Конституционното мнозинство с нова идея: Служебен премиер да се избира измежду шефове на институции

ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС са на финалната права в преговорите за общия им законопроект за конституционни промени. Има някои различия спрямо представения пакет от предложения на "Продължаваме промяната- Демократична България", като най-сериозно по въпроса за служебните правителства, които сега се назначават от президента при предсрочно разпускане на Народното събрание. Новите идеи предвиждат за служебен премиер президентът да избира от списък, в който влизат шефовете на Конституционния съд, БНБ и други институции.

Това разказаха пред Mediapool депутати от трите формации с уточнението, че всичко е все още е предпоследно. Разговорите по конкретни текстове продължават. ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС смятат ако се постигне финално съгласие, промените в конституцията да бъдат внесени в парламента още на 28 юли - последния работен ден на депутатите преди лятната им ваканция.

Защо още в петък?

Причината за бързането е, че предложенията за промени в основния закон могат да се разглеждат не по-рано от един месец след внасяно им. Намерението на конституционното мнозинство е да използват ваканцията, за да изтече този срок и работата на парламента по предложенията да започне по същество в началото на септември - веднага след ваканцията.

Неофициално депутати от опозицията коментират, че това няма как да стане, защото според правилника на парламента сроковете по внесени проекти и предложения спират да текат, когато депутатите са във ваканция. Представители на конституционното мнозинство обаче смятат, че не е точно така. В правилника действително е записано, че "по време на парламентарните ваканции сроковете по този правилник спират да текат".

Едномесечният период от внасянето до обсъждането на промени в конституцията обаче не е записан в правилника на Народното събрание, а в самата конституция. По тази причина това правило не важи за конституционни промени, твърдят представители на мнозинството. Отсега е ясно, че по този въпрос най-вероятно ще има спорове и скандали в пленарната зала.

Новата идея за служебните правителства

Принципно ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС са съгласни, че при предстоящата ревизия на основния закон трябва да се направят промени по отношение на служебното правителство, което сега се назначава от президента при разпуснат парламент.

ГЕРБ и ДПС обаче не приемат предложението на ПП-ДБ, според което редовното правителство в оставка да става служебно до нови избори, а парламентът да се разпуска месец преди предсрочния вот.

Практиката правителства в оставка да остават като служебни до нови избори е разпространена в други европейски страни. Ако така беше и в България, след приключване на мандата му през пролетта на 2021 г., правителството на Бойко Борисов щеше да остане на власт като служебно още година и половина – до декември 2022 г., когато след поредни предсрочни избори бе формиран следващият редовен кабинет – този на Кирил Петков. Кабинетът "Петков" бе свален с вот на недоверие 7 месеца по-късно и щеше да остане като служебен още почти година - до юни 2023 г., когато бе избрано правителството Николай Денков - Мария Габриел.

По неофициална информация на Mediapool конституционното мнозинство ГЕРБ-ПП/ДБ-ДПС е постигнало съгласие около нова идея. Тя предвижда служебното правителство да продължи да съществува както досега, но да се ограничи възможността за избор на служебен премиер. За такъв президентът ще може да избира измежду определен кръг от лица. Обсъжда се в този списък да са например председателят на Конституционния съд, управителят на Българската народна банка и шефове на други институции, но все още не е ясно кои.

Коментирана се председателят на парламента също да е сред допустимите кандидати за служебен премиер, но се очаква тази възможност по-скоро да не бъде включена във финалния проект.

Сериозна промяна има и по отношение на работата на парламента, когато той не е успял да излъчи редовно правителство. Идеята е Народното събрание да не се разпуска въобще и да продължи да работи по време на управлението на служебен кабинет. Целта е да не се стига до ситуацията от предишните 2 години, когато страната оставаше без работещ парламент месеци наред, а това блокира и работата на изпълнителната власт. Депутати коментираха неофициално, че ако предложението бъде прието, то парламентът само ще излиза във ваканция по време на предизборната кампания, както става и когато властта се предава от един редовен кабинет на друг.

Без изненада – мандатите на кметовете няма да се ограничават

В разговора за общия законопроект е постигнато съгласие от него да отпадне идеята на ПП-ДБ за ограничаване на кметските мандати до два.

Това не е изненада, защото публично ГЕРБ и ДПС вече обявиха, че не подкрепят това предложение. Така или иначе поправката нямаше как да мине, защото не среща подкрепа и от БСП, а "Възраждане" се противопоставиха на идеите за промени в конституцията като цяло.

Засега без промяна за разделянето на ВСС

Засега няма ревизия на предложенията на ПП-ДБ за съдебната власт и по-специално за разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) и балансите в него. Очаква се във финалния проект да остане настояването на ПП-ДБ да има два отделни съвета – един за съдиите и един за прокурорите.

Така в проекта би трябвало да е предвидено Съветът на съдиите да се състои от общо 15 членове: председателите на ВКС и ВАС, които са негови членове по право, 8 членове, избирани пряко от съдиите, и 5-ма членове, избирани от парламента. Предложението за Прокурорския съвет е той да се състои от общо 10 души: главният прокурор, който е член по право, 2-ма членове, избирани пряко от прокурорите, един от следователите и шестима, избрани от парламента. Това означава, че в съдийския съвет превес ще имат избраните от професионалната квота членове, а в прокурорския – избраните от Народното събрание.

С тези предложения Пленумът на ВСС се елиминира, но не е изключено между двете четения на промените в конституцията да се върне, но с орязани правомощия.

Във финалния общ законопроект остава и предложеното от ПП-ДБ орязване на правомощията на главния прокурор – отпадат надзора за законност и методическото ръководство върху дейността на всички прокурори.

Неяснота по въпроса за 24 май

Все още е неясно дали в общия проект за промени ще влезе идеята на ПП-ДБ националният празник да бъде 24 май, а не 3 март. През последните дни това тяхно предложение беше най-обсъжданото в публичното пространство и измести фокуса от важните промени, свързани със съдебната система.

ГЕРБ и ДПС се изказват предпазливо по въпроса и не е взето финално решение по темата. Депутати обаче коментират неофициално, че предложението по-скоро ще отпадне още преди внасянето на проекта.