Контрабанда под партийно-държавна закрила или как се търгуваше с каптагон

В 18 ч. в четвъртък в книжарница "Хеликон” на бул. "Цар Освободител” 4 (фоайето на хотел "България”) ще се състои премиера на книгата "Империята на задграничните фирми” на разследващия журналист от в. "Дневник” Христо Христов.

В книгата е даден нов прочит на фактологията около създаването, развитието и източването на дружествата с българско участие зад граница в периода 1960-2007 г. Разследването е базирано на множество документални архиви, сред които на Министерския съвет, Министерството на външната търговия, БНБ, както и на следствено дело №4/1990 за икономическата катастрофа на управлението на БКП, в което детайлно са разследвани направленията "Задгранични фирми”, "Външна търговия” и "Скрит транзит”.

В книгата са систематизирани видовете задгранични фирми: на Държавна сигурност, чрез които се извършва държавната контрабанда при комунизма ("скрития транзит”); на Научно-техническото разузнаване; търговските фирми; фирмите (производствени предприятия), закупувани през 80-те години в страни от Западна Европа от България, които са били в състояние на фалит, с цел да се извършва технологичен трансфер.

Проследявайки документи на Главната прокуратура и българското контраразузнаване, авторът разкрива, че към 1991 г. задграничните фирми са дължали на държавния бюджет около 1 млрд. долара от техните печалби, които е следвало да бъдат преведени в страната, но това не е станало.

За първи път документално е изяснено, че в задграничните фирми българската държава е вложила най-малко 712 млн. долара в създаването и увеличаването на уставния капитал и покриването на загуби.

Според регистъра на задграничните фирми, съставен от Министерството на икономиката при управлението на НДСВ, задграничните фирми са 311. В документалното разследване на Христо Христов те са над 450.

Предлагаме откъс от главата "Контрабанда под партийно-държавна закрила”, посветена на тайните операции с каптагон.

В края на 70-те години управлението на БКП е спасено от втори фалит (1978) с отпуснат от СССР кредит, с който е компенсирана неплатежоспособността на НРБ, затънала в дългове за 6 млрд. долара към западни банки. Под натиска на съветския лидер Леонид Брежнев, който е недоволен от лошото финансово и икономическо състояние на своя най-верен сателит, Тодор Живков е принуден да оглави през 1979 специално създадената Валутна комисия към Политбюро. Нейната задача е да се ограничат до минимум валутните разходи на страната и да се потърсят пътища за увеличаване на приходите.

В тази връзка е приета т.нар. резервна валутна програма по предложение на тогавашния министър на външната търговия Христо Христов. С нея се реализират допълнителни валутни приходи главно от реекспорт и други специфични операции, сред които и контролираната от ДС контрабанда. Производството и износът на каптагон стават едно от новите допълнения в списъка на традиционните стоки за "скрит транзит“ като цигари, алкохол и ценни метали, което носи значителни приходи.

Исмет Шабан и Фатик Найденов

В началото каптагонът се внася официално от оригиналния му производител, западногерманската фирма "Дегуса“ - Хамбург. Човекът, който прави това, се казва Исмет Рашид Тюркмен-Шабан. (През 1988 Исмет Шабан е награден с орден "Кирил и Методий“ - първа степен. Става един от най-доверените хора на ДС по линия на контрабандните канали. Умира през 1998 и е наследен от сина си Фатик Исмет Шабан, сочен за една от основните фигури в трафика на амфетамини и автомобили. Фатик, известен още като Филип Димитров Найденов, прекръстил се в почит към бащата на близкия му приятел Илия Павлов ("Мултигруп“), е застрелян през 2003 в София.

След смъртта му бившият главен секретар на МВР Божидар Попов публично заявява, че Фатик е бил агент на няколко управления на ДС.) Той произхожда от кюрдско-сирийски клан и през 70-те години емигрира от Сирия в НРБ. Каптагонът е внесен официално в НРБ от фирмата - производител във ФРГ, чрез фирмата на Шабан "Тюркмен“ през 1981 г. От България той се реекспортира за Близкия изток на много по-висока цена.

