"Контрапротест" на интелектуалци в защита на Вежди Рашидов

Група интелектуалци се противопоставиха на свои колеги, които се обявиха срещу повторния избор на Вежди Рашидов за министър на културата във втория кабинет на Бойко Борисов.

Сред поддръжниците на Рашидов, подписали откритото писмо в негова защита, са Павел Васев, Пламен Карталов, Любен Генов, Калин Сърменов, Димитър Митовски, Мирослав Пашов, Андрей Слабаков, Христо Мутафчиев, Иван Павлов, Ценко Минкин.

Според тях Вежди Рашидов и екипът му са направили първата голяма крачка за реформа в българските културни институти по време на първия си мандат, но са атакувани, защото някои от приложените мерки не са особено популярни.

"Вежди Рашидов успя не само да я създаде, но и да спечели многобройни проекти, като Ларгото в София. Той успя да ремонтира десетки театри, зали, училища по изкуствата. Възстановени бяха унищожени от времето и безхаберието уникални паметници на историята и археологията като Червената църква край Перущица, Кръстатата казарма във Видин, некрополът под църквата "Света София” в столицата,” Ески джамия” в Стара Загора...“, аргументират се интелектуалците.

"Оценката на стореното за българската култура в първия мандат на министър Вежди Рашидов не се прави с онлайн подписка. Заставаме с имената си и с убеждението за обективна оценка", заявяват поддръжниците на Рашидов.

"Никое ръководство на Министерството на културата през последните 25 години не се осмели да предложи алтернатива за финансиране и по-благоприятни възможности за обективно оценяване на резултатите от труда на хората на изкуството и творците на духовни блага. С новите посоки за творческа производителност се създадоха за първи път и реални стимули за по-голяма творческа свобода и инициативност", посочват те в позицията си, разпространена в сряда.

"Широката панорама от културни институти - оперни, драматични и куклени театри, симфонични оркестри, фолклорни ансамбли- заработиха по нов, по-продуктивен начин. Това доведе до адекватно заплащане в системата според положения труд, а не на всички по равно. Изоставеният през 90-те години сграден фонд на МЕИ се превърна в сграда на съвременен музeен център (наричан разговорно Българският Лувър) благодарение и по инициатива на Вежди Рашидов, който с енергия успя да организира финансиране изцяло с европейски средства", се казва в писмото.

Според тях Вежди Рашидов не само успял да създаде структура за работа с европейски фондове в министерството, но и да спечели многобройни проекти, като Ларгото в София.

Като негова заслуга се посочва това, че е подписал споразумения за филмови копродукции с Израел, Франция; че е върнал сградата на "Шипка“ 6 на художниците; ремонтирал с европари Националната художествена галерия; издействал процент от залаганията в хазарта да отиват в Националния фонд "Култура“; подписал с Русия издаването на десет книги на български автори на руски и превод на руски автори у нас; пуснал десетки проекти за българските читалища и за издаване и купуване на книги от библиотеките.

Протестът срещу втория министерски мандат на Вежди Рашидов започна от Фейсбук. Редица интелектуалци, общественици и граждани посочиха, че по време на предишния му мандат са закрити много регионални оркестри и театри в страната, а огромна сума пари е била отпусната от бюджета на ведомството за "Български Лувър".

Вежди Рашидов коментира, че не се притеснява от протестите на безизвестни интелектуалци. "Бих се притеснил, ако види сред противниците на избора му лица като Теодоси Спасов, Георги Господинов или Христо Мутафчиев", каза Рашидов.

Това предизвика отговор от писателя Георги Господинов, който написа във Фейсбук: "Разбира се, че не зависи от мен, но моето мнение - да, мисля, че трябва нов човек да поеме Министерство на културата, по-скоро експерт, като Мартин Иванов от служебния кабинет. Това е личното ми мнение. И не е ли несериозно по такъв начин да се поставят нещата?".

Петицията срещу повторния избор на Вежди Рашидов бе подписана от над 460 души, сред които режисьора Явор Гърдев, диригентът Драгомир Йосифов, писателят Емилия Дворянова, литературоведът Ангел Игов, поетът Марин Бодаков, преводачът Зорница Христова, издателят Манол Пейков.

Сред причините за създаването на петицията са посочени: "приоритизиране на един сектор – собствения, за сметка на всички останали (напр. централизиране на средствата и интересите в мегаломанския проект, известен като "Българския Лувър”, докато се орязват бюджети на регионални оркестри и театри); налагането на пазарен принцип (и съответния вкус) там, където е необходима държавна протекция; неглижирането на малките области, институции, дейности, имена в управляваната сфера – в противоречие с факта, че културата има различни нива, които трябва да работят заедно; неведението за връзките култура–образование, култура–общество и прочее "абстрактни излишества”, чието игнориране води до съвсем конкретни липси".

"Не просто и не само заради: изказванията на министър Рашидов, които автоматично се превръщат в шлагер; примитивното мислене, прозиращо зад тях; неуместното му публично поведение (особено с оглед на титула "Култура" над завежданото от него министерство). Дори не заради извънкултурните му едри контакти (от типа "Мултигруп").

А заради действията и бездействията му по време на предишния мандат. И затова, че повторното назначение на толкова спорна фигура говори за споразумения и компромиси, които нито могат да се нарекат "разумни", нито пък са политически в същинския смисъл на думата. Както и затова, че вече твърде много ни струва управленското безразличие към настоящето и бъдещето на страната ни, за да можем да си позволим поредното затваряне на очите. Но най-вече – защото в българската култура има активно работещи хора, които не искат трудът и усилията им да бъдат априорно обезценявани и обезсмисляни", се казва във въведението към петицията.