Конституционната реформа: какво се знае досега

Съдебната реформа и свързаните с нея конституционни промени доскоро бяха кауза на една-две партии, посветили се на битката за правова държава. От месец насам словосъчетанието конституционна реформа се лее от трибуната на парламента, из кулоарите, кабинетите на партиите и в новините на медиите. Превръща се в оправдание за съставянето на немислими доскоро политически мнозинства.

Работа е там, че напоследък всички говорят за конституционна реформа, но никой не е обяснил в детайли каква точно. Оставя се усещането, че всички са се разбързали с тази реформа, сякаш е сезонна стока и след няколко месеца промоцията ще приключи.

Съдебната реформа и конституционните промени бяха сред основните приоритети на "Продължаваме промяната – Демократична България" (ПП-ДБ). После това стана кауза на бъдещото съвместно управление с ГЕРБ. Финалното договаряне на правителството обаче стана с благословията на ДПС, което всъщност осигури конституционното мнозинство.

През последните седмици трите политически сили проведоха редица срещи с натрапчивото и знаково участие на санкционирания по "Магнитски" за корупция депутат Делян Пеевски. Предположенията са, че той се опитва да преживее нов катарзис и да се изчисти чрез новото си амплоа на важен фактор за съдебната система и борбата с корупцията. Същото важи и за партията му ДПС, която и до ден днешен е нежелана за официален партньор в което и да е управление.

Пеевски влезе и в ролята на вестоносец на обсъждани идеи. От ПП-ДБ, чиято кауза бе изкореняването на модела "Пеевски", сякаш са в несвяст и не могат да дадат смислено обяснение защо водят толкова много разговори с човек, когото определят като въплъщение на задкулисието. Няма и особена яснота за какво точно си говорят.

В целя този сюжет първата политическа сила ГЕРБ остана някак на заден план. В момента тя изглежда много по-заета с тревогите около бъдещо на лидера си Бойко Борисов и поискания му от прокуратурата имунитет заради "Барселонагейт".

От ПП-ДБ неофициално признават, че понасят публични щети заради разговорите с Пеевски. Но допълват, че ако важните за тях промените в съдебната система бъдат приети, това е оправдана жертва.

Засега идеята е ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС да излязат с общ законопроект за промени в основния закон, който да бъде обсъждан публично.

Отделните партии имат различни идеи, като тези на ПП-ДБ се основават на предложения от ДБ проект за промени в конституцията от 2021 година. Тези на ДПС - на проекта им 2022 година. И двата обаче са остарели и са променени към днешна дата.

Макар че Борисов извади цяла нова конституция в разгара на гражданските протести през 2020 г., към момента единствената публично заявена идея на ГЕРБ е да се разгледа въпросът за мястото на следствието.

"Бързай бавно" или "бързи темпове"

Председателят на правната комисия в парламента Стою Стоев от ПП-ДБ каза пред Mediapool, че формацията има готови предложения за промени в конституцията, но ще ги обсъдят първо с останалите парламентарни групи, за да потърсят разбирателство.

"Проект, който се завършва, ще бъде готов до 10 дни. Другата седмица ще е готов", каза в четвъртък съпредседателят на ПП Кирил Петков в отговор на журналистически въпрос дали групата на ПП-ДБ е готова да представи обновените си предложения.

Ситуацията обаче е далеч от започване на разговори по изготвяне общия финален законопроект с ГЕРБ и ДПС.

Депутати от ПП-ДБ казват неофициално, че макар времето, с което парламентът разполага за осъществяване на реформата да е малко, работата по нея не следва да бъде пришпорвана. Според тях бързането би породило напрежение между политическите сили, което би се отразило негативно на качеството на законодателните промени.

Делян Пеевски каза пред Mediapool, че според него следва всички партии заедно да изготвят законопроекта за изменение на конституцията, вместо всяка парламентарна група да предлага отделен. Пеевски наскоро стана член на конституционната комисия и е депутатът от ДПС, който очевидно отговаря за това законодателство.

От ГЕРБ смятат, че "въпросът за конституционната реформа идва с бързи темпове на вниманието на обществото". Депутатът от партията Радомир Чолаков обаче каза пред Mediapool, че по негово лично мнение по определени въпроси следва да се потърси мнението на специалисти по конституционно право.

Според него е нужно да се поиска становище от Юридическия факултет на Софийския университет дали Висшия съдебен съвет (ВСС) следва да се раздели на две. Изчакването на мненията на експертите ще забави допълнително осъществяването на конституционната реформа.

