Контрабандистите се възползват от мръсната война в Украйна

Един стълб е всичко, което е останало от металната конструкция на моста. Той стърчи сред спокойните води на река Северский Донец. Мостът е разрушен от два снаряда, изстреляни едни след друг по време на войната миналата зима. Оттогава украинската армия и сепаратистките сили, подкрепяни от Русия, са оставили Жолтое на мира. Фронтовата линия тихомълком се е превърнала в безименна граница.

Жолтое, село с няколко десетки къщи, е разделено на две от конфликта в Източна Украйна, който бушува от година и отне живота на 8 хиляди души. Северната половина е в Луганска област на Украйна, другата принадлежи към самообявилата се Луганска народна република. Останала е една лодка, с която разделените семейства се свързват. С помощта на паянтовата лодка жителите от южната част пазаруват в северната, а съселяните им на север превозват децата до училището на юг.

Неотдавнашните преговори между Русия, Украйна, Франция и Германия в Париж вдъхнаха надежда за прекратяване на конфликта, но на двата бряга абсурдите на последиците от него са очевидни. Антония, на 66 години, се мъчи да се изкатери на сушата, проклинайки "идиотите" и от двете страни, както и себе си, че си е забравила ключовете. Олга, на 27 години, се е преместила на юг със сина си, за да му спести всекидневното преминаване на реката. Същевременно съпругът ѝ, бивш доставчик, е останал в украинската част, където работи каквото му падне, което е невъзможно в икономически рухналите сепаратистки територии.

Олга е дошла да напазарува нещо. В районите под контрола на бунтовниците цените до голяма степен са същите като в съседна Русия - два до три пъти по-високи, отколкото в Украйна. Месото и алкохолът дори струват четирикратно повече.

Тази връзка през реката е единствената в Луганска област. Всички пътища за затворени. Няколкото оцелели при битките моста са били взривени от украинската армия, окопала се на северния бряг. Цивилните, които искат да пътуват от едната страна до другата, трябва да минават през Русия или да използват някой от трите моста, достъпни за цивилни, в съседната Донецка област. Естествено тези пунктове за преминаване са претоварени. Камионите често чакат по няколко дни; водачите на автомобили, сдобили се с безценните разрешителни - по няколко часа. Пътуването по селските пътища е опасно, тъй като пътуващите може да се озоват в престрелка или да попаднат на мина.

Разрушените мостове около Луганск и безкрайните опашки в Донецк са резултат от строгата блокада, която Киев е наложил над контролираните от сепаратистите райони. Разпоредбите непрекъснато се затягат, което затруднява все повече достъпа и доставките в тези райони. От средата на юни само хуманитарни конвои могат да доставят храна и медикаменти.

Хората, прекосяващи фронта пеша или с кола, могат да пренасят до 50 кг стоки, а алкохолът, цигарите и стоки, които могат да имат военно предназначение като бензина, са забранени. Официалното обяснение е да не се допусне сепаратистките лидери да хранят войските си или да печелят пари от внос на храна от другата страна.

Военните лидери в народните републики Луганск и Донецк контролират разпределянето на храната и енергията, дори раздават част от помощите от Русия или частни фондации. На практика Киев се опитва да постави под натиск населението в окупираните територии и да принуди Москва да сподели икономическото бреме за война, която сама е започнала, според украинската страна. В частни разговори обаче много политици и военни споделят, че са против подобни наказателни мерки, които задълбочават разделението между Донбас и останалата част на Украйна.

Блокадата и ценовите разлики между двете територии са стимул за контрабандистите. Мащабите на контрабандата далеч надхвърлят възможностите на малката лодка в Жолтое. През юли украинският президент Петро Порошенко одобри създаването на седем мобилни екипа за борба с контрабандата, които патрулират пътищата и наблюдават граничните пунктове. Съставът им е показателен и за малкото доверие, на което се радват отделните държавни институции. Те включват митнически и данъчни служители, граничари, членове на силите за сигурност и цивилни "доброволци".

"Ролята ни е да успокоим общественото мнение във връзка с работата на мобилните екипи и да държим под око останалите членове на групите", казва Радион Шовкошитни, бивш журналист и активист от Майдана, който сега служи като доброволец в екипа, базиран в Авдийвка, Донецка област.

Това е опасна работа. Трима членове на екипа бяха убити на няколко километра северно от Жолтое в началото на септември. Първоначално се предполагаше, че са били нападнати от бунтовнически части от другата страна на "границата". Но след това регионалната власт обвини армията, която в отговор излезе с клевети за антуража на губернатора.

Когато журналисти от "Монд" се присъединиха към екипа, Шовкошитни и колегите му направиха голям удар. Те засякоха конвой близо до място, наричано Ветерок. Той се състоеше от камион, превозващ 10 тона месо, и съпровождащ го миниван с петима въоръжени служители от вътрешното министерство. Седнали встрани от пътя с глави между коленете, заподозрените контрабандисти изглеждаха много нещастно. Те трябвало да бъдат демобилизирани същата вечер и се надявали на апетитна печалба, преди да се оттеглят в тила. Планът им изглеждаше безупречен. Използвайки авторитета си на полицаи, се надявали да преминат безпрепятствено през различните армейски пунктове за проверка, след което да оставят камиона да стигне сам до бунтовническите територии на Луганск. Освен с документи, че месото е предназначено за фронта, контрабандистите разполагаха и с пари за подкупи в случай на нужда.

"Вече сме залавяли войници, граничари и тайни агенти, но никога полицаи", казва Шовкошитни с усмивка. "Да се надяваме, че съдилищата ще си свършат работата."
Внезапната поява на старши служител от министерството, твърдо решен да защити хората си, не изглеждаше окуражително. Според няколко различни източника тарифата за подкупване на войници от границата варира от една до две гривни (5 до 10 цента) за килограм в зависимост от това колко близо е границата. "Това е мръсна игра и търговията, която поражда, също е мръсна", признава Шовкошитни. "Когато всичко приключи, ще видим кой ще се върне с нов апартамент или нова кола... Ако, разбира се, се върне."

По БТА