Практиката показа

Контролът върху сайтовете за залагания е формален и може да се заобиколи

Контролът върху сайтовете за залагания е формален и може да се заобиколи

В процедурите по контрол върху сайтовете за залагания има множеството пропуски и недомислици, показа проучване на Mediapool сред запознати с проблема юристи.

Последните промени в Закона за хазарта поставиха в нелегалност всички сайтове, които нямат лиценз за извършване на хазартна дейност в България. Контролът върху спирането им беше съсредоточен в ръцете на Държавната комисия по хазарта (ДХК) и председателя на Софийския районен съд, който единствен може да издава заповед към доставчиците на интернет да ги филтрират.

Същевременно проблемът с нелегалните залагания в интернет е голям, защото, според председателя на бюджетната комисия Йордан Цонев, оборотът от такива залагания е около 1 млрд. лв. годишно.

Първата заповед за спиране на сайт за онлайн-залагане е издадена през юни, става ясно от страницата на комисията. Досега са спрени общо 174 сайта, което е в полза на действащите в България букмейкъри, защото оборотът се насочва към тях.

В сега действащите процедури има твърде много слаби места. Първото решение за спиране на тяхната дейност се издава от ДХК. Комисията издава заповед в срок от 3 дни, в които те трябва да прекратят дейност на българска територия. Ако това не се случи, издава се искане до председателя на Софийския районен съд (СРС) да нареди спирането. Това е единствената фигура в цялата съдебна система, която може да направи това.

Потърсен за коментар, пред Mediapoool председателят на съда Методи Лалов обясни, че е "голяма грешка" цялата власт по спирането на сайтовете да се даде в ръцете на един човек, защото процедурата става уязвима. Той уточни, че е нямало случай, в който да откаже да издаде разпореждане за спиране на сайт по искане на Държавната комисия по хазарта. Принципно обаче процедурите позволяват това.

"Не би трябвало да е проблем решение за спиране на сайтовете да се дава от съставите на съда както по мерките за неотклонение. Това, разбира се, може да създаде възможност за различна практика, нещата не са само черни и бели, но съсредоточаването всичко това в ръцете на един човек е грешка", коментира Лалов.

Решението на председателя на съда не подлежи на обжалване. Ако собственикът на сайта реши, че са му увредени интересите, може да обжалва решението на ДХК пред административния съд в София. До произнасяне на решение по делото обаче в най-добрия случай ще минат месеци, а през това време бизнесът му е спрян.

Изключителен интерес

В закона е написано, че общественият интерес изисква при всички случаи да има предварително изпълнение на заповедта за спирането на сайтове, преди да има окончателно съдебно решение. Законът обаче мълчи какъв точно е този обществен интерес някой да не залага, защото това уврежда интересите единствено на фиска, ако тези сайтове не плащат данъци в България, защото не са регистрирани на българска територия.

При подобен случай законът позволи на "Лукойл" да продължи да използва своите акцизни складове, въпреки че агенция "Митници" отне техния лиценз и поиска предварително изпълнение на заповедта. За всяка друга търговска дейност, която изисква лиценз и също може да увреди интересите на фиска, законодателството предвижда възможност за спиране на предварителното изпълнение на заповедите. В случая с хазарта обаче държавата е предвидила разпоредби, които издигат обществените интереси, засягани при осъществяването на незаконна хазартна дейност, над всички други подобни интереси.

Съсредоточаването на властта да се спират сайтове в ръцете на един единствен магистрат води до рискове от влизане в задкулисни договорки. Неговото разпореждане не подлежи на контрол, но ако той си затвори очите, може да се бави с решението с мотив, че няма достъп до сайта, но пък да е имал.

В случая председателят на Софийския районен съд не е отказвал да изпълни издадено от Държавната комисия по хазарта искане за спиране на сайт. Принципно обаче процедурите позволяват това.

Според юристи много по-чист вариант е решенията за спиране на сайтовете да се дават от съставите на съда, както е по мерките за неотклонение. Допълнителен аргумент е, че решението за спиране на сайтове представлява негативно засягане на права, за което преценката трябва да се прави от съдия, а не от административен орган, какъвто е шефът на съда. Липсата на обжалване на неговото решение също би могло да се окаже грешка.

Законът е написан така, че председателят на Софийския районен съд няма никаква свобода да преценява дали да спре сайтовете, защото решението се взема от комисията и в същото време има безграничната свобода да разтакава нещата. Друга недомислица е, че дори сайтът да има лиценз и комисията да поиска да се спре, шефът на съда няма задължение да провери дали има лиценз, тъй като е записано,че има последващ съдебен контрол на административния съд върху самата заповед за спиране, издадена от комисията.

Безсмислено гонене

Цялата тази процедура обаче е до голяма степен безсмислена. След като се забрани сайтът, то неговите собственици могат да го регистрират с почти същото име, но с друго разширение. Домейнът струва 20 лева. Така и се случва. От решенията за спиране на сайтове за залагания се разбира, че някои сайтове са спирани по 3-4 пъти.

Така се получава заобикаляне на закона, а законът и съдът вървят след събитията. Комисията няма да отнеме лиценз, защото сайтът така или иначе няма. Реално няма възможност за налагане на глоби, защото сайтовете са регистрирани в чужбина.

Контролът над онлайн-залаганията така и не намери ново детайлно разглеждане в промените в Закона за хазарта, които бяха приети преди броени дни на първо четене.

Споделяне
Още от Бизнес