Консервната промишленост се е свила с 30 % за година

Доматеното пюре в българските консерви е от Китай. 80 на сто от консервирания пипер е вносен. Изнасяният от България за Япония сушен лук всъщност преди това е внесен от Македония. Тези показателни за състоянието на българската консервна промишленост факти огласиха в четвъртък представители на Института по консервна промишленост в Пловдив.

В сравнение с миналата година през 2009-та производството на консерви в България се свило с 30 % и в момента е 150 хил. тона годишно. За сравнение до 1994 година у нас са произвеждани по над 1 млн. тона консерви годишно, съобщи директорът на института Павлина Параскова, цитирана от БТА.

Според експертите основните проблеми на консервната ни промишленост са свързани с липсата на гарантирана селскостопанска продукция. Само 30 на сто от влаганата в консервите суровина е българско производство, останалото е внос. Единствено консервираният патладжан е 100 % български.

От Института по консервна промишленост смятат, че е крайно време държавата да се намеси и преработвателната промишленост да намери мястото и принципала си, като най-логично е това да е земеделското министерство.Нужно е освен това синхронизиране на българското законодателство с директивите на ЕС, което да позволи усвояване на еврофондовете за преработена селскостопанска продукция.

Заместник-директорът на института Илия Кафеджиев съобщи, че малките и средните предприятията в бранша са 150. Около 60 на сто от произведената продукция се изнася в страните от ЕС, а около 40 на сто - за Русия. От септември миналата година обаче руският пазар е сринат и продукцията на много от предприятията залежава по складовете.

За да бъде конкурентна на европейския пазар, българската консервна промишленост трябва да обнови асортимента си, смята Илия Кафеджиев. Той предлага конкретни мерки, които да направят консервната промишленост по-ефективна, като оползотворяването на отпадъците, намаляване на енергоемкостта. От Института по консервна промишленост обвързват кризата в консервната индустрия и с липсата на квалифицирани кадри поради ниското заплащане.

60 - 70 на сто от българските преработвателни предприятия са с обновено технологично оборудване, на много високо ниво са 4-5 от тях, но заради липса на суровини и пазари предприятията не могат да работят на пълна мощност, заяви Кафеджиев.