Консултанти искат два пъти повече пари за инвестиции във фермите

Новата селска програма тръгна с недоволство на "ощетени" от новите приоритети и предупреждения от загуба на пари

Сн.: БГНЕС

Новата Програма за развитие на селските райони (ПРСР) тръгна с недоволство от страна на фермери и консултанти по европроекти. Те искат двойно увеличаване на бюджета по една от най-атрактивните мерки - "инвестиции в земеделските стопанства" (подмярка 4.1) – от 150 на 300 млн. евро. В същото време възразяват срещу насърченията, които се предвиждат за биоземеделие, за производители от икономически изостаналия Северозапад и др., като предупреждават, че може да се стигне до "финансиране на намерения" вместо на "работещи бизнеси". Поради това предлагат при бъдещи приеми критериите за оценка да бъдат променени.

Целта е да се намали рискът от загуба на средства и повече проекти да получат финансиране, се казва в официална позиция на Българската асоциация на консултантите по европейски проекти (БАКЕП).

Инвестиции в земеделски стопанства

"Инвестиции в земеделски стопанства" е наследник на старата мярка за модернизация на стопанствата, по която се финансираха основно проекти за купуване на агротехника, създаване на оранжерии и масиви с трайни насаждения.

Към тази мярка има голям интерес и по тази причина ПРСР 2014-2020 г. беше отворена с приема на документи по нея.

До крайния срок 18 юни подадените проекти са над 3500. Съгласно нормативните документи в срок от четири месеца Държавен фонд "Земеделие" трябва да излезе с решение, кои проекти ще получат финансиране. Това ще бъде предизвикателство за новото ръководство на фонда, защото този срок никога не се е спазвал.

Максималната стойност на един проект може да бъде до 1.5 млн. евро, като фермерите могат да получат безвъзмездна помощ от 50 до 70%, в зависимост от това дали става въпрос за биопроизводство, за проект на млад фермер (до 40 години) и т.н.

Приоритетните сектори

Новото е, че приоритет през този програмен период ще се дава на т.нар. "чувствителни сектори". Това са производство на месо и мляко, плодове и зеленчуци, както и на етерично-маслени култури като роза, лавандула, различни видове подправки като кориандър и т.н. Тази промяна нееднократно беше споменавана от премиера Бойко Борисов и от земеделския министър Десислава Танева.

Предимство се дава и на проектите, които се реализират в Северозападна България, разкриват нови работни места, както и на биопроизводителите. Всичко това носи допълнителен брой точки.

Зърнопроизводителите, които през изминалия програмен период бяха основните получатели на европейски пари, са недоволни от заложените критерии, защото техните проекти по-трудно биха получили финансиране през настоящия програмен период.

Рисковете

Ако парите не бъдат вдигнати двойно по тази мярка, бюджетът от 150 млн. евро ще стигне само за 15% от подадените 3500 проекта, смятат от БАКЕП. Според тях има и риск от загуба на 100 млн. евро.

Съгласно заявените от България намерения до 2018 г. по ПРСР трябва да бъде постигнато разплащане на над 1.67 млрд. евро. В противен случай Еврокомисията ще отреже 100 млн. евро, което е резервът от 6% на всеки от приоритетите по програмата, обясняват от БАКЕП.

Според консултантите е нереалистично да бъде постигнат обемът плащания по ПРСР заради нулевата 2014 г. и риска от втора година без плащания по новата програма. Допълнителен аргумент е натрупаният опит по старата ПРСР, който показва, че около една четвърт от получилите одобрение проекти не завършват и съответно не получават парите. Затова те посочват, че е по-добре е да се увеличи бюджетът още през 2015 г., за да има възможност да се изпълнят и разплатят проекти, вместо парите за увеличението - над 100 млн. евро резерв да бъдат изгубени след 2018 г.

БАКЕП са недоволни и от заложените критерии за оценка на проектите. Според тях допълнителните точки за наемане на персонал (5-10 т.), намерение за биопроизводство (15 т.), в необлагодетелстван район, НАТУРА 2000 или Северозападен район (10 т.), както и енергиен одит (8 т.) ще доведе до това реално работещи животновърдни ферми в Северозападна България да не могат да получат финансиране заради новостартиращи биопроизводители, които обещават да наемат персонал.

"Много е възможно с този прием на мярката да бъдат финансирани вместо работещи бизнеси, по-скоро заявени намерения за нов бизнес, което само по себе си е добро, но тези проекти са високорискови и по-скоро биха довели до неусвояване на средства", смятат от БАКЕП.

Затова и едно от предложенията им е при следващия прием по подмярката да отпадне възможността да се подават проекти с намерение за биопроизводство или да се намали с 80% критерият за оценка, като се даде приоритет на вече сертифицирани биопроизводители.

Поради липсата на информация от Министерството на земеделието сред фермерите се разпространява, че предимство вече ще имат производителите на екзотични плодове за сметка на пчелари и лозови насаждения.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Трябва ли да се отворят ресторантите?