Конституционният съд отмени сроковете за действие на Закона за конфискацията

Конституционният съд отмени сроковете за действие на Закона за конфискацията

Конституционният съд отмени повечето ключови срокове в Закона за конфискацията и върна аплодирания от ЕС и САЩ акт за поправка  в Народното събрание.

Магистратите обявиха за противоконституционен срока от 15-години назад, в който ще се извършва проверка на съответствието между имущество и доходи, както и аналогичната давност за извършване на проверка по закона. В своето решение КС сочи, че значително по-подходящ срок е 10 години, каквато е абсолютната давност за погасяване на публичните взимания по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Според съдът прекомерно големият срок ще създаде неоправдан стимул за ”пасивност и безразличие” в администрацията, която е призована да преследва закононарушенията. Твърде големият срок се счита още за непропорционално ограничаване на правото на защита.

Конституционният съд се препоръчва действия на Народното събрание по текстове от закона, които не са пряко атакувани от опозицията. Институцията дава съвет на депутатите да поправят предвидена възможност в закона един път закононарушителят да се окаже с конфискувано имущество и втори път да изплаща обезщетения като осъден в рамките на наказателно дело.

Странното в случая е, че КС само препоръчва подобни действия, въпреки че парламентарната опозиция атакува освен отделни текстове и целия закон.

КС обявява за противоконституционен и един от уводните текстове в закона, който беше остро атакуван по време на дебатите в парламента. Текстът прогласява, че основната цел на закона е да възстанови "чувството за справедливост у гражданите".

"Прегледът на законодателството на Република България показва, че е прецедент поставянето на подобна цел, свързана с постигане, възстановяване или изгубване на определени чувства. Чувството за справедливост, както и поначало всички чувства, не са обективни факти. Още по-малко те са правни категории, за да бъдат въздигани дори като цели на законите", се казва в решението.

КС отменя и задължението, което легна върху абсолютно всички държавни и местни институции, както и върху гражданите, да съобщават на Комисията за конфискация, ако забележат, че някой се е обогатил с над 150 000 лева от незаконна дейност. Според съда няма как друг освен компетентните контролните и наказващи органи на държавата да има подобно задължение, защото законите на страната не възлагат по принцип такива правомощия.

Съдът смята, че възлагането на такива задължения на граждани "може да се превърне в инструмент за административен произвол чрез неоснователно образуване на проверки". Той напомня, че потърпевшите от произвол на институциите граждани имат право да търсят обезщетения пред съда, но няма закон, който да ги защитава от произвол на други граждани.

"Липсата на точни и ясни правила за ограничаване на посегателствата по отношение неприкосновеното право на частна собственост нарушава правовия ред в държавата е закрепен в конституцията. Регламентацията на конкретния закон трябва да бъде много ясна и поради факта, че само на базата на субективно уведомяване за извършено административно нарушение може да се открие производство за установяване на незаконно придобито имущество от гражданин за дълъг период назад", заявява КС по отношение на правото на всеки в държавата да сезира Комисията за конфискация без значение дали става дума за донос, който има за цел само да навреди или за обективни данни.

По делото има особени мнения на съдиите Владислав Славов, Благовест Пунев, Румен Ненков и Кети Маркова, които смятат, че КС е трябвало да не ограничава правото на гражданите да сезират комисията. Според тримата съдиите, без съдия Славов, КС е трябвало да извърши проверка на текстовете на целия закон, а не само на онези, които конкретно са посочени в искането на депутатите. Техният мотив е, че с искането се иска и обявяването на противоконституионност на целия нормативен акт.

Още по темата
Още от България