Конституцията дава основание за забрана на "Атака"

Г-н Кънев, има ли в българското законодателство текстове, които защитават обществото ни от партии с расистки и ксенофобски възгледи, каквито безспорно формация "Атака" изповядва?

Разбира се. Още българската конституция дава възможност на Конституционния съд да забрани една подобна партия. Такива прецеденти вече е имало у нас  със забраната на "ОМО-Илинден-Пирин", макар че според мен, в този конкретен случай това да стана неоснователно, но предстои да чуем Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Ако "Атака" бъде забранена в България, аз съм сигурен, че Европейският съд няма да има нищо против това, в случай, че движението се жалва там. Базирам предположението си на редицата жалби, подадени до този съд от много по-малко радикални формации в Европа, когато Страсбург обяви всички тези жалби за недопустими.

Според чл. 17 от Европейската конвенция, където се казва, че правата, залегнали в конвенцията (право на сдружаване, например) не могат да се използват в ущърб или ограничаване на правата и свободите на другите хора.

Искам да направя едно сравнение - отрицанието на Холокоста подлежи на наказателна отговорност в осем страни от Европейския съюз. А Волен Сидеров изрази тази теза многократно, дори и в книгата си "Бумерангът на злото". В същото време крайният националист Льо Пен, който беше на косъм да вземе управлението във Франция и на два пъти е осъждан за по-леки изказвания, никога няма да посмее да каже, че не признава Холокоста. Явно Сидеров е много по-радикален от Льо Пен и ние трябва да имаме това предвид.

На кой точно текст от основния закон може да се позове КС в този конкретен случай?

На чл.44, ал.2 от конституцията, който дава право да се забраняват организации, които са насочени срещу териториалната цялост, както и срещу правата и свободите на другите хора.

Има ли други законови гаранции срещу подобни организации и идеи?

Да. Има индивидуална наказателна отговорност за подбуждане на национална и расова омраза и изповядване на всякаква форма на дискриминация (чл.162 от Наказателния кодекс), както и на религиозна омраза отделно (чл.164 от НК).

В този случай прокуратурата трябва да повдигне обвинение, но когато става дума за депутати, каквито вече са част от членовете на "Атака", те не могат да бъдат съдени по наказателен ред , тъй като не става дума за тежки престъпления, а за леки (при които се предвижда до пет години лишаване от свобода)  - те имат абсолютен депутатски имунитет. За извършени тежки престъпления, парламентът трябва да вземе решение и да снеме имунитета на провинилите се, което по принцип е малко вероятно.

А по граждански ред...?

Има възможност подобни депутати да бъдат осъдени по гражданско-правен ред по Закона за защита от дискриминация. С мотива, че подклаждат и провокират към расова омраза, насъскват към дисриминация (подобно на случая "Тренчев"). По този ред индивидуален жалбоподател трябва да подаде иск в съда, който от своя страна трябва да прецени присъдата - обезщетение, забрана на определен тип поведение и пр.

"Атака" например подклажда подобни настроения чрез регулярните предавания на лидера си Волен Сидеров по телевизия "Скат"...Как трябва да се процедира в този случай?

Когато става дума за насъскване на расова омраза чрез средствата за масова информация, санкции трябва да се наложат по Закона за радио и телевизия и то по сигнал на Съвета по електронни медии (СЕМ). Подобен прецедент имаше с телевизия "Ден", която беше забранена цялата заради едно предаване.

В случая с телевизия "Скат" обаче не става дума само за едно предаване, а за много от предаванията на тази медия. Там СЕМ има пълното правомощие да наложи глоба и дори да отнеме лиценза на "Скат".

Въобще има много възможности чрез органите на правосъдието да се реагира срещу "Атака".

Смятате ли, че българското законодателство дава достатъчно гаранции срещу подобни злоупотреби в сравнение с европейското?

Смятам, че нашето законодателство е достатъчно адекватно за България .

Според Вас, в случай на подобни санкции или забрана на партия "Атака" не съществува ли реална опасност формацията да се радикализира?

Такава опасност съществува. Подобно на движението на Хитлер, такива формации се радикализират от твърдите мерки.

Това обаче категорично не означава, че трябва да се оставят престъпленията да се извършват без държавата да взема мерки. Не бива да забравяме,че има и жертви от тези престъпления, които трябва да бъдат възмездени.

Независимо дали едно движение се радикализира или не, когато има престъпление, то трябва категорично да се накаже.