След първите вноски Шабан обаче започва да играе ролята само на формален получател на стоката. Според показанията му пред заведеното след промените разследване той е знаел, че не може да търгува с каптагон без разрешение на МВТ и е поискал такова. (Случаят с производството и търговията с каптагон става обект на разследване на Прокуратурата на въоръжените сили по дело №02/1991. Резюмета от показанията на основните участници пред военната прокуратура са приложени по дело №4/1990, където първоначално е разследвано по направление "Скрит транзит“. В главата авторът използва резюметата от показанията на онези лица, които не са разпитани по самото дело №4, както е в случая с Исмет Шабан.) Той се среща с Божидар Йорданов, когото познава като служител на "Сокотрейд“, една от задграничните фирми на "Кинтекс“. След срещата Йорданов поема продажбата на каптагона, внесен от "Тюркмен“. Шабан получава 25 пфенинга процент, а Йорданов – пазарната разлика.

Служителят на "Кинтекс“, който е и кадрови офицер на едно от главните управления на ДС, обаче помага на Шабан да получи кредит от 5 млн. германски марки от Минералбанк. С тях трябва да се внесат 1 млн. опаковки каптагон от ФРГ. Сделката включва превод на 400 000 долара по резервната валутна програма, а по сметката на "Интерпред“, осигурило гаранцията за кредита - около 150 000 долара. Пратката пристига в София през август 1986. От същата година обаче лекарственият препарат каптагон влиза в забранителната листа на Световната здравна организация. Каптагонът е получен на аерогара София. Пратката е следвало да бъде освободена и да постъпи в складовете на "Интерпред“, но на летището се появява Божидар Йорданов, вече като ръководител на "Икомев“, друга задгранична фирма, и се разпорежда, че той поема контрола върху стоката.

Пак през 1981, когато Исмет Шабан започва официалния внос на каптагон, ДСО "Фармахим“ (ДСО "Фармахим“ включва фармацевтичните комбинати в София, Троян, Разград и гр. Станке Димитров – днешна Дупница.) и Химико-фармацевтичния комбинат (ХФК) – София, сключват договор за разработване на технология за производството на каптагон. Това производство в НРБ обаче нарушава патентните права на официалния производител. Осигурява се внос на комплексна линия за производство на лекарствения препарат. Това става със знанието и разрешението на Държавна сигурност, а продукцията се реализира чрез "Кинтекс“.

Генералният директор на оръжейната фирма Иван Дамянов обяснява, че търговските сделки с каптагон до 1985 са се осъществявали чрез Трета дирекция "Скрит транзит“ с директори Стамо Хаджийски и Божидар Йорданов. Дейността се извършва съвместно с "Фармахим“ по препоръка и под контрола на Второ главно управление на ДС. В схемата участва ливанецът Абдул Хамид Шамаа, получил българско гражданство, известен още като Виктор Мартин Радев.

Началникът на отделение "Крупна валутно-контрабандна дейност и "Кинтекс“ в едно от управленията в МВР Стефан Лилов, посочва, че до 1986 е съществувал договор с Шамаа, който е купил поточна линия. Единствено той е имал правото да продава каптагон и по този начин с част от печалбата е изплащал линията. Продажбата се осъществява чрез "Кинтекс“, а след това чрез фирмите "Олтрейд“ и "Икомев“. Божидар Йорданов, един от най-посветените в схемите, потвърждава това:

"За лекарския препарат каптагон разполагам с информация от постъпването си в "Кинтекс“. Това е лекарствен препарат, който има тонизиращ ефект. В началото се е внасял от Германия оригинален такъв, а впоследствие Шамаа е внесъл в страната машина за неговото производство. Знаех, че това производство се осъществява без лицензно право и е незаконно. В началото на 1986 разбрах, че препаратът е поставен под международен контрол.“

Архивните документи сочат, че производството на каптагон се реализира на три места – в Научно-изследователския химико-фармацевтичен институт (НИХФИ) – Дървеница, в Илиянци и в ХФК "Станке Димитров“ (днес в Дупница).

(...)

Божидар Йорданов разказва за случай, при който лекарственият препарат се изнася от склада на "Фармахим“ и след това се продава на турски търговец на име Деличай. С него е поддържал личен контакт началникът на втора кантора от Трета дирекция "Скрит транзит“ в "Кинтекс“ Тодор Чорбанов. При закриването на дирекцията Чорбанов минава на работа в "Икомев“, а впоследствие е прехвърлен към "Тератон“. При получаването на стоката Деличай заплаща такса извън стойността на пратката. През 1987 "Икомев“ изнася 1 889 950 опаковки каптагон, а през 1988 – 1 344 414 опаковки, произведени от ХФК – София.

