Конституционният съд ще решава за опрощаването на заварените дългове

Адвокатурата сезира КС за обратното действие на 10-годишната абсолютна давност

Конституционният съд ще решава за опрощаването на заварените дългове

Адвокатурата оспори пред Конституционния съд действието със задната дата на въведената през ноември миналата година 10-годишна абсолютна давност за частните дългове на физическите лица. Текстовете влизат в сила на 2 юни 2021 г., но КС ще трябва да реши дали те ще важат за заварените дългове, както приеха депутатите, или ще действат само за нови задължения, които предстои да се натрупат след 2 юни.

Според приетите текстове с изтичането на 10-годишна давност се погасяват всички вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването ѝ, стига те да не са отсрочени или разсрочени. Това значи, че след изтичането на срока от 10 години за длъжниците няма да има никакви правни последици от факта, че не са погасили задължението си, а кредиторите им губят парите си завинаги. 10-годишният срок няма да тече единствено по време на съдебния процес срещу длъжника за установяване на вземането.

За вземане, за което не е заведено нито съдебно, нито изпълнително дело, се въвежда правилото, че абсолютната давност ще започне да тече от деня, в който то е станало изискуемо. Ако вече има висящо съдебно дело – от момента на влизане в сила на акта, с който вземането е признато. А ако за дълга вече има изпълнително дело – давността започва да тече от деня на първото действие по изпълнението.

Срещу промените в Закона за задълженията и договорите се обявиха десетки организации, но в крайна сметка те бяха приети практически единодушно от Народното събрание.

Адвокатурата не е оспорила разпоредбата на чл. 112 ЗЗД (тоест въвеждането на абсолютната давност), а параграф 2 от закона, с който се урежда моментът, от който тя ще започне да тече за заварените случаи, съобщиха от Висшия адвокатски съвет.

Спорният параграф 2 гласи: "За заварените случаи давността по чл. 112 започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече от първото действие по изпълнението, а когато такова не е образувано – от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането".

Според Висшия адвокатски съвет с този текст се придава недопустимо обратно действие на института на абсолютната давност. В искането си до КС адвокатурата заявява, че така е постигнат ефект на "мигновена" давност, който е нетърпим и противоречи на идеята, че давността е период от време.

Оказва се, че за много вземания давността е изтекла още преди влизането на закона в сила и кредиторите по тях няма как да се защитят.

Основната теза на адвокатурата е, че придаденото на чл. 112 ЗЗД обратно действие с параграф 2 е несъвместимо с принципите на неприкосновеност на частната собственост и на правовата държава, както и на границите на нормативна намеса в частноправните отношения.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Какво очаквате от президента Радев през неговия втори мандат?