Консервативните сили в БПЦ няма да устоят на натиска за реформи, смята германски теолог

Нуждата от реформи е в основата на разцеплението в Българската православна църква, казва д-р Хайнц Щрайн от Цюрихския институт "Вяра във втория свят" пред "Дойче веле".

Той отбелязва, че подобни проблеми днес има в почти всички православни църкви. От една страна, се върви към ултраконсерватизъм, който кулминира сред т.нар. старозаветници - група, каквато има днес и в България като трета църковна сила. От друга страна, обаче се появяват и все повече реформаторски настроени групи.

"Мисля, че натискът, който те упражняват, ще се засилва все повече, така че консервативните сили няма да могат да задържат повече спешно необходимите реформи в православните църкви", заявява д-р Щрайн.

Той отбелязва, че цялото православие, в това число и БПЦ, от хиляда години насам, от 9 век досега, винаги са оставали непроменени. Православната църква е оформена под силното влияние на монашеството и манастирите. В това отношение са нужни реформи, вътрешноправославни реформи, които да подобрят отношението към западните християни. Преди всичко би трябвало традиционният манастирски тип православие да започне да се трансформира в семеен тип църква.

Би трябвало по-засилено да се вземат предвид интересите на миряните, както и правата на жените, например като се върне съществувалото преди в православната църква дяконическо право за жените, смята ученият.

Би следвало православната църква също да се отвори към вселенското движение и към световните религии, е мнението на д-р Щрайн. Православната църква беше тази, която особено през първото хилядолетие беше майсторка да интегрира църковните съдържания в културната сфера. Цялата славянска мисия на Кирил и Методий е пример в това отношение.

Православието днес има една изключително важна задача - да внесе християнството към региони на други религии, например ислямът или към Индия и Китай. Но то ще може да изпълни тази задача, само ако последва нови примери и идеали и освободи нови вътрешни сили.

В това отношение е особено важно най-после да се проведе подготвеният още от 1961 година насам голям православен събор за реформи, отбелязва теологът. Според него БПЦ е напуснала Световния съвет на църквите заради вътрешни противоречия. Според него групата на митрополит Инокентий се държи много консервативно. Патриаршеската църква на патриарх Максим през 1998 година реши да напусне Вселенския църковен съвет, за да неутрализира аргументите, че патриаршията първо се продава на комунизма, а после на западното вселенско движение, смята д-р Крайн. Според него за изминалите 5 години нещата не са се подобрили и затова днес отново се очертава "опит за сближаване между патриаршията в България и вселенското движение".

По БТА

Споделяне

Още от България

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?