Макар и да получава монополно право да извършва “скрития транзит”, “Икомев” не е единствената фирма, която търгува със забранения наркотик. Една от външнотърговските централи, която се опитва и осъществява сделки с него, е “Трансимпекс”. Нейният генерален директор Янко Чибуков признава в рамките на дело №4 за икономическата катастрофа, че основните участници в операциите с препарата са служители от 19-а кантора "Реекспортни операции“ в организацията. Генералният представител на “Икомев” прибавя и имената на още две фирми:

„Известно ми е, че около началото на 1986 "Маимекс“ организираха производство на каптагон. Подобна дейност се опита да осъществи и генералният директор на "Туристпотреб“ Тачо Станчев.“ И за двата случая Божидар Йорданов сезира министър Христов.

Емилиян Гебрев и Божидар Божилов (Боби Бец)

“Ширио” е следващата фирма, замесена в износ на каптагон. През 1988 от нейно име са купени около 40 000 опаковки от "Фармахим“. Сделката се движи от Господин Николов, който е назначен в "Ширио“ още след създаването ѝ през 1988, но според генералния представител на фирмата Емилиян Гебрев това става с ходатайство.

Николов, който е бивш служител на “Кинтекс”, е обвинен впоследствие от Гебрев, че работи не в интерес на "Ширио“, а на “Икомев” Така или иначе Господин Николов като служител в “Ширио” сключва сделка с турския търговец Метин Тургут за износ на каптагон. Осъществен е първоначален износ на 20 процента през митница Бургас (Малко Търново) от получените 149 кг. В свое писмено обяснение пред следствието генералният директор на "Ширио“ Емилиян Гебрев декларира, че не се е разпореждал или давал указания на Николов за доставка, продажба или транспортиране на каптагон. В качеството си на длъжностно лице само е дал съгласие, че фирмата може да извършва транзитиране на медикаменти, но само при стриктно спазване на международните изисквания за този вид дейност. Той не е бил информиран от Николов, че чрез "Ширио“ ще се транзитира каптагон.

Най-големият конкурент на "Икомев“ в контрабандата на забранения лекарствен препарат обаче се оказва един агент на Държавна сигурност. През 1987 "Икомев“ открива, че през бургаската митница се изнася пратка каптагон от лицето Борислав Божилов (1941). Ето какво казва за него бившият началник на Шести отдел в Шесто управление на ДС Димитър Иванов:

“Борислав Божилов работи като международен шофьор в системата на СОМАТ. В началото на 80-те години създаде собствена транспортна фирма, с която по една-две дестинации успешно конкурираше държавния монополист СОМАТ главно чрез подкупи. Беше си купил диплома за висше образование от Финансово-стопанския институт в Свищов, движеше се спокойно сред елита на държавата и когато го арестувахме, беше с мерцедес, по-нов модел от тези на членовете на Политбюро. Възможностите му за далавери и корупция в голяма степен се дължаха на връзките му в Държавна сигурност.”

Божилов е известен с прякора Боби Бец, взет от името на германския транспортен бизнесмен Вили Бец, когото Божилов вози при едно от посещенията му в страната за преговори със СО МАТ.

Димитър Иванов разкрива: “Боби Бец беше нещатен сътрудник на транспортния отдел на Второ главно управление, имаше служебни карти на Държавна сигурност и на КАТ, които размахваше наляво-надясно.“ Описва го като човек, който кара “златист мерцедес 600 SEL с тъмни стъкла, облечен с костюм за 2000 долара, риза за 200, пуши “Ким” и ухае на “Дюпон” от двадесет метра“.

През 1983 Божилов е арестуван от служители на Шесто управление и съден за корупция.

За хората в ДС не е тайна, че Борислав Божилов се занимава и с каптагон. Димитър Иванов посочва:

“Всичко, което Боби Бец постигаше, беше подплатено с пари. Плащаше у нас, плащаше и по чуждите граници от Лондон до Техеран. Като тръгнеха неговите камиони да превозват товари, той вървеше отпред с мерцедеса си и даваше пари на ръка на митничарите. Возеше лекарства и козметика, между тях и каптагон. Изглежда, Боби беше излязъл от контрола на държавата и работеше повече за себе си, защото отговорни фактори бяха решили да го елиминират.”

