Конституционният съд тълкува неправилно конституцията

Г-н Арабаджиев, ще забави ли решението на Конституционния съд /КС/ съдебната реформа?

Мисля, че не. Ако вземем като някаква основа за съдебната реформа декларацията на политическите сили от миналата седмица, в крайна сметка много от това, което тази декларация визира и изисква като изменение на конституцията, се допуска - в кавички, от КС - въпросите на мандатността на ръководителите на съдебни звена, имунитета и несменяемостта.

Като казвам това, се основавам на разбирането, че изходът от сегашната сиуация със съдебната система не е непременно това, което някой счита за разковниче - изваждането на прокуратурата от системата на съдебната власт. Въпросът е, че решението на КС по принцип не е правилно.

Защо не е правилно?

Защото не е основано на добро тълкуване на конституцията, не е точно. Няма нищо общо с въпросите на формата на държавно управление.

Аз съм съгласен, че формата на държавно управление не се свежда или не се ограничава само до това дали страната е монархия или република. Но поначало съдебната власт не е част от въпроса за формата на държавно управление, съдебната власт не е част от управлението и взаимоотношението между властите, като тук нямам предвид разделението на властите. Всякаква съдебна власт може да има и при конституционна монархия, и при парламентарната монархия, и при президентската република.

Появиха се критики, че КС е излязъл извън правомощията си, като е дал тълкувателни решения едва ли не по казуси....

Не съм казал, че е излязъл извън правомощията си. Не знам дали знаете за особеното мнение на председателя на КС.

Да, вие споделяте ли го?

Има много големи основания да се поддържа такава теза - дали е допустимо, когато преди да предприемеш нещо, да питаш дали е допустимо. Дали това вече е смисъл на тълкувателното правомощие. Но не искам да слагате неговите думи в моята уста. Искам да кажа, че има големи основания да се мисли в тези категории.

Ще ви дам за пример едно друго подобно искане, което май не видя бял свят, защото не беше допуснато. То беше направено от народни представители. Доколкото те пък представляват един политически субект, който може сам по себе си да предприеме нещо, не е някакси редно ти да питаш - абе аз мога ли да го направя. Не е това смисълът на конституционните правомощия по член 149, ал.1 т. 1 от конституцията. Но аз не казвам, че с вчерашното си решение КС е излязъл извън правомощията си. Искам да кажа, че по-скоро той не е тълкувал правилно конституцията.

Смятате ли, че КС по някакъв начин налага ограничение на депутатите какво могат да променят или не в основния закон, като им казва - това можете чрез обикновено, а това - чрез ВНС?

Това не е ограничение на депутатите, а на политическата система, разбирате ли. То е ограничение на начина, по който ние схващаме отделните субекти в тази система, взаимоотношенията между тях и възможностите тя да бъде променяна. В този смисъл, аз лично мисля, че има недопустими ограничения. Аз лично мисля, че въпроси на структурата на съдебната система могат да бъдат решавани от обикновено Народно събрание и това не е въпрос на форма на държавно управление.

Основният недъг на решението на КС е, че като че ли той иска да фиксира системата, създадена в действащата конституция и я превръща в ценност сама по себе си. Тя е ценност, защото е конституционна - това не е аргументация, в този смисъл решението е слабо. То не казва защо, ако например махнеш прокуратурата и я сложиш в изпълнителната власт, ще се наруши формата на държавно управление. Независимо, че аз по начало не подкрепям подобна теза и не мисля, че това трябва да се прави.

Едва ли не, че изваждането на елементи от съдебната система извън нея ще доведат до промяна във формата на държавно устройство.

КС това иска да каже, но не го казва добре, не го аргументира. Той казва - установената система е тази, която е и тя може да съществува само в този си вид. Как така може да съществува само в този си вид? Като въведохме полицейското разследване, тя какво направи на системата на държавно управление?

Пак ви казвам - съдебната система няма отношение към въпросите за формата на държавно управление. Тя не е въпрос на взаимоотношение между властите. Разбира се, всяка правова държава съществува на базата на принципа на разделението на властите, съществен елемент от която е съдебната система. Но съдебната система решава спорове, тя не е упражняване на политическа власт.

Кога е реалистично да се свика Велико Народно събрание /ВНС/, за да се промени структурата, отвътре да се решат проблемите на съдебната система?

Такава задача няма пред българското общество. Не мисля, че се налага свикването на ВНС, за да се промени структурата.

Как ще коментирате желанието на главния прокурор да се отчита пред парламента периодично и това да стане чрез промяна в правилника на Народното събрание.

Това е част от проблема за отговорността или за отчетността на представителите на съдебната власт. Мисля, че решението на КС дава някаква свобода този въпрос да бъде решаван в бъдеще, защото въпросите на несменяемостта и имунитета на магистратите не са самоцелни. Не става дума някой да ги чака, за да ги вкара в затвора. Несменяемостта и имунитета са част от големия въпрос за отчетността и отговорността на магистратите. При ограничените механизми за демократичен контрол върху тези институции, чиято легитимност не е политическа, не произтича от демократичен механизъм като избори, основните средства за тяхната обективност и безпристрастност са както гаранциите за тяхната независимост, така и необходимите на обществото гаранции за тяхната отчетност.

Тоест, аз бих коментирал това желание на главния прокурор като една възможна форма за отчетност.

Но това може ли да стане чрез промяна в правилника на парламента?

Това може да стане, като примерно Народното събрание избира главния прокурор. Но не може да стане сега, при решението на КС.

Аз лично мисля, че сегашната система не е толкова лоша. В смисъл дори и прокуратурата да си остане в същия вид, но да ползва редуцирани в разумни рамки имунитет и несменяемост, като гаранции за неприкосновеността на магистрата.

Надявам се, че българското общество, българският парламент, ще ги редуцираме до година - две до това, което се нарича функционален имунитет. Защото тези гаранции не се дължат на личността на магистрата, те са заради обществото, за да може то да има активни и безпристрастни магистрати, когато решава техните спорове и когато разчита на тях за защита на правата си.

Вие като депутат бихте ли искал да задавате актуални въпроси към Никола Филчев и той като министрите да се отчита пред депутатите?

Трябва да има такъв механизъм, казвам го по принцип. В този смисъл приемам сегашния конституционен механизъм министърът на правосъдието същевременно да председателства Висшия съдебен съвет, макар и без право на глас. Някой трябва да може да отговаря пред парламента - което означава пред българското общество, пред избирателите - за състояние на съдебната власт, за сроковете, в които се разглеждат делата, за фрапантни случаи, колкото и да е недопустимо, на намеса в конкретните дела и т.н. Едно общество трябва да може да задава на някой въпросите и трябва да има някой, който да им отговаря - за това става дума.