"Бързай бавно е ситуацията", обобщават неофициално депутати от преговарящите формации пред Mediapool.

Да има или да няма главен прокурор?

Една от най-важните теми е дали България да има главен прокурор, или тази фигура да бъде премахната.

Ако се стигне до заключение, че такава реформа е наложителна, тя ще изисква Велико народно събрание (ВНС).

Лидерът на ПП Кирил Петков от месеци лансира в медиите идеята да се премахне фигурата на главния прокурор, но досега не е дал каквото и да е обяснение защо смята това за необходимо. Досега не е известно ПП да се обсъждали детайлно специално този въпрос, който е от кардинално значение за бъдещата конструкция на системата на българското правосъдие и неслучайно изисква по него да се произнесе ВНС. Към момента не е ясно и кои са правните и конституционните експерти (ако има такива), с които Кирил Петков и колегите му са дискутирали тази идея. Тя не е еднозначно приета дори в самата партия ПП, според информация на Mediapool.

Сред членовете ѝ има и такива, които смятат, че не трябва да се върви към премахване на поста главен прокурор. Позицията им обаче не е базирана на някакви по-сериозни правни анализи, а на чисто прагматичното обяснение, че такава промяна изисква свикването на ВНС, докато политическата воля е реформата да се направи сега. И затова е по-добре да се търси орязване на правомощията на главния прокурор.

"Това, което обединява позициите е, че настоящият институт на главния прокурор, който съдържа в себе си фактически безконтролна власт, ще бъде изцяло променен и той няма да продължи да съществува", каза преди седмица пред репортери Надежда Йорданова (ДБ).

Към момента "Демократична България" са на мнение, че трябва да се търси ограничаване на правомощията на главния прокурор, а не заличаване на самата институция.

Миналата седмица ДПС (в лицето на Пеевски) даде сигнал, че може да приеме и двата варианта. Това се разбра някак между другото, след като правосъдният министър Атанас Славов (ДБ) и депутатът от ДБ и бивш министър на правосъдието Надежда Йорданова водиха разговори с Пеевски и накрая той каза, че са говорили именно по този въпрос.

Тогава Йорданова призна, че разговорите до момента не са особено структурирани, но обеща, че ще положат усилия това да се промени.

Депутати от ДПС казват неофициално, че в момента се проучва решението на Конституционния съд от 2003 г., според което промяната на структурата на съдебната власт (в частност на прокуратурата) изисква свикване на Велико Народно събрание. Идеята била да се установи дали тази реформа да стане без да се стига до ВНС.

"Следва да бъдем много внимателни в това какви са правомощията на едно обикновено Народно събрание за промяна на основния закон, за да не се озовем е вена ситуация, в която предлагаме нещо, което е от изключително правомощие на Велико Народно събрание", каза в четвъртък пред журналисти Марин Маринов от ГЕРБ.

По неофициална информация на Mediapool в ГЕРБ има мнения, че основната мярка срещу прекомерното влияние на главния прокурор би била неговото изключване от състава на ВСС, тъй като това би му попречило да определя кариерното развитие на прокурорите и следователите.

Къде е мястото на следствието?

От изказване на Марин Маринов се разбра, че ГЕРБ смята да включи въпроса за разделянето на следствието от прокуратурата в обсъжданията за промени в основния закон.

"Ролята на следствието, на прокуратурата, следва да бъдат детайлно разглеждани в хода на подготвяната конституционна реформа. И въпросът за мястото на следствието е един от въпросите, които ние ще настояваме да бъде уреден в предстоящите разговори за промяна на конституцията", каза представителят на ГЕРБ и подчерта, че е важно да се внимава какво може да се направи от обикновена Народно събрание и какво – от Велико Народно събрание.

ГЕРБ среща подкрепа по тази тема от ДПС, с които участваха в приемането на върнатия от президента за ново обсъждане законопроект, с които следствието бе извадено от контрола на главния прокурор.

Засега обаче не е ясно каква е позицията на ПП-ДБ.

Разделя ли се Висшият съдебен съвет?

Може би един от най-ключовите въпроси в конституционните промени е как Висшият съдебен съвет да бъде разделен на два отделни съвета – един за съдиите и един за прокурорите. Това разделяне е твърдо искане на "Продължаваме промяната-Демократична България". ДПС твърди, че го подкрепя, но позицията на ГЕРБ не е ясна. Радомир Чолаков (ГЕРБ) настоява да се ползва експертизата на специалисти по конституционно право.

