Конституционният съд забрани на Гешев да разследва президента

Президентът и вицепрезидентът не може да бъдат разследвани и привличани към наказателна отговорност, докато заемат тези позиции. Това реши Конституционният съд по питането на главния прокурор Иван Гешев от началото на годината за пределите на имунитета на държавния глава.

Президентът не може бъдат подлаган на процесуални действия, които ограничават неговите права като претърсвания, проследяване и подслушване на неговата комуникация. Държавният глава не може да бъде обект на оперативните действия на специалните служби.

Държавното обвинение има възможност да събира доказателства по разследвания, които биха имали връзка с президента, но няма право да засяга личните му права. Наказателното дело няма как да бъде образувано директно срещу президента.

Ако има сигнал, че държавният глава е извършил престъпление, например, кражба, полицията и прокуратурата ще могат да съберат всички доказателства, но делото няма да може да бъде завършено преди края на мандата. Президентът не може да бъде разпитван, жилището му не може да бъде обискирано за открадни вещи и др.

Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат арестувани и прокуратурата не може да участва в евентуална процедура по импийчмът на държавния глава.

Според конституцията президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на конституцията.

Процедурата по импийчмът на президента минава през парламента с гласовете на 160 депутати и приключва в Конституционния съд. В основния закон изрично е написано, че президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване.

Главният прокурор се интересуваше основно дали той може да разследва активно президента, докато той е още на поста си, но без да му повдига обвинение. Отговорът на КС е, че това е невъзможно.

В своето решение конституционните съдии обясняват, че понятието "държавна измяна" винаги е свързано с престъпление срещу републиката, а не с целия раздел за измяната в Наказателния кодекс. Нарушението на конституцията може да е престъпление, но може и да не е, казват конституционните съдии.

Главният прокурор твърдеше, че конституционната забрана е само за образуването на наказателно дело и няма проблем да извършва проверки на президента и вицепрезидента. Според него при определена група престъпления разследващите трябва да могат да действат веднага, защото след това няма да могат да съберат данни. Той дава пример с катастрофите.

През януари тази година прокуратурата публикува незаконно запис на телефонен разговор на президента, който засяга проверка за конфликт на интереси от антикорупционната комисия (КПКОНПИ). След това Гешев рязко пожела президентът да бъде обвинен за осуетяване на проверка поради съмнения за укриване на документи от КПКОНПИ. Проблемът бе, че по този случай Гешев не може да ползва основното доказателство, което изнесе пред обществото – записите.

Законът постановява, че записите трябва да бъдат унищожени, защото не са използвани за разкриване на тежко престъпление, извършено от държавния глава. И поради факта, че няма доказателства за нарушаване на конституцията или измяна, Иван Гешев пита КС как, за какво и кога може да бъде разследван президентът.

Приключването на делото за президентския имунитет е било планирано за средата на септември, но протестите и напрежението около институцията са накарали КС да преосмисли графика си и да ускори работата.