Конституционните промени определени като неефективни, излишни или вредни

Част от предлаганите промени в българската конституция противоречат на основни принципи, заложени в самия основен закон и нарушават принципа на независимост на съдебната от изпълнителната власт. Около това мнение се обединиха повечето участници в дебата за промените в основния закон, организиран от институт “Отворено общество” в понеделник.

В дискусията участваха председателят на Върховния административен съд (ВАС) Константин Пенчев, зам.-председателят на Върховния касационен съд Румен Ненков, шефът на Националния институт по правосъдието Пенчо Пенев, адвокат Йонко Грозев, лидерът на ПГ на БСП Михаил Миков, зам.-председателят на ДСБ Екатерина Михайлова.

Стефан Попов от Институт “Отворено общество” посочи, че предлаганите промени в конституцията могат да се разделят на три вида – “неефективни, излишни и вредни”. Според него нито една от предлаганите поправки не решава проблемите, които са на дневен ред пред обществото.

Според Попов проектът за промени в частта за омбудсмана е излишен.

“И в конституцията и извън конституцията омбудсман ще има. Този пост си съществува и сега, въпреки че не е определен на конституционно равнище. Така, че този текст е пример за излишна бъбривост”, добави той.

По думите му вредни са промените, свързани с възможността за отстраняване на двамата председатели на върховни съдилища по инициатива на парламента.

“Вредно е те да бъдат отстранявани от орган, който не ги е избирал.”, заяви още Попов и добави, че е ненужно да бъде давани права на правосъдния министър върху делата на магистратите.

Адвокат Йонко Грозев от Българския хелзинкски комитет заяви, че промените не решават най-важния проблем – нуждата от ефективен контрол върху дейността на главния прокурор.

“Контролът върху дейността му трябва да се извършва от Народното събрание. Няма друга възможност. Очевидно българската прокуратура е най-затворената институция в страната и сега вече е ясно защо не се повдигат навреме обвинения и се задържа информация. Отговорът е прост и той се видя в последните няколко дни – това е начин да се държат хората в подчинение и зависимост”, каза Грозев.

Пакетът конституционни промени бе гласуван на първо четене в петък с подкрепата на управляващата коалиция плюс парламентарната група на БНС.  ДСБ, ОДС и депутатите от Демократическата партия гласуваха против, защото смятат, че са нужни по-радикални промени в съдебната власт.

По време на дискусията зам.-председателят на ДСБ Екатерина Михайлова защити предложението на своята партия за извеждане на прокуратурата от съдебната власт, като се позова на тълкувателно решение № 8 от 2005 г. на Конституционния съд.

“В това решение се казва, че съдилищата са единствените носители на съдебната власт, което ни отваря вратите за по-радикални промени”, заяви Михайлова.

Присъстващите магистрати се фокусираха основно върху предвиденото съкращаване на правомощията на Висшия съдебен съвет (ВСС).

Промените предоставят право на министъра на правосъдието да изготвя бюджета и да управлява имуществото на съдебната власт, да кадрува в съдебната власт, да отговаря за квалификацията на магистратите и  да “осъществява контрол върху магистратите за реда на образуване, движение и решаване на делата”.

Според шефа на ВАС Константин Пенчев част от предлаганите промени са “избиване на комплекси”, а друга са опасни.

“Най-голямо недоумение буди последния параграф за правото на контрол на правосъдния министър върху магистратите. Това е една изключително неудачна редакция на един текст, в който може би се има предвид да се даде право на министъра да контролира съдиите дали пишат делата си в срок, но така написан, може да се разбира и нещо друго. Ако този текст остане в този си вид, това може да доведе до изключително непредвидими последствия”, предупреди Пенчев.

Той призна, че през годините балансът между правата е нарушен в полза на ВСС, но се обяви против опитите за възстановяването му чрез промени в конституцията, след като може да стане с поправки в съдебния закон.

Годишното отчитане на главния прокурор и шефовете на ВАС и ВКС пред парламента Пенчев определи като неуспешен опит да бъде направена работата на съдебната система по-прозрачна. Всяка година тези три институции публикуват пълни отчети за дейността си и “само защото депутатите искат да ги чуят прочетени с моята дикция не е основателен аргумент тази мярка да бъде въвеждана”, каза още председателят на ВАС.

Зам.-председателят на ВКС Румен Ненков подкрепи мнението на Пенчев, че със зле редактирания текст за контрола върху движението на делата от страна на правосъдния министър “се разбира нещо съвсем различно”.

ВСС е контролиран в достатъчна степен, за да се измества властовият баланс в още по-голяма степен към министъра на правосъдието, смята Ненков.

“ВСС е контролиран в достатъчна степен. Сега се иска да му се сложи още една вилица”, заяви Ненков като оспори и правомощието на правосъдния министър да изготвя и предлага бюджета на съдебната власт.

Той заяви, че и досега изготвеният от ВСС бюджет е бил одобряван в съвсем различен вид от правителството, така че тази поправка фактически не променя нищо.

Предложението за импийчмънт на председателите на ВКС, ВАС и главния прокурор от Народното събрание според Ненков е другият голям проблем на предлаганите поправки.

“Аз съм за импийчмънта, но чрез така предлаганите поправки Народното събрание поема отговорността да се превърне в Конвент. Не може да има власт и подчинение между равностойни власти”, уточни той.

Председателят на Националния институт по правосъдието и бивш конституционен съдия Пенчо Пенев също се изказа против предвидената възможност парламентът да отстранява главния прокурор или шефовете на двете върховни съдилища с квалифицирано мнозинство.

“Не може орган, който е директен носител на една власт, да суспендира висш носител на друга власт. В този си вид поправките са атакуеми пред Конституционния съд”, каза Пенев.

Той добави, че предоставените права на правосъдния министър да кадрува в съдебната власт не могат да бъдат гласувани като текст от обикновено НС, защото по този начин се “формулират изключителни правомощия за намеса на изпълнителната власт в съдебната”.

Лидерът на парламентарната група на Коалиция за България Михаил Миков успокои, че между двете четения в парламента предстоят промени в текстове и призна, че промените са правени набързо.

“През 2003 г.КС затвори възможността от по-радикални промени в основния закон от обикновено Народно събрание. Някои казват, че няма смисъл от предлаганите промени, но воят, който се надигна от тях, показва, че все пак са настъпени нечии интереси”, заяви Миков.

Той защити импийчмънта на председателите на ВКС и ВАС, както и главния прокурор с мотива, че и в момента във Висшия съдебен съвет 11 от членовете се издигат от Народното събрание и фактически са политически представители.

“Така олеква моментът, че се нарушава балансът между властите”, каза Миков.

С годишната отчетност на тримата висши магистрати се въвежда по-голямо взаимодействие между съдебната и законодателната власт, а предлаганият вариант за отпадането на депутатските имунитети е достатъчно добър, добави Миков.

Той съобщи, че в официално писмо до парламентарната комисия за конституционните промени министърът на правосъдието Георги Петканов е заявил, че не иска предоставените му правомощия.

“Той пише от една страна, че подкрепя промените, а от друга, че не иска тези правомощия. Има само един начин това противоречие да бъде разрешено. Според мен г-н Петканов активно ще подкрепя от сега нататък тези промени, ако иска да е министър на правосъдието в това правителство, подкрепяно от тройната управляваща коалиция”, каза Миков.