Въпросът обаче не е само дали ВСС да се раздели, а и как. ПП-ДБ настояват двата съвета да имат различна структура. За тях е важно в съвета на съдиите превес да имат съдиите, избрани пряко от съдии, а в прокурорския съвет мнозинството от членовете да са избраните от Народното събрание.

Това за нас е основополагащо, твърдят депутати от ПП-ДБ и неофициално споделят опасения дали ще се стигне до обща позиция с ДПС.

В конституционния проект на ДПС от началото 2022 г. е заложено двата съвета (на съдиите и прокурорите) да имат еднакъв по численост състав, като и в двата превесът е в полза на професионалната квота.

Депутати от ДПС казаха пред Mediapool, че са готови на отстъпки по този въпрос, за да се стигне до компромис и че са склонни да подкрепят идеята на ПП-ДБ.

В ГЕРБ обаче все още няма единно мнение по въпроса с разпределението на силите в двата бъдещи съвета. Едната позиция, че членовете на професионалните квоти не трябва да имат мнозинство в двата съвета. Други обаче са склонни да подкрепят идеята на ПП-ДБ в съдийския съвет все пак да има такова мнозинство. Съдийското самоуправление е международен стандарт и се приема като една от гаранциите за върховенство на закона.

Ще се променя ли механизмът за разследване на главния прокурор?

Друг важен въпрос е дали ДПС ще се опита чрез конституцията да въведе различен механизъм за разследване на главния прокурор от този, който парламентът вече прие.

Подобни притеснения неофициално изказаха от ПП-ДБ. Причината е, че в публикувания законопроект на ДПС за промени на конституцията се предвижда различен механизъм за търсене на отговорност от главния прокурор. Според тях прокурор от Върховната касационна прокуратура (ВКП) трябва да разследва главния прокурор, което е много по-различно от приетите вече промени в Наказателно-процесуалния кодекс.

Делян Пеевски успокои и тези опасения. Той каза пред Mediapool, че предложението на ДПС за промени в основния закон не е актуално и партията му се придържа към вече подкрепите изменения в НПК, внесени от бившия служебен министър на правосъдието Крум Зарков. Именно с тези промени се прие новият механизъм, предвиждащ престъпления, извършени от главния прокурор, да се разследват от специално назначен съдия от наказателно отделение при Върховния касационен съд, а доказателствата да се събират от определени от вътрешния министър разследващи полицаи.

Дали обаче това ще остане позицията на ДПС до финала на процедурата - не е ясно.

Какво става със служебното правителство?

След като от 2021 г. насам страната бе управлявана основно от президента Румен Радев, не е изненадващо, че в парламента се повдига въпросът и дали да не се промени институцията служебно правителство.

По темата има няколко идеи. Едната е при предсрочно прекратяване на мандата на Народното събрание, редовно избраното правителство да продължи да функционира като служебно.

Другата е, ако редовното правителство падне от власт, да бъде заменено от служебно, но парламентът да не се разпуска, за да има кой да контролира президента и изпълнителната му власт. Трети вариант е конституцията да "ореже" правомощията на служебните правителства, като за целта да бъде създаден и специален закон, в който да се разпише, че те нямат право да вземат стратегически за България решения.

Идеята за промяна на статута и правомощията на служебните кабинети изглежда събира подкрепа и в ГЕРБ, и в ПП-ДБ, и в ДПС. Засега обаче няма яснота кой от подходите ще бъде избран.

Лустрация в администрацията?

В публикувания през 2021 година от ДБ законопроект за промяна на конституцията е заложена лустрация в администрацията и засега тази тема не е отпаднала от преговорите. Според тогавашния проект административни длъжности няма да могат да заемат лица с установена принадлежност към репресивните органи на тоталитарния режим.

Засега от ПП-ДБ потвърждават, че темата е още актуална и такава лустрация се предвижда и в изготвените от тях изменения на конституцията, които те ще предложат на останалите политически сили в предстоящите преговори. По неофициална информация обаче от ДПС не са съгласни с тези предложения.

Пълно единство между ПП-ДБ, ДПС и ГЕРБ има по въпроса с индивидуалната конституционна жалба. Всички те смятат, че такава трябва да се въведе. Засега все още няма яснота как гражданите ще могат да подадат такава и какви ще са критериите за допускане на жалбите до разглеждане от Конституционния съд.