До "елиминиране“ обаче не се стига, напротив, Божилов е вкаран активно в схемата на незаконния износ на каптагон. След като е уволнен от СО МАТ, той започва работа във ВТО "Трансимпекс“ от 1985 като стоковед, а длъжността му е специалист по търговия към фирмата "Шамаимпекс“ - Австрия, дъщерна на "Трансимпекс“. По собствените му думи за назначаването му в "Трансимпекс“ "ми беше оказано съдействие от ген. Кирил Величков – тогава началник на Четвърто управление на ДС“.

По думите на Божилов в края на 1985 "Трансимпекс“ е комисионер чрез Шамаа в продажбата на каптагон за около 50 000 опаковки – износ за арабски страни.

Шамаа го информира, че преди това има сделки с този лекарствен препарат чрез "Кинтекс“.

Пред следствието след 1989 г. Борислав Божилов обаче разкрива подробности, които отвеждат до хора от върховете на властта. След започването на разследването бившият министър Христо Христов споделя с Божилов следното:

"През 1986 или 1987 се е състояло съвещание на генералните директори на фирмите производителки с участие на търговските по повод на осъществяването в страната на производство на каптагон и подобни на него медикаменти фалшификати. Съвещанието е ръководено от Андрей Луканов. Христов ми каза после, че на това съвещание е било утвърдено становището за продължаване на производството.“

Генералният представител на "Икомев“ също говори за срещи на високо равнище, на които са поставяни въпросите около незаконната търговия със забранения каптагон:

"При Петър Младенов беше проведена среща по повод публикации в западната преса, които свързваха името на Тодор Живков с незаконен трафик на злато. Присъстваха Младенов, министър Христов, ген. Величков, министър Георги Танев и аз. Младенов повдигна въпроса, но аз му отговорих, че златото е законна дейност, но много по-опасен е въпросът, свързан с търговията с каптагон. Срещата беше през 1988. Ние вече бяхме спрели търговията с него. Младенов и ген. Величков подкрепиха това становище. Тогава Христов отговори, че наистина е ставала търговия.”

След октомври 1989 Боби Бец става директор и съдружник във фирмата "Комко“ - Австрия. Тя е със седалище във Виена. Нейният предмет на дейност е търговия с всякакъв вид стоки, а уставният ѝ капитал е 500 000 австрийски шилинга. По реда на Указа за стопанска дейност №56 е разрешено на фирмата да открие представителство в София. Уставният фонд на филиала на "Комко“ в София е 125 000 щатски долара. Според прокурорска справка служители на фирмата протичат по дело 63/1990 на Главно следствено управление на МВР за операции с лекарствени препарати под международен контрол.

В аферата с каптагон се включва и още една фирма с идентично название - "Комко“, но със седалище в Хамбург. Тя е регистрирана през 1986 със съдружници - българинът Цветан Цанев и Хартмуд Барч, притежаващи по 45 процента и германката Рауцен Берг. Цанев посочва, че "за извършване на търговска дейност в България на фирмата по препоръка на генералния директор на ВТО "Трансимпекс“ Чибуков е назначен представител в България Борислав Божилов“.

(...)

След започването на следствието Божидар Божилов и Божидар Йорданов се подвизават във Виена. Там двамата се срещат, като Йорданов е придружен от генералния директор на "Тератон“ Младен Мутафчийски. Божилов им казва, че е уредил делото да бъде спряно, но след това то било възобновено. Той е предупреден да не говори пред следователите излишни неща. Боби Бец посочва в показанията си: "Йорданов поиска да се обадя на Красимир Саманджиев, който да разговаря с началника на Главното следствено управление ген. Леонид Кацамунски за спиране на разследването. Йорданов беше покровителстван в цялата си дейност от бившия зам.-министър на вътрешните работи ген. Саманджиев.“

През 1993 Прокуратурата на въоръжените сили прекратява секретното дело за незаконното производство и износ на забранения препарат. Никой не е изправен пред съда. Мотивът на прокуратурата е, че към онзи момент каптагонът се води психотропно, а не наркотично вещество и не се преследва от Наказателния кодекс.