устройството на Центъра никога не е била доминанта, а по-скоро остатъчен продукт като резултат от …
прагматични, но водещи начинания: като строителство на подлези, метролиния, гаражи.... Строи се метрото, открива се култура и съответно се разрушава, или с огромни усилия се запазва нещо отчасти. Постепенно всред нас, архитектите назря мисълта, че когато се намесваме в най-централната част на София с имперския Преториум и римския Форум културната тема трябва да бъде водеща и всичко останало - да се подчини на нея. И този път това наистина стана!
Площад „Света Неделя” е сакралният хълм на града – не просто хълм, а материално свидетелство на почти двухилядолетна вековна история- българска, християнска, имперска. Сакралният хълм е излъчвал, даже налагал авторитет – и духовен, и светски. Тук на 30 април 311 „шопът“-август Галерий декретира свобода за християнството и дни след това умира. Отсъждане с глобални последици. Тук в една поредица от черкви се пази и възпроизвежда софийското духовно начало. Но този светски и преди всичко духовен авторитет на мястото (дн.площад) „Света Неделя” постепенно заглъхва отначало под гнета на поробителя, а след Освобождението и вследствие на нашите прагматични действия – подравнявания, регулация и даже превръщането му в трамвайния обменен възел на европеизираща се София. Така София наранява своето най-духовно място. А то, макар и потиснато, продължава да излъчва духовност, съсредоточена енергия. Софиянци го търсят, когато трябва да преодолеят някаква криза, защото това е градско място Но тази духовна компонента си отива, изчезва в резултат на подобни прагматични, банализиращи и даже вулгаризиращи агресии. Залива ни посредствеността, но в живота е така, че в противовес набождат и кълновете на надеждата. „Света Неделя“ е такъв кълн на духовността, извисеността.
- Значи акцентът е поставен върху културното и историческо значение на това централно място?
- Основният мотив за членовете на журито беше, че не можем да разрешим и последното място в София, което има културно и историческо значение, да бъде предмет на случайна организация, на случайно поставяне на културната тема. Наложи се виждането, че трябва да се възстанови духовното-одухотворяващо пространство на това място в София. Когато първоначално прочетох програмата, се хванах за главата – архитектурно-благоустройствено оформяне... Звучи като почистване, спретване, аранжиране, а в действителност става въпрос за вулкан от духовност, който ври на това място. Журито превъзмогна първоначалното си стъписване и прегърна идеята за възстановяване на това духовно място, което липсва на София. От този миг нататък бе лесно всички решения да бъдат взимани с консенсус. Така загубихме интерес към плочници и пейки и започнахме да гледаме на проектите от много по-далечна перспектива, както назад в историята, така и в пространството. Някои казват, че София няма площад. Има площади, но те нямат това излъчване на сила и концентрирана мощ,
- Участниците в конкурса бяха ли уловили това значение на площад „Света Неделя”?
- Имаше интересни проекти, които стоят над конкурсната програма, но журито трябваше да направи още една голяма стъпка. Затова дадохме предложение за такива инвестиционни намерения, които да превърнат хипотетичните предположения в някаква (почти) увереност. Конкурсът завършва с програма, която се простира до края на десетилетието и маркира най-важните стъпки, които трябва да се извървят.
Ако трябва с една дума да обобщим какво постигна този конкурс, това е общата убеденост за ресакрализация на площад „Св. Неделя”. Да го освободим от баналното, елементарното, прагматичното, което го принизява. Да освободим площада от битовизми.
- Това ли бяха критериите, по които определихте победителите в конкурса?
- Една част от проектите отпаднаха от вниманието на журито още в началото и това бяха тези, които допущаха възможността от съжителство на това желано и търсено, извисено състояние на духа с авто- и трамвайното движение, с гарирането и с баналното, търговско оживление. Това бяха около една трета от предложенията. Второ – отпаднаха проекти, които търсеха и някаква организираща мотивация в чужди на това място идеи – например скулптурен парк ала Хенри Мур, или детска площадка, или алюзии с нехристиянски религии. Естествено, както и обичайните градоустройствени критерии – избор на неподходящ мащаб, свръхпартери с размери и членения, правещи не само черквата „Св. Неделя”, а цялата съществуваща градоустройствена рамка трогателно-наивна. Имаше и предложения, които строително не бяха възможни. Да не говорим за непроучени разрези, надлъжни сечения, невъзможни улични профили или стъписващо противоречие с нормите за проектиране. Смути ни надделяването на изобразителното начало над техническото.
