Конституционният съд се оказа ретрограден орган, задържащ развитието на обществото

Олигархията мачка нацията по един примитивен начин и затова протестите трябва да продължат, казва професорът по конституционно право Георги Близнашки*

Георги Близнашки

Проф. Близнашки, защо затихна разговорът за евентуална реформа в Конституционния съд, която беше провокирана след първото решение, след изявленията на Румен Ненков (член на КС от квотата на съдебната власт - бел. ред.), че съдът действа под натиск?

Защото това са дългосрочни решения. Те трябва добре да се премислят. Не е лесна задача да се прави реформа на Конституционния съд. Той беше замислен като институция с изключително широки правомощия, като замисълът беше чрез тази институция да се насърчават реформаторските усилия в българското общество. Но в крайна сметка се оказа нещо друго. Нашият Конституционен съд има възможност да тълкува конституцията на общо основание, едно правомощие, с което повечето конституционни съдилища в Европа въобще не разполагат.

Идеята беше това да бъде една от движещите сили на промените в нашето общество, но напоследък Конституционният съд се оказа един ретрограден фактор, който задържа развитието на обществото, а не го насърчава.

Каквото и да се случи днес (интервюто е взето преде решението на КС по казуса "Пеевски" - бел. ред.), изненада не може да се очаква, казвате вие, така че въпросът е къде е Пеевски.

Няма да има съществено влияние върху развоя на ситуацията. Върнаха го Пеевски...

Ама, той не се върна, това е проблемът. След като благодари на избирателите си. . .

Всички си даваме сметка, че това народно представителство, което наблюдаваме в момента, е далеч под средното равнище на самата нация. И затова хората излизат и протестират, защото има нещо, което не е наред, нещо противоестествено. Вместо в Народното събрание да наблюдаваме най-добрите умове на нацията, ние виждаме някакви странни персонажи, които отстояват строго партийни интереси.

Кой ще победи след това последно финално решение на Конституционния съд по казуса "Пеевски", според вас?

Обичайният победител е предварително известен, това е олигархията. Тя налага волята си. Вие виждате каква фигура лансират за главен инспектор - съдийката, завършила с 3.50 някак

си юридическия факултет. Същата онази дама, която оправда Ахмед Доган за знаменития хонорар от 1.5 милиона и т.н. Просто олигархията продължава по своя път, като мачка нацията по един примитивен начин и затова според мен съпротивата трябва да продължи, протестите трябва да продължат.

Те обаче затихват, както забелязвате.

Ами, защото обществото е винаги по-слабо. Срещу протестите беше хвърлена една огромна полицейска машина, натискът не стихва, в момента се подслушва повече от когато и да било в най-новата история на България, въобще живеем в една много особена ситуация, но аз все пак съм оптимист, че развръзката ще бъде в полза на прогреса, а не в полза на обичайните ретроградни сили в нашето общество.

Да поговорим малко и за БСП, но преди това да ви помоля за коментар. Снощи Ранобудните решиха, че вдигат окупацията, т.е. и те по някакъв начин абдикират.

Ами, правилно постъпиха, правилно постъпиха. Те са млади хора, които направиха огромни лични жертви, възправяйки се срещу диктата на олигархията. Те пречупиха обществените настроения, нека си дадем сметка, че над 50, 60, 80 процента от българските граждани възприеха идеята за предсрочни парламентарни избори. Това е, което могат да направят младите хора. Една група студенти не могат да съборят една здраво вкопчена власт, която

разполага с огромни, огромни финансови и други ресурси. В този смисъл студентският протест има своя хоризонт, тези млади хора навлизат в изпитна сесия и е съвсем естествено да се търси решение на житейските проблеми.

В крайна сметка техният идеализъм свърши своята работа, даде, даде един мощен импулс за събуждането на обществото. Но няма защо да се заблуждаваме, не студентите, а техните родители трябва да свършат работата и надявам се, че ефектът от протестите ще проличи на предстоящите европейски избори в България.

Дойдохме до темата какво става в БСП, следите ли процесите, цялата тази жлъч и омраза, която внезапно се изля върху безспорно един от най-успешните ни евродепутати Ивайло Калфин?

Аз лично съм дистанциран от този сблъсък. Една от причините да се оттегля от ръководните среди на тази партия беше нежеланието да взема страна в очертаващия се конфликт между Георги Първанов и Сергей Станишев, защото според мен това са двете лица на една и съща политика. Но едно е сигурно, ако не се стигне до компромис, нещо, което е обичайно за техните взаимоотношения досега, те неведнъж са сядали и са се договаряли по редица въпроси, така че, ако не се стигне до компромис, вътрешнопартийната битка ще бъде свирепа.

Допускате ли компромис, защото има и такава спекулация, че всъщност това е извиване на ръцете на хората на Станишев да променят реда на листите. Допускате ли, че Калфин би се ангажирал в такава игра, при положение че има достатъчно силни позиции като мажоритарен кандидат в Европейския парламент?

Остава да се види. Нека да чуем днес какви са намеренията на самите инициатори на идеята за втора листа. Но в тази фаза аз съм склонен по-скоро да приема, че става дума за блъф, а не за сериозни намерения.

От тази много емоционална реакция, която дойде от БСП, не подсказва да е блъф. За предателство се говореше, за разцепване на БСП, за разочароващи...

Слаби са им нервите, защото това са последиците от протеста. Това е много мощен натиск. В момента заседават под мощните освирквания на една значителна част от активната част от българското общество, така че нервите им са изтънели до крайност и аз не съм изненадан от тези реакции.

Именно тези непремерени реакции могат да доведат до задълбочаване на конфликта, но може би това ще бъде за добро, то не толкова на БСП, но за българското общество.

Допускате ли дългата ръка на Бойко Борисов? Той вече беше заподозрян, че нещо подкрепя Първанов...

Разбира се, че не. Това са си натрупвания вътре в следите на Българската социалистическа партия, този конфликт тлее отдавна. Така че не може да бъде инспириран отвън. Това са конспиративните теории.

До разцепление ще се стигне ли според вас или те отново ще се разберат, както казахте?

Не мисля, че може да има разцепление. По-скоро процесът е на разпад. Мисля, че по-интелигентните, културни хора окончателно си дават сметка, че нямат никакво бъдеще те и техните собствени деца с една такава ретроградна партия, която не можа да извърви пътя до своето обновление и превръщане в една съвременна европейска лява партия.

Вие сте си още член на БСП, нали така?

Това е формалната страна. Духовната връзка отдавна е прекъсната.

Но не искате да прекъснете и формалната, така ли?

Просто въпрос на време е. По-важното е да се разбере, че една не малка част от интелигенцията, включително вътре в партията, ме подкрепя и затова и не можаха да ме изключат. То, тук е, така да се каже, зарито кучето. Затова, че дори не могат да организират дори моето изключване от партията, това е показателно колко са безпомощни тези хора, които се опитват да задават тон във вътрешнопартийния живот.

*Интервюто е дадено пред БНР

Споделяне
Още по темата
Още от Интервюта

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?