Конституционният съд отказа да се произнесе по закона за горивата

Конституционният съд отказа да се произнесе по иска на омбудсмана Мая Манолова за законността на редица текстове от спорния закон, регламентиращ търговията с нефт и нефтени продукти, срещу който възразиха малките фирми и се наложи да бъде променян дни след влизането му в сила, а действието на наредбата за прилагането му бе отложено за 1 юли 2019 г. Мотивът за отхвърляне на искането на обществения защитник е, че законът не засяга конституционни права на гражданите, а стопанска дейност

Петима от общо 12 конституционни съдии обаче са подписали с особено мнение определението, че искът на Манолова е недопустим. Това са съдиите Борис Велчев, Мариана Карагьозова-Финкова, Филип Димитров, Павлина Панова и Атанас Семов.

Законът за административното регулиране на дейностите с нефт и нефтопродукти, приет с цел борба с контрабандата и осигуряване на допълнителни около 1 млрд. лв. в бюджета, предизвика недоволството както сред едрия, така и сред дребния бизнес, заради множество недомислия около зареждането на строително-пътна и добивна техника и заради исканите от бизнеса банкови гаранции. Част от проблемите бяха решени с поправките, но още преди това Манолова поиска от Конституционния съд да се произнесе по законността на новия регламент.

"Законът за горивата е тежък удар върху малките търговци и превозвачи на горива, но е удар и срещу българските граждани в качеството им на потребители, защото фалитът на малките бензиностанции ще доведе до засилване на монополизма", заяви в началото на януари Манолова. Според нея този закон притиска в ъгъла малките търговци на горива.

В иска си омбудсманът пише, че с новите разпоредби "… правото на свободна стопанска инициатива може да бъде ограничавано и по-специално изискването законът да осигурява и да гарантира на правните субекти еднакви правни условия за стопанска дейност да бъде подложена на държавно регулиране…“.

Конституционният съд обаче постановява, че общественият защитник "не е компетентен да инициира производство за установяване на съответствие на закон с общопризнати норми на международното право и с международни договори, по които България е страна".

Мнозинството е на мнение, че оспорените от Манолова разпоредби се отнасят не до гражданина, а до търговци и не е в нейните правомощия да ги оспорва.

Въведеният регистрационен режим за търговците и превозвачите на горива не нарушава или ограничава правата и свободите на гражданите и не е обвързан с конституционната защита на правата на потребителите, смятат още повечето конституционни съдии.

"Не можем изцяло да споделим позицията на мнозинството съдии, възприета в мотивите, а именно, че механизмът на конституционна защита чрез омбудсмана е приложим само тогава, когато се касае за всеобщи и присъщи на всички граждани права, и то единствено при пряка и непосредствена връзка между нарушаването на права и свободи на гражданите и твърдяното противоречие на закона с Конституцията", се казва в особеното мнение подписано от председателя на КС Борис Велчев и Павлина Панова.

Те смятат, че конституцията не ограничава по вид и обхват правата на гражданите, които омбудсманът е овластен да защитава. Според тях дори "и косвеното засягане на права и свободи също е засягане". Двамата дори считат, че ако досегашната практика на КС е била необосновано консервативна, по-добре е тя да бъде преоценена.