- А с какво Ви спечелиха двата отличени проекта?
- Първоначално един проект беше фаворит - с анастилозата на римския форум, има основание да се смята, че там е налице антична строителна субстанция. Лично аз като студент първа година през 1953 г. видях как при изкопните работи за „Шератон” сините багери „Шкода“ мачкаха колоните на античния ред. И може би травмата от гледката трайно ме привърза към тази софийска тема. Може би онова, което ще се намери, няма да е толкова внушително, както е изобразено в проекта, но ми допада, че той преследва една представа и прави всичко възможно да ни я поднесе, да ни увлече, да ни накара да си я пожелаем. Поема риск, може би проектантът не е предпазлив, но смелостта му увлича, въздейства. А ако се окаже и вярно, помислете си как извисяващо и на колко много софиянци ще въздейства. Бяха много защитниците на този проект. Вторият премиран проект спечели с това, че е внимателен, предпазлив и на малки стъпки може също да ни отведе далеч. Този проект е антипод на първия, т.е. двата проекта дефинират едно „ветрило”, вътре в което ще намерим окончателното решение. В крайна сметка ние разполагаме с доста по-далечен хоризонт, различен от онези една-две години напред и толкова назад, в които се вмества нашето битие. Хубаво е, че този проект също търси основната си мотивация в концепцията за духа на мястото Genius Loci, което съществува независимо от нашата просветеност или неграмотност. „Св. Неделя“ е най-хубавата черква в София. Тя е дело на арх. Цолов и арх. Васильов и е съчетание на елегантност и разум. Разум, но и с метафизично усещане. Тя е опожарявана, разрушавана, взривявана, през 1954 г. бяха даже започнали да я рушат. Сменявала е името си: Света Марина, Кириаки, Свети Крал, Света Неделя и пак е жива. Софийският феникс. От нас, архитектите се иска да насочим „антените”, да изострим сетивата си и да се замислим.
Казано бе, че ако един конкурс не излъчи първа премия, то той не е с успешен край. Но ние работихме с убеждението, че не слагаме край, а даваме началото на един процес. Процес на одухотворяване, на извисяване на това най-свята софийско място. Поставихме началото на развитие, което ще очертае аргументи в полза на единия или другия начин на мислене.
- Какво следва с приключването на конкурса?
- Развитието не предполага да се реализира непременно това, което виждаме в двата премирани проекта. Двата проекта поставят темата, очертават диапазона, в който трябва да се търсят устройствени решения, последвани от строителни, а те от благоустройствени работи. Заедно с тях софиянци постепенно ще привикват към това, че мястото не е банално, а свято. Първоначално мнозина ще се озадачават се от идеята за ресакрализация, предполагам, че след това ще се въодушевяват и се включат в предстоящите промени.
- Конкурсът беше международен. Имаше ли чуждестранно участие?
- Конкурсът беше анонимен и на нас са ни известни само имената на премираните проекти. Но съдейки по представените текстове, мисля, че е имало и чуждестранно участие. В журито бяха колеги, които обичайно са чепати, но се показаха и като много внимателни и отговорни. Неусетно се наложи дух на изслушване, на вникване в мислите на другия. Желанието за консенсус витаеше във въздуха, защото разбрахме, че даваме начало на едно развитие, което се цели много на високо и на далече. Ако целта се осъществи София ще преоткрие своето най-духовно място Това, че отдалечихме реализацията, т.е. дистанцирахме се от непосредствени намерения, също ни успокои.
Мен обаче ме смути невъзможността да установим връзка с журналистическата аудитория при представянето на проектите. Толкова ли сме различни? Или не можем да отлепим очи от ежедневието, бита, препирните и подозрението?
Има места, на които трябва да спрем и затихнем; те лекуват. Площад „Св. Неделя” е бил такова място и трябва пак да стане. Намесата в него е градоустройствена „кардиохирургия”! Пипаме в двухилядолетното сърце на града. В това си дело Архитектът трябва да бъда подкрепен, а той пък ще ни помогне, ние всички вкупом, да се извисим духовно.
Разговора води Райна Ангелова